20 години след обединението – има ли германска идентичност

ДПА

„Онези, на които е съдено да са заедно, сега трябва да се развиват заедно“, каза култовият германски канцлер Вили Бранд, когато през 1989 г. падна Берлинската стена. Две десетилетия след официалното обединение на Германия на 3 октомври 1990 г. фактът, че двете бивши половини – комунистическият изток и капиталистическият запад – са заедно, е очевиден за повечето хора. Но сега по-малко очевидно е доколко страната се развива заедно в политическо, икономическо и социално отношение. Докато са в ход официалните тържества въпросът за „германската идентичност“ все още е обект на продължителни и разгорещени дебати.

Световните първенства по футбол през 2006 и 2010 г. изиграха роля в създаването на онова, което преуспяващият автор Дирк Шумер назовава „патриотичен огън“, тоест безгрижната форма на национализъм, включително развяването на знамена (което беше табу от десетилетия), станал най-сетне обществено приемлив. Германия за германците от 2010 г. вече не е само Deutschland, а съгласно текста на популярна песен за Световната купа също Schland [колоритна, ярка] – по-весел вариант на страната, която през 20-ия век претърпя две тежки поражения и после бе разделена.

Въз основа на подобни фактори „съществуват много доказателства за наличието на обща идентичност на източно- и западногерманците, определена като набор от общи становища и убеждения“, казва Еверхард Холтман, професор по политология в университета Хале-Витенберг. „Броят на хората, които казват: „ние сме един народ“, е нараснал от 43 на сто в средата на 90-те години до около 49 процента сега“, казва той, като се позовава на последни проучвания на общественото мнение.

През последните години Германия си спечелва сдържано доверие на световната сцена със засилващото се чувство за идентичност. Със стремежа към постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, с изпращането на войски в Афганистан и с участието в антипиратската мисия в Индийския океан Германия сега използва своите въоръжени сили в чужбина, въпреки че мнозина у дома не са съгласни. В дипломатическо отношение тя често е оценявана като много по-честен посредник в конфликти, в които други по-традиционни сили са се дискредитирали.

В икономическо отношение Германия се самообявява за „икономически локомотив“ на Европа, а със рекордния за последните 20 години растеж за едно тримесечие, регистриран през второто тримесечие на 2010 г., Берлин усеща, че може да диктува финансовите условия на останалата част от континента. „Гръцката криза показа, че Германия надраства историческата си роля в Европа“, казва Улрике Гюрот от Европейския съвет за международни отношения, като има предвид, че сега Германия има по-малко желание да плаща и да пази тишина, отколкото преди.

Гледано отвън, обединението на Германия бе удивителен успех, защото интегрирането на комунистическата система и икономика в капиталистическа не е било правено дотогава. Но от това не следва, че от гледна точка на Германия тази глава от историята е затворена. Скоростта и политическата решителност, с която канцлерът визионер Хелмут Кол постигна обединението на Германия през 11-те месеца между ноември 1989 и октомври 1990 г., оставиха у мнозина на изток усещането, че са били „покорени“ от чужда сила. „Все още има преобладаващо мнозинство сред източногерманците, които смятат, че сънародниците им от запад ги смятат за граждани от втора категория“ казва проф. Холтман.

Това трудно определимо усещане е съпроводено от някои застрашителни числа. Безработицата в петте източни провинции е между 11 и над 13 процента, с три пункта по-висока от средното федерално ниво. Доходите, производителността и избирателната активност – индикатори за успешното общество – са всичките по-ниски в бившия изток, отколкото на запад. Около 1,3 трилиона евро са изхарчени за възстановяването на източната икономика, западнала по време на социалистическата командна система. Тази сума се възприема с негодувание от двете страни, но по различни причини.

Тези трайни проблеми карат някои да дава обобщена отрицателна оценка на целия процес. Според анкета на агенцията INF, извършена за вестник „Велт“, 14 на сто от хората на възраст над 50 години все още смятат, че са „много нещастни“ от начина по който се развива обединена Германия. „Натрупаният опит за опълчване срещу системата все още има остатъчен ефект и това затруднява изграждането на обща идентичност“, казва проф. Клаус Шрьодер от Свободния университет в Берлин.

Когато на 3 октомври в небето се издигнат фойерверки, политическите коментатори и влиятелните анализатори ще се опитат да направят моментна преценка на процеса по обединението на Германия, защото за всички е ясно, че той още не е приключил. Вътрешното „развитие заедно“ в Германия „не може да стане по волята на държавата въпреки милиардите субсидии“, твърди Герд Ланггут, един от най-изтъкнатите политически коментатори и биограф на канцлера Ангела Меркел. По думите му това ще отнеме десетилетия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.