Пазарлъци за Иран между Москва и Вашингтон

в. Независимая газета

Владимир Путин с иранския президент Ахмадинеджад. Снимка: АП/БТА

Вашингтон заявява официално, че тясното сътрудничество с Москва по иранското направление се развива успешно. Неофициално обаче САЩ определят като предпазлива руската политика към Техеран. Щатите изглежда схващат причините за тази резервираност на Русия – опасенията й, че Иран може да въздейства дестабилизиращо върху Северен Кавказ и Централна Азия. Те обаче не смятат да се съобразяват с всички грижи на Москва.

„Положението е много сериозно, тъй като не можем да открием решение, осигуряващо реален шанс да спрем Иран, който е на път да се сдобие с ядрено оръжие“, посочи пред „Независимая газета“ източник, близък до правителството на президента на САЩ Барак Обама. „Ако погледнем как се развива ситуацията, става ясно, че в момента нещата вървят зле, а утре ще стане още по-лошо. И като говорим за утре, става въпрос не за години, а за месеци“.

Според източника евентуален удар срещу иранските ядрени обекти е възможен и от политическа, и от техническа гледна точка. „Удар може да бъде нанесен и от САЩ, и от Израел. Въпросът е: желае ли някой подобен обрат? Не познавам човек, който да отвърне положително. Но ако се наложи избор между евентуален удар и ядрен Иран, силовият вариант ще бъде обсъден сериозно. Това обаче няма да е окончателно решение на проблема, а може би само част от него“, каза събеседникът ни от Вашингтон.

До момента Иран явно остава непреклонен и пред всички доводи на дипломатите, и пред икономическите санкции. „Движим се в погрешна посока“, заключи нашият източник. Вашингтон се надява, че засилването на икономическия натиск ще предизвика недоволство в Иран и ще накара Техеран да преразгледа своите приоритети. Това не е изключено, но промените може да закъснеят, отбеляза той.

И кой ще бъде виновен? Образът на Москва в американския печат налага понякога усещането, че тя е готова в угода на своите търговски интереси да пренебрегне предупрежденията на Вашингтон колко сериозни последици би предизвикало превръщането на Ислямската република в ядрена сила. Както впрочем е известно, още през 1991 г. тъкмо Москва прикани американците да се вслушат в тревожните изявления на ирански дейци за перспективите в използването на атомната енергия. Тогава обаче американците не дадоха ухо на Москва.

Сега Русия има свои основания да проявява предпазливост във всичко, свързано с персийците. И ако съдим по думите на събеседника ни от Вашингтон, отвъд океана разбират, че Русия не се ръководи само от търговски мотиви. „Русия не желае Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Същевременно ядрен Иран за нея няма да е краят на света. Иран не би насочил своето ядрено оръжие срещу Русия… Дали обаче Русия има доверие на Иран? Не. Дали смята за нещо добро разпространението на оръжието за масово унищожаване? Не. Дали е убедена, че ще може да се споразумее с днешното иранско ръководство? Не“, коментира източникът.

Русия не забравя, че Техеран може да изиграе отрицателна роля в Чечения, а също и в Таджикистан. „Мнозина в Русия се страхуват, че ако се изострят отношенията й с Иран, той може съществено да влоши ситуацията в Северен Кавказ и в Централна Азия“, констатира Вашингтон. „Независимая газета“ писа, че иранците успешно заздравяват връзките с някои руски региони, по-специално с Татарстан. Руски експерти изтъкват, че трябва да се отчита възможността иранците да използват религиозния фактор за дестабилизиране на Кавказ и други региони на Русия, като подхранват местните сепаратистки настроения.

Колкото до търговските интереси на Русия, те включват оръжейни продажби, сътрудничество в сферата на мирния атом… По думите на събеседника ни от Вашингтон, Москва се опитва да балансира своите интереси по иранското направление – тя не желае нито да подпомага иранците, нито да воюва с тях. В крайна сметка САЩ са стигнали до мнението, че Русия води пазарлък: какво ще направят американците за Русия, ако тя поеме известен риск от конфронтация с Техеран?

Невлезлият още в сила руско-американски Договор 123 за двустранно сътрудничество в сферата на мирния атом е смятан в САЩ за някакъв вид обезщетение, което Русия получава за по-твърдия курс към Иран. Специалисти предполагат също, че с преговорите за изгодни доставки на руски оръжия за Саудитска Арабия на Русия всъщност се „плаща“, за да се въздържа от военнотехническо сътрудничество с Иран.

Същевременно САЩ волю-неволю си дават сметка за „бюрократичните трудности“ и евентуалните разногласия по този проблем между Белия дом в Русия (правителството – б. р.) и Кремъл. „Ето, едно момче ми казва: аз съм прозападен, искам Русия да се развива, като се опре на високите технологии. Друго пък веднага заявява, че храни фундаментално недоверие към Запада, че петролът и газът са твърде важни за икономиката“, оплака се нашият източник, без да знае кое от двете „момчета“ заслужава повече внимание.

Мнозина във Вашингтон според него разбират колко сложни мотиви обуславят предпазливата политика на Москва. „Това обаче не означава, че правителството е готова да вземе под внимание всички грижи на Русия. От една страна, то е принудена да се съобразява с Конгреса, от друга – с лобистките групи. А си има и други главоболия – Афганистан и Пакистан…“, изтъкна събеседникът на вестника.

Дипломатическите маневри между Русия и Иран карат Вашингтон да се замисля. САЩ все още изпитват сериозно недоверие към Москва, смятайки я за твърде труден партньор, посочват във Вашингтон. И дават за пример епопеята със строежа на първата иранска АЕЦ в Бушехр, изградена от руски специалисти – иранците получиха централата по-късно и при малко по-различни условия, отколкото разчитаха. „Ей ги сега с подрязани криле“, каза нашият източник – вероятно имаше предвид договореното връщане на отработеното ядрено гориво от Иран в Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.