НАТО ще умре преди някой да забележи

По всеобщо мнение НАТО е най-успешната политическо-военна организация в съвременната история. Тя съществува по-дълго от почти всички други, има повече членове и постигна основните си цели без да произведе и един изстрел. След като Студената война приключи, тя успя да се предефинира, като прие по-широк обхват мисии в областта на сигурността и играе скромна, но полезна роля във войната в Афганистан. Като оцеля дълго след разпадането на Съветския съюз, тя отправи предизвикателство към прогнозите на реалисти, според които дните (или поне годините) й са преброени.

Въпреки това споделям възгледа на Уилям Пфаф, че НАТО няма кой знае какво бъдеще.

Първо, икономическите неволи на Европа принуждават ключови членове на НАТО (особено Великобритания) да извършат драконовски съкращения в разходите си за отбрана. Европейските членки на НАТО вече отделят много по-малък процент от БВП за отбрана отколкото САЩ и са пословично неспособни да превърнат дори тези скромни суми в ефикасна военна сила. Последната редица съкращения в отбраната означава, че Европа ще е още по-малко в състояние да даде смислен принос на мисии в чужбина в бъдеще, а това са единствените сериозни военни мисии, които НАТО вероятно ще има.

Второ, обречената афганистанска авантюра ще внесе разделение в дългосрочен план в редиците на алианса. Ако САЩ и съюзниците им от натовските сили в Афганистан не спечелят ясна и решителна победа (а това изглежда все по-слабо вероятно), след това ще има много горчиви сочения с пръст. Лидерите на САЩ ще се оплакват от ограниченията и условията, които някои съюзници от НАТО (например Германия) поставиха за участието си, а европейската общественост ще се пита защо са допуснали САЩ да ги пратят да затънат в афганистанското тресавище повече от десетилетие. Няма да има значение кой е отговорен за провала. Важното е, че НАТО едва ли ще приеме друга подобна мисия в скоро време (ако изобщо някога го направи). А имайки предвид, че самата Европа е предполагаемо стабилна, надеждно демократична и допълнително омиротворена от ЕС, какви други сериозни мисии се предполага да изпълнява НАТО?

Третият потенциален фактор за разцепление е Турция, която е пълноправен член на НАТО от 1950 г. Аз не се безпокоя от неотдавнашните външнополитически инициативи на Турция колкото други хора, но почти няма съмнение, че дипломатическият път на Анкара се движи в друга посока по редица въпроси. САЩ, Великобритания, Франция и Германия неотклонно увеличават натиска над Иран, докато Турция се е сближила с Техеран както дипломатически, така и икономически. Турция има все повече разногласия с Вашингтон по израелско-палестинските въпроси, което неизбежно ще има отрицателни последици в Конгреса на САЩ. Растящата ислямофобия както в САЩ, така и в Европа може лесно да подсили тези търкания. А като се има предвид, че Турция има най-голямата армия в НАТО (след САЩ) и че НАТО действа главно чрез консенсус, едно значително разцепление може да има парализиращо въздействие над алианса като цяло.

Съберете всичко това и бъдещето на НАТО като меродавна сила в световните дела не изглежда особено бляскаво. Разбира се, обичайният отговор на подобни мрачни прогнози е да се посочи, че НАТО е изпитала кризи през цялата си история (да си спомним за Суецката) и да се припомни, че тя винаги е успявала да ги преживее в миналото. Това е вярно, обаче повечето от тези разцепления се случиха в контекста на Студената война, когато лидерите в Европа и Америка имаха очевидна причина да държат тези спорове под контрол.

Разбира се, предвид статута на НАТО като символ на трансатлантическа солидарност, никой американски президент или европейски лидер няма да иска да ръководи процеса на кончината й. Освен това имате всички онези бюрократи в Брюксел и атлантофили в Европа и Америка, които възприемат НАТО като делото на живота си. Поради всички тези причини не очаквам НАТО да загуби членове или да се разпусне. Дори ще съм донякъде учуден, ако външнополитическите елити изобщо признаят, че тя има сериозни проблеми.

Вместо това НАТО просто ще става все по-малко меродавна. Както писах преди повече от едно десетилетие:

„…Атлантическият алианс заприличва на Оскар Уайлдовия Дориан Грей, като изглежда младолик и енергичен с натрупването на годините – но става все по-немощен. Вашингтонският договор може и да остава в сила, разните министерски срещи може да продължават да завършват със сериозни и приповдигнати изявления, а брюкселската бюрокрация може да поддържа уебстраницата на НАТО – всички тези повърхностни рутинни дейности ще продължат, стига от алианса да не се поиска да свърши нещо друго. Опасността е, че НАТО ще умре преди някой да забележи, а ние ще открием трупа едва когато поискаме от нея да се изправи и да отговори на призива.“

Като погледна назад, бих казал, че подцених способността на НАТО да се изправи от болничното си легло. По-конкретно, тя успя да премине със залитания през Косовската война през 1999 г. и дори се позова на гаранциите от Член 5 за пръв път след 11 септември. Членките на НАТО изпратиха най-вече символични сили в Афганистан (макар че САЩ, както обикновено, поеха основната част от товара). Дори това относително скромно усилие обаче се оказа изтощително и е малко вероятно да бъде повторено. Един континент, който се смалява, застарява и не е изправен пред никаква сериозна заплаха от чуждо нашествие няма да е въодушевен партньор в бъдещи авантюри по изграждане на нации и със сигурност няма да е склонен да участва в бъдещо усилие на САЩ да изградят коалиция за балансьор на набиращия сила Китай.

Накратко, лошата новина е, че един от крайъгълните камъни на глобалната структура на сигурността вероятно ще ерозира в следващите години. Добрата новина обаче е, че ако това се случи, няма да е от голямо значение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.