На фондовата борса – 1:0 за компютрите срещу инвеститорите

Крисчън сайънс монитър

Фондовата борса бе превърната в казино от трансакциите със свръхбързи компютри. Една микросекунда – милионна част от секундата, това е цялото време, необходимо на свръхбързите компютри, за да търгуват с акциите на компаниите, листвани на Нюйоркската фондова борса.

Тази високочестотна търговия е нещо повече от любопитен факт от сферата на технологиите. Тя доби толкова широка популярност през последното десетилетие, че на нея може би се пада дял от 50% от всички борсови трансакции в САЩ. Това има огромни последици за инвеститорите. Сред тях са:

– Фондовите пазари функционират все повече на принципа на казината, твърди икономистът Харалд Малмгрен, който е изследвал въпроса заедно с Марк Стис, главен инвеститор в Bluemont Capital Advisors. Малмгрен сравнява компютъризираните играчи на борсата с оператори на слот-машини, при които печалбата от една машина е малка, но възвръщаемостта от група такива е внушителна.

Традиционното инвестиране в стойност, при което борсовите анализатори и други хора проучват продажбите, печалбите, дълговете и т. н. на съответната компания, в контраст стана почти неуместно, обяснява Малмгрен. „Цялата концепция за купуване и държане (…) на акции е маргинализирана“.

– Редовните купувачи и продавачи на акции и инвеститори във взаимни фондове губят милиарди долари, цент по цент, тъй като разполагащите с компютри търговци извличат предимство и от най-малките спредове в цените на една или сред няколко фондови борси.

До определена степен, високочестотната търговия увеличава ликвидността на пазара благодарение на своята способност да приема бързо поръчки за покупки и продажби. Тя увеличава също така неговата ефективност, като намалява цената на трансакциите. По-голямата ефективност обаче може да доведе и до по-големи загуби.

– Въпреки че компютъризираната търговия не е незаконна, тя отваря вратата за повече пазарни манипулации, обяснява Малмгрен. Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси не разполага с мощните компютри и експертизата, необходими за разкриване на такива манипулативни техники като тласкането на цените нагоре или надолу с вълна от поръчки. „Хората не могат да проследят дирята“, обобщава Малмгрен.

– Фондовият пазар стана по-изложен на т. нар. системен риск – опасността от внезапни драстични понижения на цените. Малмгрен хвърля вината за „мигновеното сгромолясване“ на 5 май именно върху високочестотната търговия. Няколко компютъризирани играчи се оттеглили от борсата, което довело до спукване на балона с ликвидността – няма пазар за продажби. Промишленият индекс Дау Джоунс (Dow Johnes) потъна за кратко с 998 пункта през въпросния ден, като загуби приблизително 1 трилион долара стойност. Той възстанови 543 от тези пунктове само за около 90 секунди.

Малмгрен се опасява, че подобно пропадане на пазара ще се случи отново в бъдеще, ако не бъде направено нищо, за да бъде намерено средство срещу рисковете на високочестотната търговия. Един възможен вариант би било въвеждането на съвсем малка такса върху всяка трансакция. Това ще направи високочестотната търговия по-скъпа. Поръчките обикновено са на принципа „купувам незабавно или отменям“, което оставя по-малко от секунда за тяхното изпълнение. Приходите от такава такса, обяснява Малмгрен, би могло да бъдат използвани за повишаване на капацитета на регулаторите или пък за намаляване на федералния дефицит.

Глобализацията на фондовите борси обаче усложнява това решение. Ако брокерите, занимаващи се с високочестотна търговия, не могат да прибягват до този подход в САЩ, по-голямата част от тях по всяка вероятност ще се преместят в чужбина. Друг вариант би било въвеждането на изискване „високочестотните“ брокери да търгуват при всякаква пазарна конюнктура. С други думи, те ще бъдат длъжни да купуват определени акции, дори когато цените им падат. Правилото ще е: „Ако играеш, трябва да останеш“, обобщава Малмгрен.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.