Русия – Украйна: отново предчувствие за газова война

Преди броени месеци изглеждаше, че е настанал мир след дългогодишните газови войни между Украйна и Русия. Със застудяването през есента същата смущаваща комбинация от фактори, които предизвикаха последните две спирания на руски газ за Украйна, създава поне възможност за нов зимен спор.

Разрушаването на газовия мир е изненадващо. Очакваха се по-топли отношения, като се има предвид скоростта, с която клонящият към Русия президент Виктор Янукович обърна Украйна отново към Москва след изборите през февруари и стресна западните столици. Бяха сключени серия икономически споразумения, през април Янукович успя да постигне 30% намаляване на цената на газа. В замяна той удължи срока на договора за разполагане на Черноморския флот на Русия в Крим с още 25 години.

Това последва след миналогодишното споразумение между тогавашния украински премиер Юлия Тимошенко и руския й колега Владимир Путин, регулиращо други аспекти на газовите отношения. Споразумението остави извън доставките „РосУкрЕнерго” – компания, която преди това имаше печалби от стотици милиони долари годишно, благодарение на позицията си на посредник между руския газов монополист „Газпром” и Украйна.

Но с приближаването на зимата познати фактори усложняват разговорите между Москва и Киев – новите украински искания за по-ниски цени, дългогодишното желание на Москва да поеме контрол над ключовия газопровод, минаващ през Украйна, и завръщането на сцената на „РосУкрЕнерго”. „Сблъсъкът изглежда неизбежен и не само по въпроса за газа”, посочва Олег Рибачук, украински политически експерт и бивш ръководител на президентската администрация. Той отбелязва, че Русия оказва натиск не само за по-близка интеграция на газовата индустрия, но и настоява Киев да се присъедини към икономически съюз, и да се слеят авиационната индустрия и ядрената енергетика на двете страни.

Според говорителя на „Газпром” Сергей Куприянов няма предпоставки за нова газова криза, но Украйна изненада всички през миналия месец, като обяви, че ще поиска по-ниска цена за газа. Дори и след намалението през април управляващата коалиция в Киев твърди, че 10 милиарда долара годишно за газ е твърде тежко бреме за украинската индустриална икономика. Украйна се опитва да се възстанови след 15% намаление на своето производство през миналата година.

В отговор на това Путин намекна през този месец, че намаляването на цените е възможност, но само в рамките на по-широка икономическа реинтеграция. „Нека да създадем единно икономическо пространство, да уеднаквим нашето икономическо законодателство … и тогава нашите вътрешни енергийни цени ще се отнасят и за нашите партньори”, каза Путин пред чуждестранни журналисти. Заедно с въпроса за цената, „РосУкрЕнерго”, която предимно се беше скрила през последната година, се появи отново на сцената.

Арбитражният съд в Стокхолм нареди през юни на Украйна да върне на компанията 11 милиарда куб. метра газ на стойност над 5 милиарда долара по днешни цени. Трансферът на 5 милиарда долара за газ ще бъде проблематичен, тъй като ще окаже огромен натиск върху украинските публични финанси, които и без това са в тежко състояние.

Тимошенко предупреди западните дипломати, че това може да постави под въпрос възможността на Украйна да върне заема от 15,2 милиарда долара, договорен от новото правителство в Киев с Международния валутен фонд (МВФ). Представител на МВФ отхвърли предупреждението на Тимошенко, като заяви, че въпросът с газа не води до големи финансови рискове за Украйна.

Но анализатори предупреждават, че загубата на 11 милиарда куб. метра газ ще се отрази тежко на останалата без пари компания „Нафтогаз”. В крайна сметка, желанието на Украйна за по-ниски цени на газа или финансовите трудности на „Нафтогаз” може да бъдат използвани от Москва, за да изпълни желанието си да си върне контрола на трансукраинския газопровод. През тръбопровода преминават 80% от руския природен газ за Западна Европа. Като очевидна маневра за постигане на тази цел през май Путин изненадващо предложи сливане между „Газпром” и „Нафтогаз”.

По Агенция Фокус

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.