Възход и уволнение на Юрий Лужков

Утро.ру

Юрий Лужков. Снимка: Олга Чумаченко

Във вторник, на 28 септември, бе освободен от длъжност Юрий Лужков – може би най-харизматичният от всички регионални лидери в Русия. Останал 18 години несменяем кмет на Москва, той винаги успяваше да намери компромис с властта. През 2010 г. обаче не сполучи и президентът Дмитрий Медведев го изпрати в оставка. Малко преди Лужков напуснаха своите постове президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев и лидерът на Калмикия Кирсан Илюмжинов, задържали се на власт по над 15 години.

Юрий Лужков е роден на 21 септември 1936 г. в Москва, в работническо семейство. През 1958 г. завършва Московския институт по нефтохимическа и газова промишленост „Акад. И. М. Губкин“, след което работи в научноизследователски институт по пластмасите. През петте години в НИИ се издига от младши научен сътрудник до заместник-завеждащ лаборатория. После е назначен за началник-отдел „Автоматизация на управлението“ в Държавния комитет по химия.

През 1974 г. Юрий Лужков става директор на Опитно-конструкторското бюро по автоматика към Министерството на химическата промишленост на Съветския съюз. Дейността в научната сфера обуславя най-вероятно и нестихващото влечение на столичния градоначалник към всевъзможни патенти. Освен патенти върху чисто промишлени технологии като светлинен метод за обеззаразяване на водата и процес за получаване на алуминиев хлорид, Лужков притежава и патенти за други изобретения, например начини за производство на плодов сок и напитка от мед.

Бъдещият кмет влиза в политиката още през 1975 г. Започва като депутат в Бабушкинския районен съвет на Москва. През 1977 г. Лужков става член на Московския съвет на народните депутати, а след 10 години – на Върховния съвет на СССР.

Възходът на Лужков в столичната власт започва, след като начело на московския комитет на комунистическата партия застава Борис Елцин. Бъдещият президент го назначава за шеф на комисията по кооперативна и индивидуална трудова дейност, после и за ръководител на градския агропромишлен комитет. Докато заема тази стопанска длъжност, Лужков се запознава с бъдещата си съпруга Елена Батурина. През бурните времена на перестройката не се включва твърде активно в политиката – не държи речи по митингите, нито се знае да е участвал в протестни акции. Продължава обаче да се изкачва по политическата стълбица.

През април 1990 г., когато популярната опозиционна партия „Демократична Русия“ печели абсолютно мнозинство в 450-членния Московски съвет, Лужков оглавява Московския градски изпълком и става фактически заместник на Гавриил Попов – председател на столичния съвет и близък съратник на Борис Елцин. През юли 1991 г. депутатите от Московския съвет избират Гавриил Попов за кмет на града, а Юрий Лужков – за негов заместник. През 1992 г. Попов внезапно подава оставка от кметския пост и на 6 юни с указ на Борис Елцин за градоначалник е назначен Юрий Лужков.

Лужков остава на тази длъжност 18 години. През 1993, 1999 и 2003 г. заема поста в резултат на избори, а веднъж, през 2007 г. – като кандидат, одобрен от Московската градска дума. През управлението на Лужков Москва се затвърди още повече като икономически център на Русия. Значително нарасна промишленото производство, увеличи се търговският оборот, разви се строителният бизнес. През периода, предшествал кризата, темповете на растеж на производството достигнаха над 10 процента годишно.

Промени виждаме днес и в самия град. По времето на Лужков бе реконструиран Манежния площад, възстановен бе храмът „Христос Спасител“, започна изграждането на бизнесцентъра „Москва сити“, превърнал се вече в пълноценен делови квартал. Междувременно през последните 18 години в Москва бяха съборени близо 700 исторически сгради. Колкото до столичната инфраструктура, за усъвършенстването й бяха построени нови метростанции и Третият транспортен пръстен, с който градските власти свързваха особено големи надежди. Задръстванията в Москва обаче и до днес са сред основните поводи за критики срещу дейността на Лужков.

Московският кмет се прояви за пръв път като федерален политик през 1996 г., когато разкритикува открито дейността на президента Борис Елцин. Лужков и екипът му бяха недоволни от хода на либералните реформи. В конфронтацията между олигарсите и властта столичният чиновник зае страната на Владимир Гусински (един от медийните магнати в Русия тогава – б. р.). Гусински го подкрепи през 1999 г., щом наближиха избори за Държавна дума, и допринесе много за това, че Лужков успя да създаде движението „Отечество“, което оглави заедно с Евгений Примаков.

Изборите бяха изгубени (левоцентристката коалиция „Отечество – Цяла Русия“ остана на трето място след комунистите и пропутинския блок „Единство“, б. р.) и след известно време „Отечество“ се обедини с „Единство“, като образува партия на властта – „Единна Русия“. А начело на московския й клон застана Юрий Лужков.

Години наред не личеше московският кмет да има някакви проблеми с държавното ръководство, но през последните месеци започнаха търкания между него и федералната изпълнителна власт. Всичко това предизвика кампания срещу Лужков и в крайна сметка се стигна до президентския указ, с който бе освободен от кметския пост.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.