Асошиейтед прес

Забравете за Европейския съюз, казват мнозина в хърватското село Кумровец. Хиляди хора се събраха в събота в родното място на покойния югославски комунистически лидер Йосип Броз Тито, за да отбележат неговия рожден ден и да отдадат почит на него и на бившата федерация.

“Тито е един и единствен”, казва Слободан Янушевич, 52-годишен пенсионер. “Имам все по-лошо мнение за ЕС и днешна Хърватия”, казва той.

Размахвайки югославски знамена с комунистически червени звезди, носейки плакати и сувенири, хората, някои облечени във фланелки с портрета на Тито, слушаха музика, която гърмеше от високоговорител и гледаха филми от Титовата епоха на огромен екран близо до неговия паметник и малката скромна къща, в която е роден през 1892 г.

Тълпи последователи се струпаха също край Титовия гроб в сръбската столица Белград, идвайки с автобуси, коли или пеша. Някои плачеха, други танцуваха и пееха стари революционни песни, докато трети бяха облечени като Тито, който умря през 1980 г., след като управляваше непрестанно в продължение на 35 години.

Макар да бе охулвана по време на националистическата еуфория, която последва след кървавото разпадане в началото на деветдесетте години, Югославия оттогава си върна популярността, придобивайки стабилен поток от последователи, дори сред по-младите поколения, които се родиха след разпадането на страната. Феноменът се нарича “Югоносталгия” и често се обяснява като ментално бягство от разочарованията от бруталната реалност на следвоенния и посткомунистически преход, пред който бяха изправени гражданите на размирните Балкани в последното десетилетие на 20 век.

Гражданите чувстват, че живеят много по-лошо, отколкото преди 30 години, обяснява сръбският историк Дубравка Стоянович. Те се чувстват победени, казва тя. Формирана преди края на Втората световна война, Титова Югославия бе федерация от шест етнически смесени републики, които бяха държани заедно чрез управлението с “железен юмрук” на комунистическата партия. Но за разлика от други комунистически страни Югославия се радваше на малко по-мека версия на комунизма, отделена политически и икономически от Съветския съюз.

Югославяните пътуваха свободно на Запад и се радваха на относително висок стандарт на живот, сигурна работа, безплатно образование и здравеопазване. Преходът към пазарна икономика и войните оставиха хиляди хора без работа, разширявайки пропастта между богати и бедни. Поради това югославската ера широко се възприема като справедливо общество в сравнение със западния капитализъм, който често е виждан като твърде нехуманен.

След смъртта на Тито Югославия започна да се разпада при политически размирици между нейните републики. Етнически инспирираните различия избухнаха във войни.
Словения, а след това Хърватия, Македония, Босна, Черна гора и Косово се откъснаха от федерацията една след друга. Над 100 000 души загинаха, а милиони бяха оставени бездомни в най-бруталния конфликт в Европа след Втората световна война.

Би било по-добре, ако всички се бяхме събрали да свирим на китари, вместо да държим оръжия и да стреляме един по друг, казва Малина Йелич от Белград. За съжаление времето взе своята дан и ние сме оставени с последствията.

Макар Тито да бе хърватин, хърватите бяха най-твърдите противници на Югославия, частично защото вярваха, че по-голямата Сърбия доминира във федерацията след смъртта на Тито. Югославската столица бе в Белград, Сърбия, където лидерът Слободан Милошевич получи популярност с популистката си и подстрекаваща към война политика. Милошевич до голяма степен изгради своята популярност върху твърденията, че Сърбия - най-голямата от шестте републики, е задушавана от другите по-малки нации.

Югославия бе затвор за всички свои народи и антикомунисти, казва Зорица Йованович, на 49 години, която гледаше от разстояние митинга в Белград. Погрешно е да се възхвалява един диктатор, но хората сега си спомнят само за хубавите неща и забравят лошите, казва тя.

Антититовите настроения са силни също в Косово, доминирано от етнически албанци, което беше част от Югославия по време на Тито. Косово се би във война, за да се откъсне от управлението на Сърбия и да обяви независимост през 2008 г. Сърбия все още не признава тази стъпка.

“Нищо добро не е дошло от него за албанците”, каза 71-годишният Даут Крапи. “Отровата би била по-добро нещо… сега сме свободни”, допълни той.

Някои, които пристигнаха в Кумровец в събота, смятат, че Хърватия би била много по-добре, ако е сама, без ЕС или Югославия. Хърватия е в състояние да се движи напред сама. Тя не се нуждае от какъвто и да било съюз, казва 62-годишната Ружица Риферт.

Историкът Стоянович заяви, че югоносталгията е израз на вярването на хората, че новите, етнически определени, но предимно икономически и политически слаби държави се чувстват малоценни в сравнение с ерата на Тито. Тя добави, че “поради това те гледат на Югославия като на позитивна утопия”.

Иван Ловренович, босненски интелектуалец, смята, че това е особено вярно за неговата страна, където трите основни религиозни групи от бивша Югославия - мюсюлмани, католици и православни, живееха в хармония преди войната. “Това е, защото нито една нова страна не бе толкова унищожена от войните като Босна и никой не изгуби повече, отколкото Босна”, казва той.

Марко Перкович, който създаде про-Титова група в малката Черна гора до Адриатическо море, казва, че си спомня за епохата на Тито като за щастливо време. “Тито е персонификация на едно щастливо време в най-хубавата страна на света, заяви Перкович. Неговото време не може да се сравни с днешния ден. Ние бяхме сигурни и щастливи”, казва той.

В столицата на Черна гора Подгорица, преди Титоград, или град на Тито, един от най-популярните нощни клубове в града се нарича “Титоград”, докато бивши югославски телевизионни програми и песни за Тито могат да бъдат чути, докато обядвате в местния ресторант “Носталгия”.

На другия западен край на бивша Югославия, в Словения, сувенири от ерата на Тито като униформи, снимки или югославски знамена са складирани в подземна винарска изба в най-добрия хотел в оживената столица Любляна. Само на специални гости се позволява да влязат, обяснява Ото Скърбин, служител в хотела, докато отключва дебелата дървена врата, водеща към стаята.

“Тази стая беше създадена заради носталгичните чувства към старите дни, каза той. Ние всички с любов си спомняме за Югославия. Всички имаха работа и заплати, какъвто не е случаят днес”, казва той.

В словенския миньорски град Веленье висок паметник на Тито доминира над главния площад. Жителите казват, че са попречили на властите по време на националистическата еуфория от деветдесетте години да махнат десетметровия паметник, който оттогава се превърна в туристическа атракция.

Социологът Петер Станкович отбелязва, че югоносталгията е била силна в Словения от средата на деветдесетте години. Тя бе допълнително подгрявана, откакто Словения изпадна в икономическа криза, свързана с кризата в еврозоната, каза той. “Не всички в Югославия бяха богати, но имаше чувство, че нещата бяха балансирани по-справедливо, отколкото в днешното общество”, казва той.

Дори младежи, родени след разпадането на Югославия, се идентифицират с миналото, качвайки стари филми, песни и символи в социалните мрежи.

Историкът Стоянович заяви, че този стремеж е мотивиран от желанието на младите хора да преминат отвъд границите на своите малки страни и да пуснат вътре свеж въздух.

В най-южната бивша югославска република Македония 17-годишният Игор Йованов описва Тито като “комунистически крал”, който обичал лукса, жените и добрата храна. Шоу, наречено “Кухнята на Тито”, е хит, привличайки голяма публика, както млади, така и възрастни.

БТА

www.e-vestnik.bg | www.e-vestnik.com