Медведев помпа мускули с уволнението на Лужков

в. Файненшъл таймс

Дмитрий Медведев и Юрий Лужков в московското метро. Снимка: сайт на президента на РФ

Внушителният кмет на Москва Юрий Лужков е една от най-ярките фигури в руската политика през последните 18 години. Но уволнението му от президента Дмитрий Медведев идва като капак в година, през която редица дългогодишни местни влиятелни личности се разделиха с постовете си. Това затвърди властта на Кремъл, а също и личната власт на Медведев.

Лужков властваше като феодал – беше оставен да управлява както намери за добре, стига да осигурява удобни мнозинства за управляващата партия Единна Русия на избори и да поддържа стабилността в столицата, казват анализатори. Но Медведев дискретно заменя редица политически независими влиятелни фигури на важни постове в местната власт. Сред тях са президентът на република Татарстан Минтимер Шаймиев, който напусна поста през март, след като го заемаше 19 години, и президентът на република Башкортостан Муртаза Рахимов, който напусна през юли, след като беше на този пост от 1993 г.

Според анализаторката от изследователския център „Карнеги“ в Москва Маша Липман отстраняването на Лужков е част от модел, при който Кремъл заменя фигури, имащи силна поддръжка на местно ниво, с назначени лица, които дължат постовете си на Москва. „Има достатъчно основания да смятаме (отстраняването на Лужков) за елемент от последователна политика“, каза тя.

От низините до кмет на столица

Юрий Лужков е роден през 1936 г., израства в Москва и честно изгражда образа си на пролетарий, на човек от народа. Баща му бил дърводелец и той израснал в лишенията на сталинската ера. През 1968 г. става член на комунистическата партия, а през 1977 г. за първи път е избран в Градския съвет на Москва. Заема различни длъжности в градската администрация, преди да бъде назначен за кмет през 1992 г.

Лужков е избиран три пъти за кмет на Москва (след 2003 г. е назначен още веднъж). Под негово ръководство Москва се превръща от разорен и невзрачен посткомунистически град в процъфтяваща и кипяща от живот столица.
Още от началото той изпъква като противоречива личност. Обявен е за персона нон грата в Украйна заради изказването му, че Севастопол принадлежи на Русия. Оставя трайно наследство в Москва с противоречивия си вкус в архитектурата.

Храмът „Христос Спасител“, отново построен на мястото, където бе съборен от Йосиф Сталин през 1932 г., е най-хубавата реклама на Москва. Но архитектурните вкусове на Лужков често са предизвиквали яростна съпротива от привърженици на изчистения стил, а защитници на културните паметници казват, че той сринал с булдозери исторически обекти, построявайки на тяхно място модернистични безвкусици. Особено гневно е отношението към издигнатата на остров насред река Москва и висока колкото 15-етажна сграда статуя на Петър Велики, която Лужков купил от скулптора Зураб Церетели през 1997 г. Покойният Александър Солженицин, носител на Нобелова награда за книгата „Архипелаг ГУЛАГ“, направи знаменита критика на вкуса на кмета, като каза, че това е „пример за безразсъдно обезобразяване на Москва“.

Много политически анализатори смятат, че кметският пост сега може да бъде разделен на две длъжности – кмет и председател на администрацията. Това би отслабило поста и би било гаранция, че Кремъл никога повече няма да се сблъска с фигура с влиянието на Лужков. Главният редактор на уважавания московски всекидневник „Независимая газета“ Константин Ремчуков каза, че в уволнението на Лужков има важни нюанси, които за знак за нарастващата власт на Медведев. Официално и Шаймиев, и Рахимов напуснаха постовете си доброволно. Рахимов дори получи високо държавно отличие за своята служба, което беше изтълкувано като знак, че Медведев не е могъл да го накара да напусне властта без компромис.

Отстраняването на Лужков е първият случай, когато Медведев използва конституционните си правомощия, за да уволни влиятелен местен лидер, и показва неговата „политическа еволюция“, смята Ремчуков. „За да бъдеш възприеман сериозно в нашето йерархично общество, е нужно да повалиш някой силен“, каза той. Той направи сравнение с арестуването на петролния магнат Михаил Ходорковски през 2003 г., което затвърди властта на ментора на Медведев – бившия президент и настоящ министър-председател Владимир Путин – като всемогъщ лидер на Русия.

Някои наблюдатели разглеждат хода на Медведев като крайно рискован. Лужков не беше аутсайдер, той беше един от основателите на партията Единна Русия, оглавявана в момента от Путин. Грубото отношение на Медведев към него би могло да породи напрежение в партията и да предизвика хаос в политиката в Москва само година преди парламентарните избори през 2011 г.

Но Липман твърди, че Медведев почти не е имал друг избор, освен да уволни Лужков, като се има предвид неподчинението на кмета и личните му критики срещу президента, които разпалиха конфликта по-рано този месец. „Ако Медведев не го беше направил, той щеше да изглежда изключително слаб“, каза тя. Кризата с Лужков, която започна на 10 септември с първата атака срещу кмета в режисирана от Кремъл телевизионна кампания, също показа, че Медведев взема независими наглед решения от Путин. Медведев винаги е бил разглеждан като по-младшия партньор в управленския „тандем“ и се смята, че всички решения по важни въпроси се съгласуват между двамата.

Говорителката на Медведев Наталия Тимакова потвърди пред репортери, че Медведев предварително е уведомил Путин за решението. „Разбира се, че Лужков е бил уволнен със съвместно решение на тандема… Дмитрий Анатолиевич (Медведев) никога не би вземал сам решения за назначения, дори за назначения, които са от компетенцията на президента“, каза главният редактор на близкото до опозицията радио „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов.

Путин открито запази неутралитет в цялата кампания срещу Лужков и официално не направи опит да се намеси на ничия страна. Близки до Путин служители обаче казаха пред репортери, че Лужков би трябвало да подаде оставка; същото направиха и служители, близки до Медведев. „Путин наблюдаваше отстрани представянето на Медведев“, заяви Ремчуков.

Но следващият етап на играта ще покаже дали Медведев има силата да определи сам приемника на Лужков или постът ще бъде зает от човек на Путин. „Медведев показва, че има силата да уволнява, но още не е показал дали има силата да назначи някого без съгласието на Путин“, каза Ремчуков. Социологът от Московския държавен университет Олга Криштановска заяви, че въпросът с определянето на приемник на кмета на Москва е прелюдия към много по-важния въпрос за наследяването на президентския пост, който ще се реши през 2012 г.. Тогава ще стане ясно дали Путин отново ще стане президент или Медведев ще управлява втори мандат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.