След 20 години пропастта между двете Германии остава

ДПА

На 3 октомври 1990 година стотици хиляди източногерманци се събраха при Бранденбургската врата в Берлин, за да отпразнуват обединението на Германия. То се дължи не толкова на силното им желание или разрешението на Америка, а на това, че комунизмът беше слаб, за да го предотврати. Снимка: aref.de

Две десетилетия, след като народното въстание събори Берлинската страна и прокара пътя за германското обединение, страната продължава да се бори да прокара мост между икономиката на двете си половини. (Двете Германия официално се обединяват на 3 октомври 1990 година – бел. ред.).

Масовата безработица, която бе отличителна характеристика на източногерманската икономика през първите години след обединението в известна степен отново се върна. Мащабните корпоративни инвестиции преобразиха традиционния промишлен пейзаж на бившата ГДР и туризмът придаде нов облик на крайбрежните райони. Само че, както казва Оливер Холтемьолер, главен икономист на икономическия институт в Хале: „Дори 20 години след политическото обединение все още има различия в икономическите резултати и икономическите структури на източната и западната част на Германия“.

Производителността на човек от населението в Източна Германия е близо три четвърти от равнището в по-заможната западна част на страната. „Едва ли в обозримо бъдеще би могло се постигни пълно изравняване на производителността и на приходите“, допълва Холтемьолер. Досега разходите за отстраняването на руините в източната част, оставени от четири десетилетия на управляваната по сталински модел икономика са потресаващи. Западната част на страната вече е наляла над 1,3 трилиона евро (1,74 трилиона долара) за модернизацията на остарялата източна инфраструктура и в опити да подпали двигателя на икономическото съживяване. Годишната сметка за изграждането наново на източната част се оценява на 70 до 80 милиарда евро.

Разбира се, бяха направени значителни стъпки за изправянето на крака на икономиката, чийто символ в миналото бяха бълващите дим Трабанти. До 80-те години бартерът бе най-добрият начин за мнозина в източната част да придобият такива стоки като ягоди, а коминочистач бе сериозен избор за кариера на мнозина. Освен това високите цени на чадърите означаваха, че хората често носеха на поправка старите си чадъри. Безразличието на част от комунистическия режим в Източен Берлин също допринесе обширни райони от индустриализирания район да бъдат превърнати в картини от лунен пейзаж и токсична пустиня.

Сега вече историческите градове в района, осеян с дворци и чифлици, са реставрирани и върнаха предишната си слава в резултат на щедрите данъчни облекчения, целящи да насърчат инвестициите в разсипания пазар на недвижими имоти в района. На фона на опасенията от глобалното затопляне и оскъдицата на енергийни източници Източна Германия се включи и в авангарда на развитието на възобновяеми източници в най-голямата европейска икономика.
Някои анализатори очакват икономиката на Източна Германия да постигне през тази година растеж до 2,5 %, тъй като така наречените пет нови провинции се опитват да се справят с последното препятствие – световната икономическа криза.

Германската национална икономика може да отбележи 20-ата годишнина от края на разделението на страната, породено от Студената война, с най-високото темпо на растеж откакто стената падна, след като растежът през второто тримесечие скочи до 2,2 %. При все това хората от източната част се оплакват, че заплатите и пенсиите им са по-ниски, отколкото на техните сънародници в западната част на страната, въпреки че дневните разходи за живот се изравниха в двете половини на страната.

„Двайсет години след обединението вече не е възможно в много случаи да се оправдае разликата в заплащането между източната и западната част“, казва Удо Гебхард, синдикален лидер в източногерманската провинция Саксония-Анхал. Освен това мнозина икономисти прогнозират, че „цветущите пейзажи“, които обеща бившият канцлер Хелмут Кол при първите избори през 1990 година на обединена Германия, вероятно ще се отложат с още едно десетилетие, защото истинският мащаб на изграждането наново на източната част бе подценен от мнозина представители на властта.

Дори днес в източната част има само шепа корпоративни централи, а малките и средни компании, които са в състояние да доведат до по-голяма разрастване на бизнеса, дори намаляха. И то въпреки значителните инвестиции в източната част, направени от водещи компании като автомобилните Porshe и BMW, както и от производителя на чипове Infinion. Нещо повече, така нареченият налог солидарност от 5,5 %, който се удържа от всеки германски данъкоплатец и бе въведен първоначално, за да попълни бюджета за обединението, все още е в сила и подкопава растежа на националната икономика, свивайки частното потребление.

Приходите от допълнителни плащания могат да се използват за редица цели в наши дни. Само че през последните няколко години те са причината за намаляването на разходите на домакинствата с 11 до 13 милиарда евро. Битката на Източна Германия да се отърси от икономическото си минало бе съпътствана от бързо разрастващата се глобализация, която започна да отслабва като ключова сила, точно когато бившата комунистическа страна направи първите си стъпки на сцената на световната икономика.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.