Никой не ще “Кремиковци” за 500 млн. лв. Кой ще го вземе накрая и за какво?

ТЕЦ-ът на „Кремиковци“. Снимка: Иван Бакалов

“Кремиковци” излезе на търг преди седмица и не се яви нито един кандидат. Началната цена от 565,5 млн. се видя висока на неколцината (бившият собственик Митал, украинският милионер Жеваго, турска фирма и др.), проявили интерес преди търга. Става дума за разпродажба на активи на предприятие в ликвидация. Тоест – купувачът няма да купува комбината с дълговете му, които са към 2 млрд. лева, а заводите и земята, складовите наличности и др. Според синдика Цветан Банков кандидатите изчакват втория търг в средата на номеври, когато цената ще е с 20% по-ниска и ще се явят тогава.

Кой все пак иска да купува този умрял комбинат и защо?
Няколко години наред бившият кмет и настоящ премиер Борисов и главният архитект на София Диков поддържаха спекулацията, че територията на “Кремиковци” ще стане престижен квартал на София с офиси, жилища и т. н. от най-луксозен тип.
Това не е единственият блъф, който прави главният архитект на София Петър Диков. В момента, пак с подкрепата на премиера, се развива сапуненият сериал “Писта за Формула 1 край Доброславци”. И в единия, и в другия случай се раздува по медиите за някакви арабски инвеститори. Тези фойрверки за проекти за едно и друго имат ефект главно да предизвикат спекулации с цените на земята в споменатите райони. Който е придобил, да продаде скъпо. Или да купи скъпо, с надежда да продаде още по-скъпо и после да остане с пръст в уста.

Фотогалерия от „Кремиковци“ от миналото лято, когато още имаше частично работещи производства

Тук-там по улиците в пустия комбинат се появяват работници по двойки и изчезват. Снимка: Иван Бакалов
Тук-там по улиците в пустия комбинат се появяват работници по двойки и изчезват. Снимка: Иван Бакалов
Тук-там по улиците в пустия комбинат се появяват работници по двойки и изчезват. Снимка: Иван БакаловКамионите са рядкост. Те не возят готова продукция, а отпадъци. Снимка: Иван БакаловКомините на комбината вече не пушат. Снимка: Иван БакаловЗахвърлени съоръжения край доменните пещи. Снимка: Иван БакаловВ далечината се виждат трите доменни пещи. Най-вдясно е Първа доменна, възпявана в миналото от поети и журналисти. Снимка: Иван БакаловПейзажът на места странно напомня средновековни замъци. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловНадписът е върху очукан вагон, който е карал чугун от доменните пещи. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКрай доменните пещи. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловРаботници, излезли от цеховете си, се размотават безцелно. Снимка: Иван БакаловТЕЦ-ът на Снимка: Иван БакаловЕдна от батериите на коксохимическото производство. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКоксохимическите инсталации. С тях се прави кокс за доменните пещи. След спирането им те няма да могат да тръгнат отново. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловТЕЦ-ът на Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван Бакалов

Арх. Диков направи така, че с новия общ устройствен план беше сменен статутът на цялата територия на „Кремиковци“ – от промишлена в смесена многофункционална зона. Това дава възможност за изграждане на смесени комплекси, включително на офиси, търговски площи и жилища.
Но с “Кремиковци” нищо такова няма да стане. Който и да купи комбината заедно със земята, нито може да я продаде по-скъпо, нито да направи суперквартали с жилища и офиси. Най-много пак да пусне някое мръсно производство или пък по-модерно производство.

Защо?
Теренът е замърсен. Почистването му от замърсяването е неясна величина като инвестиция. Засега се знае само колко ще струва разчистването от производствените постройки – около 30 000 евро на декар. Някои от тях са такива, че ще трябва да се взривявават. С тази цена теренът ще стане златен, най-скъпият в София. Само луд може да строи на такъв терен жилища и офиси. В момента в София има излишък на офиси и на жилищна площ. В строеж са и още офис сгради на престижни или по-удобни места. Кой ще е тоя инвеститор, който да хвърли луди пари да разчиства прескъпо терен, за да прави квартал с бизнеспарк, който е и по-отдалечен, и по-замърсен. Дори да разчисти терена на “Кремиковци”, един инвеститор няма как да благоустрои и района наоколо.

Най-новият завод на „Кремиковци“, построен през 2005 г. – за непрекъснато леене на стомана – също не работи. Снимка: Иван Бакалов

Шансът на “Кремиковци” е пак да се развиват производства. В това отношение има предимства – добре развита жп инфраструктура. “Купувачът може да раздроби терена на отделни производствени площадки и да продаде част от тях.”, казва Веселина Генева, управител на консултантската къща “Амрита”, която беше оценител на “Кремиковци” преди търга.
Проявилите досега интерес за търга са пак същите производители на метал, които и по-рано купуваха комбината или го товареха с работа на ишлеме. Но оценката от 565,5 млн. се оказа висока и те чакат да падне. В нея влизат всичките над 20 различни обособени производства с цялото им оборудване и земята, върху която са построени сградите, също така складови наличности и акциите на „Феросплавен завод“.
Определената от оценителя ликвидационна стойност на „Кремиковци“ е 468 млн. лв. “Тя се реализира при евентуална принудителна продажба и обикновено съвпада или е най-близката до пазарната стойност”, твърди Генева.
Но на втория търг през ноември началната цена ще е 452 млн. лева – по-ниска и от ликвидационната. Не е ясно дали и тогава ще има купувачи. С парите от евентуална продажба ще се удовлетворят исканията на част от кредиторите на комбината, които имат да взимат общо към 2 млрд. лева.

Най-скъпото в “Кремиковци”, по оценките на консултанта, са две неща. Първото е заводът за непрекъснато леене на стомана. Той е най-новият, изграден по проект на  австрийската фирма „Фьост Алпине“ от по-предишния собственик на комбината Валентин Захариев. Оценен е на 88 млн. лева.

Кучета в цеха за непрекъснато леене на стомана. Те са навсякъде из комбината, във и извън халетата. Снимка: Иван Бакалов

Следващото годно нещо от “Кремиковци” е производството за горещо валцуване – Стан 1700, оценен на 29 млн. лева. За него все пак е нужен капитален ремонт, защото последният е отпреди 10 години. “Голяма част от другите производства не работят отдавна и едва ли някога ще заработят отново, защото са икономически неизгодни. Технологията е остаряла и  производството е енергоемко”, казва шефката на фирмата оценител Веселина Генева.

Излиза, че всичките тези доменни пещи (най-замърсяващото производство), коксохимическо производство и т. н., с които синдикати и работници плашеха, че ако спрат, София ще гръмне, сега не струват и 5 ст. По-точно са умрели окончателно и няма кой да ги пусне отново.
Неотдавна умря и ТЕЦ-ът на “Кремиковци”. Дори лицензът на комбината като производител на електроенергия беше отнет. А ТЕЦ-ът беше едно от най-ценните и атрактивни неща за купуване – произвоство с гарантиран пазар. Той продължава да съществува, но без лиценз. Новият собственик би могъл да гу пусне отново. Не е ясно срещу какви пари и ремонти.

Най-светлото бъдеще на “Кремиковци” е пак черната металургия. Но редуцирана до по-чисти производства за леене и обработка на заготовки, производство на метални елементи и др. А не добиване на метал от руди с ниско съдържание на желязо.

Вариант е да се използва инфраструктурата за други заводи – например  производство на автомобили. Но след няколко злополучни опита за автомобилно производство в България точно това е малко вероятно.
Едно е ясно – “Кремиковци” остава заводски район, там ще има производства, макар и по-скромни.

Има и още една възможност – комбинатът е фантастичен декор за филми. Вече има заявки за снимки там, със сигурност този бизнес ще се развие за в бъдеще.

Виж тук фотогалерия + видео от „Кремиковци

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.