Един ден в паспортното… Не е от “Сименс”, от чипа в главата е…

Опашка за паспорти пред 3-о РПУ София. Снимка: от тв екрана

Кампанията “опаспортяване” на населението тече в пълен ход. Минах успешно през цялата процедура, за чакането бях подготвена, но имаше други изненади. Най-любопитно ми се видя, че ако си изкарваш само лична карта, таксата за превод е 2 лева – за Цветелин банк (б. р. – на жаргон така наричат Сибанк, банката на Цветелина Борислава). Ако си изкарваш паспорт – 3 лева. Ако си изкарваш и двете – 1 лев. Защо – не се знае…

Знаех, че работят от 6 сутринта, но някак си не ми се ставаше толкова рано. Нямах идея каква е процедурата за тия документи с биометрични данни. Само се надявах вече да не е някаква лудница, каквито ги дават по телевизията.
Оказа се кошмарно чакане, наистина. Но не заради техниката на “Сименс”, а заради българската организация на кампанията и заради мотането на самите “опаспортявани”…
Представях си, че ще чакам да кажем 2 или в най-лошия случай 3 часа, след което ще ми мине редът. За всеки случай си бях взела книжка за четене. Времето беше топличко, таман за четене на някоя пейка. И така с бодра крачка към 10 часа излязох от нас. Въобще неподготвена за това, което ми се случи!

Питах чакащите какво трябва да направя, пратиха ме при един полицай вътре. Казах му, че искам да си изкарам паспорт и той ми изтегли номерче от автомат (като този в КАТ). Бях номер 176. Погледнах таблото – бяха стигнали до номер 72. Казах си „Хм… щом работят от 6, а в момента минава номер 72, това значи, че опашката върви с 14 човека в час. Това е по-малко от 5 минути средно на човек. Оказа се, че много от чакащите с номера не се явяват, и минава следващият, затова бройката е средно 14 на час. Но се оказа, че пък някои се бавят вътре по 15 минути…
Разбрах, че скоро нищо интересно няма да се случи и се прибрах да обядвам. Върнах се бързо, за да съм сигурна, че опашката върви така, както върви. Да, бе – минаваха около 30 души за 2 часа. Седнах на слънце да почета малко. Имаше една група на съседната пейка – едно от момчетата дошло да си вади лична карта, а останалите са му за компания. При тях дойде мъж на средна възраст, който ги пита кой номер имат. Бил на работа и не можел да излиза толкова често, за да си следи реда. Помислих, че ще иска да си плати за размяна на номерата или нещо такова. Обаче им даде телефона си и помоли като наближи неговият номер, да му се обадят. Имаха разлика около 20 номера. След малко на момчето от групичката му дойде редът. Мина, след което си тръгнаха. Не се обадиха на човека.

Захванах се пак с книжката. Отидох по едно време да видя до кой номер са – ама те не бяха мръднали от онова момче насам! Беше минал около час без да повикат следващ номер – служителите били в почивка. Жестоко. Реших да се прибера. В крайна сметка преди 5 следобед няма да мине моят номер.
Когато се върнах към 5, бяха стигнали до номер 140. Голям прогрес! Вече издивявах. Аха, да си тръгна. Майка ми дойде да ми прави компания след работа. После не знам какво стана и започнаха да минават много бързо. Казват номер и ако до 2 минути не влезе въпросният номер, викат следващия. Очевидно мнозина се бяха отказали да чакат. И това ми дойде много добре, защото за по-малко от час почти стигнаха до 176. Към 165 вече с майка ми се бяхме придвижили във фоайето. Разучих образеца, по който се попълват заявленията, всички си приказвахме колко сме нервни и как нямаме търпение всичко това да приключи. Чакането беше убийствено.

Опашка за паспороти пред 2-ро РПУ София. Снимка: София фото ейджънси

От полицаите разбрах, че всеки ден давали номера до 180 – значи те свършват преди 11 сутринта. Много се зарадвах, че съм дошла навреме. Оказа се обаче, че вечерта отвън от 3 часа чакат някакви хора, които нямат номера. И постепенно се натрупаха повече, направиха си списък кой кога е дошъл, самоорганизираха се. После полицаите им раздадоха номера след 180, казаха, че щели и тях да ги приемат. 30 човека отгоре, тоест на мястото на отказалите се. Системата работи на пълни обороти…
Идеше ми да се разплача, когато след 173-ти номер всички липсваха и за нула време стигнаха и до мен! Буквално заподскачах от радост и ръкомахах. Влязох, едно изключително свежо момче горе-долу на моята възраст ми поиска лична карта, намери ме в компютъра, пита ме какво искам да си изваждам, принтира ми формуляра и ме прати да си плащам таксата – 40 лева паспорт, 3 лева трансакция за Цветелинбанк.

И после започна Голямото Чакане Втора част. Седим си ние пред “биометричната станция” и чакаме. 15 души в един малък коридор. И никой не смее да мръдне, защото вътре някои минават за 5 минути, други за 20, трети за 2… А си си изпуснал реда после никой няма да те пусне. Остана мистерия защо работи само едната биометрична станция, другата беше затворена. Кислородът свърши. Имаше 2 стола и някак си всички бяхме нервни и кисели. Една възрастна жена само мрънкаше колко бавно ставало всичко, какво се мотаели толкова… Дойде й реда, тя влезе и седя вътре сигурно 10 минути! На нас ни се сториха 100. По едно време вратата се отваря и всички се радваме, че ще има развитие. Уви! Излиза бабата и почва да врещи „Къде ми е личната карта?! Олеле затрих я. Няма я. Изчезна.” Навеждахме се, гледахме, няма лична карта никъде. Била изпаднала някъде. Тя вътре досега си я търсила, ама не я намерила. Върна се в биометричната станция и след още 15 минути излезе. Намерила си личната карта, била при останалите документи, прибрала я с разписката, че си е платила…
Докато следващите си плащаха и прииждаха към опашката пред станцията, установих онзи интересен факт – ако си изкарваш само лична карта, таксата за превод е 2 лева. Ако си изкарваш паспорт – 3 лева. Ако си изкарваш и двете – 1 лев… Сигурно е измислено, за да подстриже по-дълбоко “опаспортяваното” население…

Най-накрая и тук ми дойде редът! Влязох, оставих си нещата, жената зад гишето в това време ме търсеше в системата. Беше доста мила като за в 7 и 30 вечерта… Каза ми да се видя на огледалото и да седна на столчето да ме снимат. После даже ми показа снимката, изглеждаше доста добре като за паспортна. Снеха ми отпечатъци от двата показалеца, подписах се, жената ми даде картончето, с което трябва да дойда да си взема документа, пожелахме си приятна вечер и… си тръгнах! Целият зор беше за няма и 3 минути висене в биометричната станция!!! Никакви засечки на скенер, компютри, никакви проблеми в общуването на персонала с техниката. Очевидно вече са се пообучили. А все “Сименс” им е крив…

Прибрах се точно в 8 вечерта. Прекарах 9 часа и половина в опит да си подам документите. Не знам как не убих някого, но в крайна сметка, поне си свърших работата. Освен това си намерих източник на допълнителен доход – идвам в 8 сутринта, взимам 5 номерчета и към 12 ги продавам по 5 лева бройката. Никой няма толкова много свободно време, което може да пропилее във висене пред гишетата. Аз имах късмет – просто бях във ваканция.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.