Радикалният ислям намира почва на Балканите

Константин Тесторидис

Възхваляващ Осама бин Ладен видеоклип в Интернет разкри една тревожна нова реалност: радикалното крило на исляма, което изповядват Ал Кайда и талибаните, намира почва на Балканите. „О, Осама, унищожи американската армия. О, Осама, въздигни честта на мюсюлманите“, пеят група македонски мъже на албански език във видео, качено в Ю Тюб (YouTube) миналата година и забелязано от македонските медии този август. „През септември 2001 г. ти показа силата си. Ние всички се молим за теб“.

Макар че по-голямата част от малцинството етнически албанци в Македония са мюсюлмани, те като цяло не са религиозни. Но експерти забелязват сега увеличаване на радикалните настроения в някои групи сред ислямската общност в страната, особено след като въоръжени групи от етническото албанско малцинство, което съставлява една четвърт от 2,1-милионното население, влязоха в кратък военен конфликт с македонските правителствени сили през 2001 година.

Това е тенденция, която се наблюдава на Балканите и предизвиква тревога, че регионът, който включва и новата членка на ЕС България, може да стане развъдник на терористи с лесен достъп до Западна Европа. Мнозина се опасяват, че радикализирани европейски мюсюлмани с паспорти от страна-членка на ЕС може да прекосяват границите и да се смесват с обикновените хора. В центъра на този проблем е сектата на уахабитите – строга форма на исляма, която е широко разпространена в Саудитска Арабия и се практикува от Бин Ладен и талибаните.

„Уахабизмът в Македония, на Балканите и в Европа стана по-агресивен през последните 10 години“, каза Якуб Селимовски, отговарящ за религиозното образование в македонската ислямска общност. Той каза, че уахабитите установяват постоянно присъствие в Македония, каквото е нямало преди, и че „те са в Босна, Косово, Сърбия, Хърватия и напоследък са се появили в България“. За първи път високопоставен служител от ислямската общност в бившата югославска република се съгласи да говори открито за присъствието и заплахата на радикалния ислям.

В България, близо една шеста от населението от 7,6 милиона души, са мюсюлмани, които се придържат към стандартната сунитска вяра. Етническият мир е запазен през последните 20 години. Както и на други места на Балканите обаче, навлизането на уахабити доведе до битка за контрола над вярванията и собствеността на ислямската общност. Големи суми пари, за които се твърди, че са дошли от мюсюлмански организации в чужбина, са били похарчени в България от средата на 90-те години за над 150 нови джамии и за така наречените „образователни центрове“ за разпространение на уахабизма.

Според българския главен мюфтия Недим Генджев някои мюсюлмански организации целят да създадат „фундаменталистки триъгълник“, формиран от Босна, Македония и Родопите в България. Според публикации в местен вестник в различни градове и села в южната и североизточната част на България се проповядва радикален ислям.

През 2003 г. българските власти затвориха няколко ислямски центъра, под предлог че принадлежат на ислямски групи, финансирани основно от саудитци, които вероятно имат връзки с „радикални организации“, каквато е Мюсюлманско братство в Египет. Официалните съобщения гласяха, че центровете се закриват, „за да се попречи на терористите да намерят терен в България“.

Обаче центрове, в които се проповядва радикална форма на исляма, продължават да никнат в страната, каза политическият анализатор Димитър Аврамов. „Наред с трите официални мюсюлмански училища, има най-малко други седем, които не са регистрирани и не се контролират от държавата“, каза той и допълни, че през последните 20 години около 3000 млади мюсюлмани са завършили тези училища.

В съседна Сърбия миналата година 12 мюсюлмани от напрегнатия южен район Санджак, за които се твърдеше, че са уахабити, получиха присъди до 13 години затвор за подготовката на терористични атаки, включително срещу американското посолство в Белград. Присъствието на радикални мюсюлмани в Санджак – най-бедният район на Сърбия, е свързано с появата на муджахидините, които се присъединиха към босненските мюсюлмани в борбата им срещу сърбите в Босна по време на войната за независимост от 1992-1995 година.

В Босна, въпросът за влиянието на уахабитите е сред най-политически натоварените дебати, като босненските сърби настояват, че има мощно присъствие на уахабити в страната, а бошняците умаловажават въпроса и понякога твърдят, че такова няма. Хуан Карлос Антунес, испански военен специалист по религиозен екстремизъм с дългогодишен опит с Босна, смята, че в страната има около 3000 души, които са възприели тази интерпретация на исляма и само малка част от тях са потенциална заплаха за сигурността.

В изследване, подготвено за сараевския Център за съвременни проучвания през месец май, Антунес твърди, че официалната ислямска общност в Босна е постигнала успех в овладяването на уахабитското влияние. Макар че уахабитите не са агресивно отлъчени от обществото, в страната има стриктен контрол над назначенията на имами в джамиите и преподаватели в ислямските образователни институции. Ахмет Алибашич, преподавател във Факултета по ислямски науки в Сараево, каза, че повечето уахабити в Босна се въздържат да критикуват ислямската общност и дори призовават за единство сред мюсюлманите.

„Тяхното влияние бе в пика си през 2000 г., но оттогава започна да намалява и продължава да намалява“, каза Алибашич, като допълни, че мерките, взети от босненските власти след 11 септември, са имали значителен ефект и движението е започнало да губи мощта си след затварянето и забраняването на ислямистки, повечето подкрепяни от Саудитска Арабия благотворителни организации, финансиращи движението.

В Албания този въпрос също е налице. Илир Кула, бивш ръководител на правителствения отдел по религиозни въпроси, твърди, че уахабизмът не е ставал причина за каквито и да било проблеми в Албания. Кула казва, че стотици млади албански мъже са получили образованието си в университети в Близкия Изток, включително Саудитска Арабия, и сега оглавяват джамии, но че никога не е имало опит от страна на уахабитите да оспорят лидерството на мюсюлманската общност в страната, която според Кула е все още с умерени възгледи.

Но в Македония нарастващото влияние на радикалния ислям става причина за разцепление в мюсюлманската общност, с борба за власт, която се води в рамките на официалната Ислямска религиозна общност между преобладаващото умерено крило и нововъзникващото крило на уахабитите. „Появи се деструктивно, радикално и екстремистко течение, което възнамерява да поеме лидерството на ислямската религиозна общност“, каза Селимовски.

На властите в Македония не им се иска да потвърдят каквато и да било заплаха от радикален ислям в страната. Но правителствен служител, пожелал анонимност заради чувствителността на темата, призна, че „радикални групировки и техни последователи се наблюдават внимателно“. Миналата година трима братя етнически албанци от Македония бяха намесени – заедно с йорданец, турчин и косовски албанец, живеещи в САЩ, в предполагаем заговор за нападение на американската военна база Форт Дикс в Ню Джърси. Срещу базата, която основно се използва за подготовка на войници от запаса преди да заминат за Ирак, така и нямаше нападение.

„Македония е част от международната коалиция за борба с тероризма и не може да бъде изключена от отговорността да следи и да отговори на евентуална дейност или поява на терористи“, казва говорителят на вътрешното министерство Иво Котевски. Умерените мюсюлмани казват, че сектата на уахабитите в момента контролира пет джамии в Скопие макар Ислямската религиозна общност да отстрани от поста му на имам на джамията Иса Бег в Скопие мъжът, за когото се твърди, че е лидер на сектата – Рамадан Рамадани, и му забрани да организира молитви.

Но Рамадани, който пусна жалба за възстановяване на поста си, отхвърля каквито и да било обвинения в радикализъм, казвайки, че опонентите му разпространяват тревожни слухове. „Те имат нужда от моето име, за да плашат хората“, каза Рамадани. „Не познавам личности или структури тук, които може да се определят като уахабитски. Това е опит за поставяне на етикет и опетняване на хора, които искат реформи“. Рамадани твърди, че ислямската общност в Македония няма нищо общо с музикалния клип в интернет, подкрепящ Бин Ладен и опроверга информациите в медиите, че той е заснет в джамии в Македония. „Бин Ладен е нищо за мюсюлманите в Македония, казва Рамадани. „Той не е наш герой“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.