Защо ромите процъфтяват в Америка, а мизерстват в Европа

Цигански фургон в Малибу. Снимка: травълпод

Международно спортно кафене „При Томи“ ООД, импровизиран клуб на 189-а улица – изток, номер 657 в нюйоркския квартал Бронкс поема сметката на посетителите от Европа, които смятат, че ромите на техния континент не са нищо повече от беззаконна и безнадеждна нисша класа, за която думата „успех“ в най-добрия случай означава да си построят голяма кичозна къща без прозорци.

Единствено балканските ястия в менюто и жуженето на ромски език на предимно мъжката клиентела, която играе карти или билярд, отличават това кафе от всяко друго в квартала. Също както албанците, италианците и латиноамериканците, които живеят в околността, редовните клиенти тук са американци. Те си взимат отпуск, работят усилено като полицаи, учители или бизнесмени, и пращат децата си в колеж. На въпроса какво мисли за своите съседи, случаен човек от другата страна на улицата се почеса по главата и отговори: „Нима тук живеят цигани?“.

Ромите от Бронкс гледат на Стария континент със смесица от благоразположение и пренебрежение. „Парите, които ние харчим за сладки, те спестяват, за да се нахранят“, възкликва Вефки Реджепоски, тийнейджър, който работи в електрическа компания.

Контрастът между анонимния нормален живот в Бронкс и този в гетата и незаконните катуни, които формират представата за техните събратя в Европа, едва ли може да бъде по-остър. Заглавията в европейските медии през последния месец насочиха прожекторите към най-тежкия и зле управляван социален проблем – отношението към милионите роми, които в най-добрия случай са обект на дискриминация, а в най-лошия – на преследване.

Както всяка друга етническа група, ромите в Европа не са монолитни. Сред тях има богати и бедни, успели и провалили се, талантливи, крадливи и такива, които просто са непригодни за живот в едно модерно общество. В някои страни те се представят по-добре, отколкото в други. В Испания и Македония те се смятат за сравнително успели. Най-зле живеят събратята им в България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.

Във всички тях обаче е налице един свързващ фактор – предразсъдъците. Тези, които искат да се интегрират и да успеят, са възпрепятствани от стереотипните схващания, че са мръсни, престъпници, некадърни и неграмотни. Отделните роми, които успяват да се измъкнат от блатото, често се отказват от ромското си наследство и тежестта, която върви с него.

Приемането на бившите комунистически страни в Европейския съюз наложи въвеждането на закони срещу дискриминацията. Те обаче не се прилагат. Петра Гелбарт, родена в Чехия музиколожка от ромски произход, твърди, че обичайна практика при подбора на кандидати за работа е възможност за интервю да получават ромските кандидати, които говорят без акцент и във фамилното им име няма нищо, което да напомня за произхода им. Когато се появят на интервюто обаче, цветът на кожата им ги издава и се оказва, че работната позиция вече е запълнена.

Много роми въобще не успяват да стигнат толкова далеч. В Словакия те са под 10 процента от населението, но заемат цели 60 процента от местата в училищата за деца със специални нужди. Това може би не е изцяло в резултат от дискриминацията, тъй като някои ромски родители изпитват недоверие към обикновените училища поради постоянния тормоз, на който са подлагани децата им в тях.

Едва ли е изненадващо, че когато им се удаде възможност, много роми заминават да си търсят късмета в по-богатите страни в Западна Европа. Често това води до неприятни преживявания за всички засегнати. Мнозина западноевропейци изпитват гняв заради увеличаването на просяците, джебчийството (в което често участват деца), сбиванията и изнасилванията, както и появата на мизерни гета върху запуснати земи (или паркове). Отговорът на политиците беше суров. Само през тази година Франция депортира 8000 души към България и Румъния и събори стотици незаконни лагери.

И все пак борбата срещу престъпността не оправдава расизма. В изтекла в медиите инструкция от френското правителство към полицията се нарежда да се разрушат 300 лагера в срок от три месеца, като ромските гета са посочени като приоритет. Това предизвика язвителна реакция и заплаха за завеждане на дело от Европейската комисия. В яростен отговор френският министър по европейските въпроси Пиер Льолуш припомни, че Франция е „майката на човешките права“. Президентът Никола Саркози предложи Люксембург, родината на еврокомисаря по правосъдието, да осигури домове на част от ромите.

Румънското правителство обеща да изготви нов план за интеграцията на ромите до края на годината. Едва ли обаче скоро ще станем свидетели на нещо, което да проработи. Ромите са били роби в румънските земи до средата на 19-и век. При нацисткото управление те са били прогонвани от домовете им и лишавани от собственост. До 500 000 от тях са загинали в концлагерите. И при комунизма, и при последвалите го икономически катаклизми за ромите стана по-трудно да водят традиционния си живот. Повечето депортирани твърдят, че отново ще се върнат във Франция.

Отговорът в дългосрочен план е в образованието, а там на ромите, които искат да образоват децата си, са раздадени слаби карти. Системата не прави нищо, за да разубеди онези, които не смятат образованието за ценност. Американската активистка Лесли Хоук, която ръководи благотворителна организация в Румъния, отбелязва, че „законът, който прави записването в училище задължително не се прилага, но този, който забранява записването на деца над деветгодишна възраст, се спазва в цялата си строгост“.

Нейната организация прилага впечатляваща схема, съгласно която плаща по 12 евро, под формата на купони за храна, на родители, чиито деца ходят на училище. Дрехи и други вещи се предоставят безплатно. Критерият за класиране е бедността, а не етническият произход.

В краткосрочен план е необходимо да се осигури работа, която възрастното ромско население може да върши. Това може да доведе до търкания. Съвременните правила за здравословност и безопасност например затрудняват бизнеса с метали за скрап. Във Великобритания списание „Биг ишу“, създадено за да помага на бездомните да продадат по нещо, вместо да просят, има голяма клиентела от роми от чужбина.

Техните понякога агресивни техники за продажба будят противоречия. Основателят на списанието Джон Бърд признава, че тези членове на неговата гилдия от продавачи не са точно бездомни, но отчита, че те са в периферията на обществото и по тази причина са част от мисията на списанието.

В освежаващия климат на Бронкс тези проблеми изглеждат далечни. „Веднъж ако ни дадете шанс да успеем, ние ще се възползваме“, коментира Сание Ясароска, 34-годишна оценителка в болница. Америка дава шанс на своите роми. Европа трябва също да го направи.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.