Борисов: „Мишел Обама е пипната отвсякъде…” Как премиер става кореспондент на вестник

Вестник „Труд“ от събота, 25 септември 2010 . Другарят Тодор Живков се срещна с другаря Леонид Брежнев – така пишеха вестниците при социализма, със съответната снимка на първа страница. Журналистите от миналото не могат да се отърсят от комплексите си. Старият Тато е сменен с нов Тато. А той, за разлика от стария, сам се обажда във вестника и диктува на журналистката какво да пише.

Който е следил в. “Труд” миналата седмица, не може да не е забелязал пространното отразяване на посещението на българския премиер Бойко Борисов в Ню Йорк. Цели страници всеки ден, с подробни изказвания и пояснения от самия премиер.

Странното е, че вестниците на ВАЦ – и “Труд”, и “24 часа” нямат изпратени журналисти в САЩ, поради икономии в кризата. Но това не пречи на в. “Труд” да пише, все едно е бил там, на място.  Авторката Валерия Велева пише от София. Как става това? Очевидно от текста журналистката пише след дълги разговори със самия премиер. Той най-подробно й разказва по телефона с кого се е срещнал, кой как е бил облечен… В ролята на кореспондент на вестника от САЩ влиза самият министър председател Борисов…

В последния пространен материал от събота, в който се обяснява как се срещнал с президента Обама, Борисов казва: “Мишел е много хубава жена, с приятно излъчване, със силно присъствие, висока, отслабнала – пипната отвсякъде” (виж тук).

От описанието човек разбира, че Борисов има отдавна наблюдения върху Мишел Обама, щом е забелязал, че е отслабнала. Чудно, как ли в американското посолство ще преведат в докладите си думите на Борисов за първата дама на САЩ – “пипната отвсякъде”. Такъв премиер може да вкара в затруднение всеки преводач.

Веднага след тези думи Велева е написала следната бележка: “Това е “експертната” оценка на българския министър-председател за съпругата на американския президент”. Да не мисли някой, че това е тънка ирония към премиера от водещата журналистка на „Труд”, известна още като Мадам В.? От нея, която омеси баница на Борисов и го гонеше да му я връчи, като стана премиер? Не, това е чистосърдечно, обичливо, простодушно обяснение за Генерала, както е наречен в заглавието – “Две срещи на Генерала с президента Обама”.

И – Слава на Бога – простодушната Велева предава като истинска стенографка една към едно казаното от Борисов, без да му спестява фриволните думи и случки, което пък позволява на читателя да види какъв прост…одушен е българският премиер, един истински човек от народа, този път не от Правец, а от Банкя.

Журналистката Велева наистина заслужава награда за тази поредица от материали, продиктувани й от САЩ от премиера Борисов. Поредицата може да се изучава в учебниците и по журналистика, и по пиар. Как един премиер диктува на близък свой журналист какво си е приказвал с кого и кой как е изглеждал. И какъв бял ролс ройс със златни лайсни видял пред ООН.

Уникално.

Ето някои извадки, които са и новаторски принос в отразяването на дипломатически и протоколни срещи на високо равнище във вестниците:

„Сутрешното си кафе премиерът Борисов изпи вчера в компанията на щатския о.р. генерал Уесли Кларк. Българският премиер бе поканил бившия главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа на лична среща в една от малките зали на хотела в Ню Йорк, където е отседнал… Генералското кафе се оказа особено приятно, тъй като двамата продължиха да си бъбрят доста по-дълго от предвидения един час за срещата им…

Борисов нито отрече, нито потвърди информацията, че се е срещнал с шефовете на секретните служби в САЩ.” (б. а. – внушение, че се е срещнал, ама това са едни тайни работи, дето си ги приказва наш Бойко на 4 очи с тайните служби) Виж тук пълния текст.

„Турският президент закъснял и когато влязъл, вече говорел един от балканските лидери. При появата на Гюл гостите станали на крака, обсипали го с бурни овации, в залата настъпила еуфория… Българският премиер останал на мястото си и не станал. “Придвижвайки се между масите, Гюл ме видя, че седя, вероятно разбра, че тази демонстрация на Турция не е удачна за среща, на която всички сме равни, и дойде специално да се ръкува с мен”, разказа Борисов пред “Труд”.

Борисов пожелал на всички приятна вечеря. След което отишъл при Гюл и изненадващо му заявил, че “има по-важна работа” и няма да остане на вечерята. Яденето на Борисов останало недокоснато, Гюл скочил да го изпраща и прегръща, изказвайки благодарност за речта и за присъствието му на форума. Заявил му, че ще се видят по време на предстоящото му посещение в София.” (б. а. – затрогващ епизод, да подчертае как им се ежи нашия премиер на турците, а те му се кланят).

Бял “Ролс Ройс” взел ума на Бойко

(б. а. – оригинално заглавие от „Труд“ – виж тук)

„Любопитен момент, извън протокола в ООН, преживял Борисов. На излизане от сградата погледът му бил прикован от огромен, лъскав, бял брониран “Ролс Ройс”. Борисов се спрял, казал на момчетата от Сикрет сървис да изчакат. Искал да види кой ще се качи в това бижу. “Нали съм любител на колите и техниката, като видях златните лайстни (правописът е на „Труд“ – б.р.) и бялата тапицерия, идеше ми да питам шофьора може ли да го разгледам. Ама уникална машина!”, не скри възторга си Борисов пред “Труд”.

И в този момент видял как към колата се приближава мъж, който започнал да вика: “Бългериан прайминистер, Бойко, хау ар ю…” Разказът на Борисов продължава: “Дойде, разцелува ме, как си, кво правиш? И тъкмо щях му кажа: чакам да видя кой ще се качи в тая кола, а той си помисли, че чакам да се махне ролсът, за да дойде моята кола. “Сори, сори, сори” – поклони ми се и се затича към лимузината, влезе в нея, а охранителите му светкавично затвориха вратите.” Борисов така и не разбрал кой е господинът, наредил да проверят. Може би е роднина на султана на Бруней. След случката Николай Младенов казал: “Г-н премиер, аз от 5 месеца се мъча да правя програма да ходим по Саудитска Арабия, Египет. Като видях този господин как ви целува, вие просто нямате нужда от мен.”

Малка беда е, че този тип журналистика, диктувана от премиер на обслужващ журналист не може да покаже реалната картина на българските срещи в Ню Йорк. Не е толкова страшно, че в. „Труд” живее още във времето на Тато. Сега сме във века на свободната информация и, рано или късно, скритото излиза отнякъде.

По-лошото е, че простотиите вече се издигат в маниер, шик, някакъв стил, който народът харесва – кво, пък, колко е естествен човекът, кво искате от него…

Живеем в абсурдна държава, но поне е смешно с този премиер и тия вестници.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.