Ще грабне ли Русия съкровищата на Арктика?

Дмитрий Медведев в супермаркет в Мурманск. Снимка: сайт на президента на РФ

През последните дни Русия се шири все повече из Арктика. Подписан бе договор, според който федерацията си раздели с Норвегия Баренцово море. Програма за действията на Русия отвъд полярната окръжност бе представена на форум в Москва. В Мурманск пък е свикан икономически форум, привличащ бизнесмени от всички страни и народи със зейналите на хоризонта арктически недра. Защо Северът е дошъл на мода и на какво може да разчита Русия при една мащабна подялба на Арктика?

Арктика е нашето всичко. Щом експедицията на Артур Чилингиров заяви това на всеослушание през 2007 г., когато за пръв път в историята поби руското знаме на дъното на Северния ледовит океан, светът започна да говори за шумен пиар и недопустими амбиции. Тогавашният премиер на Канада Питър Маккей (днес вече министър на отбраната) остави спомен с фразата „Днес не е 15-и век. Не може да тръгнеш по света и да слагаш тук и там знамена с думите „Заявяваме права върху тази територия“.

Този патос не пречи днес на Канада да слага свои знамена сред спорните ледове и да праща ледоразбивачи на патрулиране из труднодостъпните райони от Северозападния морски път. Същото правят впрочем и САЩ, които наред с Канада контролират този стратегически път от Ротердам към Токио. Дания също изпраща ледоразбивачи на Северния полюс, за да покаже флаг на цял свят.

С една дума, всички участници в днешната полярна надпревара си дават сметка за петролните ресурси на Севера и отлично схващат перспективата Арктика да се превърне в Персийския залив на 21-и век – дори в нещо повече с оглед на колосалното транспортно значение на региона. Дали оттук следва, че може и да изгубим този спор?

Руската Арктика винаги е била и ще си остане руска Арктика. Това наистина е очевидно за всички, увери пред „Комерсант“ академик Генадий Матишов – авторитетен експерт по северните морета, директор на Мурманския морски биологически институт към Руската академия на науките.

„Погледнете фактите. Руски учени са разработвали проекти за добив на петрол и газ, още преди норвежците дори да се сетят за нещо подобно. Никъде по света няма такава научна база и такива институти, които вече от десетилетия да решават фундаментални и приложни задачи, свързани с Арктика. След направените политически изявления Русия според мен трябва да включи и голямата наука в конкретни проекти, осъществявани в региона. Нашите специалисти са на почит в цял свят, знаят се поименно и ако политиците получат подкрепа от тях, гласът на Русия ще звучи далеч по-авторитетно“, коментира Матишов.

Последните събития впрочем сочат, че участниците в арктическата надпревара не планират нови показателни акции със знамена, макар че все още здраво ги стискат в ръце. Външните министри на Русия и на Норвегия примерно подписаха договор за разграничаване на морските пространства и за сътрудничество в Баренцово море и в Северния ледовит океан. Руският президент Дмитрий Медведев коментира документа, като подчерта: „В Арктика е напълно възможно да минем без НАТО“.

След още ден-два на Международния арктически форум в Москва бе оповестено, че се разработва нов атлас на Арктика, а шефът на федералната служба „Росгидромет“ разказа, че ще бъде изградена система за наблюдение на региона. Намеренията на участниците ще се изяснят окончателно по време на предстоящия втори международен икономически форум за Арктика, щом се стигне до дискусии по конкретни проекти.

По всичко личи, че тъкмо съвместното развитие на местната икономика може да стане фактор за примирие в региона. Подялбата му е желана за всички граничещи с него държави, но всяка от тях иска да е в нейна полза. Неслучайно наричат Арктика съкровищница на света: според Геологическата служба на САЩ, в недрата зад полярната окръжност се крият 90 милиарда барела петрол (за сравнение, петролните ресурси в Русия са 79 милиарда барела). Тези запаси изглеждат още по-привлекателни в светлината на технологичното развитие и климатичните промени – с очите си виждаме, как големите проекти в тези труднодостъпни региони стават не само реално, но и рентабилно начинание.

Убедителен пример са навигационните рекорди, поставени този месец от изследователския кораб „Академик Фьодоров“, успял без никакви ледоразбивачи да стигне чак до полюса, и сензационното преминаване на супертанкер с газов кондензат по Североизточния морски път. По маршрута още не бяха минавали толкова големи кораби и това постижение е сигурен знак за успехите на човечеството в схватката с ледовете. Същевременно учените предупреждават да не се осланяме на природата и да не чакаме глобални затопляния.

„Виждаме прояви на цикличност в климатичните промени, обичайни за границата между столетията – казва академик Матишов. – 92 процента от студовете и ледовете на земното кълбо се намират в Антарктида и само по тях можем да съдим дали затоплянето е „глобално“. Колкото до идеята на Русия за развитие на Северния морски път, тя е напълно обоснована, само че не бива да се надяваме ледовете изведнъж да вземат, че да се стопят. Щом се каним сериозно да присъстваме в Арктика, трябва да притежаваме най-мощния флот от ледоразбивачи в света, защото Северният морски път като най-кратък маршрут безспорно ще бъде използван от всички държави, на първо място от активно развиващия се Китай.“

Друг въпрос е, че днешните знания и технологии още не са достатъчни за добив на петрол в един регион с тъй уязвима екология, както посочва Световният фонд за дивата природа (WWF). Руските учени също са на мнение, че ако Северният морски път спечели признание, лъвската част от превозите ще се пада на горивата, а у нас изобщо не са разработени методи за борба с петрола в райони с тежки ледове. Стига да си спомним какво стана в Керченския залив, където се изля един тон петрол, а в Мурманск сега е акостирал танкер с 500 тона на борда…

Едва ли не най-важният аспект от днешния остър интерес към Арктика обаче е подготовката за 2013 г. Тогава Русия ще представи в съответната комисия на ООН допълнителни аргументи в подкрепа на своите претенции върху над един милион квадратни километра от арктическия шелф. Ще припомним, че първата заявка бе отхвърлена през 2001 г. поради недостиг на доказателства и тъкмо такива издирва днес „Академик Фьодоров“.

Освен че необходимите океаноложки и геоложки изследвания никак не са евтини (според руския министър на природните ресурси Юрий Трутнев, те струват на бюджета към два милиарда рубли), доказателствата сами по себе си няма да са достатъчни и този път. За да има шансове нашата заявка, за Русия е крайно важно да получи подкрепа от съседните държави или поне да си гарантира липсата на рязко противодействие от тяхна страна. В случая с Норвегия май успяхме. Далеч по-трудно ще е обаче да се споразумеем с Канада, САЩ и Дания.

Всъщност, ако богатствата на Арктика наистина са толкова големи, както се говори, те безспорно ще стигнат за цялата арктическа петорка. Трябва само да подредим добре нещата около предметните преговори за подялба на „полярната баница“, които ще започнат на форума в Мурманск в края на седмицата. Антиглобалистите впрочем се канят да сложат прът в колелата: те също бързат да отпътуват за Мурманск и да използват първия октомврийски уикенд, за да осуетят подялбата на Арктика и включването на крехката й екологична система в глобалната икономика. Руските учени нямат доверие в инициативи от този род, но също са загрижени за бъдещето на арктическата екосистема.

„В гонитбата за митичните или полумитични ресурси на Арктика не е зле да помним и за реалните ресурси – отбелязва академик Матишов. – Имам предвид биологичните ресурси на Баренцово, Бяло и Карско море. Нашият риболовен флот свива дейността си, а западните кораби са все по-активни. Ако наистина се стремим да печелим от арктическите региони, не бива да забравяме за техните биоресурси и за успехите в проучването им, постигнати от поколения руски изследователи.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.