Турция – мъртъв ли е кемализмът?

Ихсан Дагъ

Турското знаме присъства навсякъде. Снимка: e-vestnik

След провала на блока на кемалистите националисти на референдума някои предложиха „да модернизират кемализма“. Възможно ли е това? Кемализмът означава авторитарна политика, дисциплинирано общество и контролирана икономика. Освен това предполага хомогенизирана нация. Кемализмът е идеологически и бюрократичен инструмент за контрол над политиката, икономиката и обществото. Моля, продължавайте напред и модернизирайте подобен анахронистичен модел!

Безполезно е да се опитвате. По-добре да се откажете от всичко това и да започнете да измисляте основите на нова политика, икономика и общество. В противен случай наследството на кемализма ще продължи да обърква всичко „модерно“ в преосмислянето. Кемализмът не е мъртъв. Той ще оцелее, не като официална идеология, а като една от многото идеологии, които се конкурират в едно свободно и отворено общество. Това, което вече приключва, е доминирането на кемализма над държавата, икономиката и обществото.

Аз нямам проблем с подобен вид държава. Това, което ме притеснява, както и много други либерали, е убеждаването на кемалистите да се откажат от всички обществени сегменти и претенцията на кемализма да е висша идеология, към която всички са длъжни да показват лоялност. Щом веднъж идеологията получи защита от държавата, чрез която тя установява несправедливо превъзходство над останалите, след това вече няма как да има свободен пазар на идеи. Всяка идея трябва свободно да се конкурира с останалите, без да има несправедливи външни намеси. Кемалистите са притеснени поради това, че тяхната идеология не може да бъде конкурентноспособна на свободния пазар на идеи. Тя има нужда от подкрепата на държавния апарат, който се разпада.

Тези, които предлагат модернизиране на кемализма, трябва да разберат, че „модерна Турция“ отиде отвъд кемализма, бил той мек или твърдолинеен, модернизиран или конвенционален. Той е нещо като усмирителна риза, износена вследствие на развитието на икономиката и обществото. Да, „неокемализмът“ е възможен. Всъщност имаше подобно възраждане на кемализма през последните години, засягайки „белите турци“ от града, високообразовани и с добри професии. Но прави впечатление тяхната очевидна идеологическа бедност. Те канят армията да управлява държавата и се противопоставят на членството в ЕС, съюза със Запада и глобализацията.

„Неокемалистите“ си представят една ориентирана навътре Турция, която не е свързана със света, защото знаят, че това е единственият начин да възвърнат контрола над политиката, икономиката и обществото. Те също така въобще не харесват кюрдите, защото се притесняват от всяка сянка на „различие“ в обществената сфера.

Трите най-мразени неща от „неокемалистите“ са „демократичната политика, отвореното общество и пазарната икономика“. Причината за това е очевидна: това са неща, които правят невъзможен контрола над политиката, икономиката и обществото. Кемализмът напомня на хората за деспотично управление, изолация и потисничество. Това е система на индоктриниране, замислена, за да произведе право на управление за бюрократичния елит и неговите цивилни съюзници. Така кемализмът е чужд за идеята на демократичната конкуренция и вярата във властта на народа.

Кемализмът и демокрацията са две несъвместими неща. Не само, че кемализмът е чужд за демокрацията, но освен това не може да съществува в условията на демократична конкуренция. Кемализмът и демокрацията взаимно се изключват. Всяко политическо движение, което иска да се хареса на масите, трябва да се разграничи от кемализма, защото кемализмът е контролиращ и потиснически апарат от самото начало на съществуването му.

Вземете за пример „социалдемокрацията“ в Турция. Някои са шокирани от факта, че тези, които твърдят, че са социалдемократи в Турция, като Народнорепубликанската партия (НРП), до момента не са създали движение, което да отговаря на универсалните идеи и на идеалите на социалдемокрацията. Вместо да защитават бедните и тези, които са в неизгодно положение, те се бореха за правата на привилегированите; вместо да подтикват към разпространение на благосъстоянието и социалното единство, те се съсредоточават преди всичко върху „стандарта на живот на светския, градски, образован елит“.

Причината за това болестно състояние на социалдемокрацията в Турция е, че НРП, авангардът на кемализма, възникна като социалдемократическа партия под ръководството на Бюлент Еджевит в началото на 70-те години на миналия век. Настоящата НРП възникна от брака между кемализма и социалдемокрацията. Резултатът от това е, че кемализмът отрови социалдемокрацията и тя така и не успя да се възстанови. Смятам, че и кемалистите е по-добре да се подготвят за посткемалистка република, в която кемализмът е просто една от многото идеологии без държавни протекции, която се бори за привърженици на свободния пазар на идеи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.