Огнян Пищиков: Речникът на Баце – ръпам, наревам яко, гнета… Насветкааме са на казми…

Гацо Бацов насила е пратен в Плевенско от сценаристите на шоуто, той е от врачанския край на Баце

Огнян Пищиков. Снимка: личен архив

Огнян Пищиков е роден във Враца, трето поколение врачанин. Бил е депутат и зам.-областен управител, автор е на забавно-хумористичното издание “Речнико на Баце” и поредицата “Чергата на Баце”, които са изпълнени с диалектен език. Неговият герой Баце не отива, а отважда. Не куца, а кьопа. Не яде, а кльопа. Не друса, а мандръса. Не къса, а кине. Не скромничи, а се скуморасва. Не се хили, а се лези. Не се шегува, а се кюрлува. Не прави любов, а се ломборосва. “И нема да го объркате с шопето, оти Баце си е друг чешит.” А когато не може да се разбере какво точно прави, то той или такова или онодва. Пищиков е завършил бившия Висш икономически институт “Карл Маркс” (сега УНСС), специалности “политикономия” и “социология”. Възпитаник е на Френската езикова гимназия – Варна. Депутат от ВНС, оттам има уникална картина на Народното Събрание върху която има подписите на всички депутати.

– Г- н Пищиков, вашето изследване за езика на врачани започва с глагола онодвам (б. р. – известно в други краища като онождам). Защо?

– В езика, който говорят врачани, заради икономическата изостаналост и еволюция, се срещат все още архаични форми от времето на римляните, византийците и траките, по специално тракийското племе на трибалите. Глаголът онудвам е със същото действие като онодвам в което врачани влагат същия смисъл с резултат след това. И е 200 % тракийски глагол, в най – лошия случай римски. Тъй като думата нуда (ражда) продължава да съществува в латинските езици – означава ходя гол, правя любов, всичко свързано със секса, но с предизвестен край (обикновено девет месеца).

– От глагола онодвам с предлог ли се появи и Баце?

– Гениалните неща се раждат в кръчмата. От приказка на приказка, решихме да популяризираме този език на Северозападна България, да му направим понуда (почерпка за новородено) – такъв е обичаят, и да го представим под формата на забавно – хумористичен речник. Да извадим на показ тези дълбоки пластове, който са леко закачливи, подигравателни – типични за района и местния човек.

Героят в нашия творчески проект е, един хипотетичен и нафантазиран Баце, защото врачанин, като отиде на чуждо място, на всяка втора дума използва за обръщение “баце”. По природа Баце не е лош човек, не е отвратителен, той се обръща към хората с положителното – “Здрасти, баце”. Това е като архаичното бай, бака, баче… – в различните краища е различно. И тук алюзия с актьора Краси Радков няма, той играе Гацо Бацов, от Бацова Махала (плевенско село), това може да го разчетем като син на някой си Баце… Той говори като Баце, защото е родом от врачанското село Ребърково, но той играе съвсем друг типаж, наложен от сценаристите на шоуто.

– Ако напусне пределите на Северозапада, може ли Баце да остане неразбран от хората с които общува ?

– Ние от Северозапада сме известни с езика си и странния начин, по който говорим. “Речнико на Баце” няма никаква претенция да бъде речник, той няма характера на научно изследване за това как говорят в Северозапада. Това е хумористично издание с над 1500 думи и изрази, той само по форма наподобява на речник. Но вътре Баце отправя иносказателни фрази и провокации към читателя. Нашата творческа мисия е чрез езика да пропагандираме този типаж.

Корицата на книгата „Речнико на Баце“.

Ние създаваме една диалектна форма , която подпомага книжовния български език. Изваждаме на показ език, който останалите хора в страната не знаят, че съществува. Как се  възприемат врачаните в София, Пловдив, или някъде по света – като някакви нередовници, мислят Баце за oткачен човек, който говори така. Без да знаят, че това е реално съществуващ език. С издаването на “Речнико” и “Бисерите на Баце”, нашата цел е този език да се официализира, да се разбере за неговото съществуване, че той не се употребява от единици, а от стотици хиляди. И се е употребявал в един отминал период.

Чул съм масово да се употребява думата “ботур”, която категорично не се среща в езика ни, корените й са от Северозапада, но какво точно означава? Трябва да се търси! Нищо чудно да е тракийска дума, защото има такива наименования останали от тракийците свързани с реки и селища, но се е получила трансформация на езика заради потъмняването на “о”-то, “ботор”.

Ако противопоставим думата ботор на чекур, ще видим, че кор – кур е друга вътрешна основа на думата. Мен ме интересува семантиката, или топонима на думата – това изследвам и тълкувам. И търся логичен отговор на всяка недомислица българска, свързана с това. Поради изоставането на района, голяма част от топонимите продължават да са тракийски, защото те не търпят развитие, и за разлика от устната форма на езика са отблясък от страшно минало, когато е възникнало нещо и е получило име. Което е най-точният белег, че е съществувало.

– Не е ли възможно да се получи подвеждане, или объркване?

– Тук грешката е изключена, защото в повечето случай селищата носят имена на извори, което е станало основа за името. Поради характера на това, че местността е от женски род, а извор е в мъжки, за това Соколец,  става Соколица, тук има и турско влияние поради това, че турците не могат да казават “ц”, затова са се образували хиляди топоними които завършват на “иса”, вместо на “ица”.

Специфичният начин на врачанския говор е да обръщаш вътрешно сричките на думата и да образуваш нова дума – “разпучвам” любеница –  това е всъщност – изпуснал съм любеницата и тя се е спукала. Или къща – щъкам, тъпча – пътека, отъпканото място се казва пътека. Път произлиза от думата тъпча. Езикът, който се говори в Северозападна България, е твърд и огрубен, той е популярен с особения си характер и дълбочина, която извира от него.  Това не е каруцарски език с жаргонно-вулгарен характер – измамното усещане, което създава той.

– Какъв чешит е Баце, събира ли се с хора да яде и пие, народен човек ли е?

– Култовите изрази свързани с яденето на Баце, когато отива на събор или сватба, се проследява цялото му поведение от влизането, до тръгването  само чрез изрази – как Баце, ще си поиска ядене, пиене, как ще си тръгне, каква оценка ще даде за приготвената храна… “Наревай, наревай, ората дават!” – покана към останалите сътрапезници, които са впечатлени от апетита на Баце. “Наревай” се използва за действие извършено с лопата.“ Бегай да са наям като оназе си!”, “Ша дръпам, па си ода !” Или – “Нема да са правим на `али!” – той се опитва да успокои домакините, че няма да ядат много, но то е страшно, те са изпаднали вече в потрес… Баце няма да каже “Дай ми от баницата!” – да го забележат, че взима, а ще рече “Абе, какво й намирате маана на тая баница?”.

Огнян Пищиков. Снимка: авторът

Баце има само един начин да ти каже, че яде малко. Всички други глаголи, които използва, са маам, муам, фъргам, зобам, кусам, ръпам, пюскам, набивам, ръфам, наревам яко, гнета, тумбак, тъпча, насунах се от ядене. И някои турцизми се срещат като бълдисах от ядене.

При пиенето на Баце има степенна скала. В българския език има една традиция на наслагване на представки, с които Баце променя смисъла на глагола –  напихме се малко, понапихме са, изпонапихме са. Ясно е, че следващото е насрахме са от пиене, понасрахме са, и приключва с изпонасра’ме са… нещо от рода – пиаме, та са изгърбиаме. Когато почне да се търкаля от пиене –  пиаме та са избушиаме. Накрая пиаме та са издушиаме – това означава, че на другия ден няма въздух в белия дроб, едно такова ние`ло му е на гърлото, до 12 на обяд  не може да реанимира.

Има си начини Баце да каже, че лично се е напил – накръкал съм се, наковал съм се, напрайл съм са на щайга, направих главъта, напил съм се на цепленка, намазах гъзо, което респективно е “насрах се”. Лани пих, сега мъ фана. “ Сплескал съм кофата” е  универсален израз – като видял кофата с изкривена форма на двора, му станало ясно как се е прибрал.

Баце е тартор на една определена хайка пияндета, които пият сериозно, това личи в употребата на следните изрази: накъркахме са, наковахме са,  направи’ме главите,  пием за страх, насмука’ме са,  наплюска’ме са на мотики, насветка’ме са на казми, ная’ме са като фитерии с лук, продъни’ме са от пиене, начето’ме са  – има предвид, че деликатно са били в местната “библиотека”. От край време те викат на кръчмата библиотека. Какво друго да й викат?

– Тези бисери са езикова находка, но само с ядене и пиене ли са свързани?

– Езиковият принос на Баце е предимно в тези три работи – ядене, пиене и некоя сгодна женица, това е застъпено в новата поредица, която предстои да излезе – “Бисерите на Баце”. Богатството на един език са глаголите, да вземем “изчемрея” – това е чисто врачански глагол, в българския съществува чемрея, но не се използва – означава излинявам, губя сила, отслабвам. Идва от “че мрЪ”, “ще МрЪ”.  Баце не може да изчемрева – иска да каже, че изтрезнава чак на другия ден. Как Баце, казва на некой друг, че се е напил – “Айде, свлачай са да си вървиме, че ония в село взеа да повращат!”

Сексуалните лафове на Баце – той перманентно си е леко надървен на властта, на живота, въобще на всичко около него. На преден план излиза сексът, той може да каже нещо в такъв смисъл, да наблегне на сексуален глагол за намек, предложение, закачка, сексуални закани и заплахи. Мандръсам (б. а. – чукам, правя секс) е любимия глагол на Баце, с който той изразява сексуалните си умения. Баце изповядва сентенцията, че “На мандръсана жена, цвекье й не требва”.

Притча за секса от бабата на Баце – на която разказват, че някаква нейна далечна унука се е омъжила, но не била девствена. Започнала да се вайка пред нейна комшийка, как станала работата, пък като се жени дали няма да се разбере. Но съседката и казала “Като са строши пенджуру на мотвако (помещение до килера), оди познай колко мачоци са минали през него.” Она булката е дупена – но, разбира се, това вече не е толкова важно. Пак словесна еквилибристика, за да не се каже директно.

– Баце май говори като истински политик?

Картина с подписите на всичките народни представители от Великото народно събрание, която Пищиков пази като спомен от депутатството си. Снимка: авторът

– Баце казва: “Политиката е тънка работа, като на комар патката”. И те пита: “Ти виждал ли си на комар патката?”, и ако отговориш с “не”, ще ти каже: “Е, как ще я видиш, тя е много тънка”. В момента с политика се занимават хора, които не умеят да управляват. Това е кризисното! Политиката не е игра на шикалки – местен врачански лаф. Говоренето е само част от играта, начин да вземеш решение и да го осъществиш. Хората са много объркани, те под политика разбират безсмислено говорене в парламента, а работата на политика е да предлага решения. Този, който предлага най-добрите решения, народът за него ще гласува. В парламента се говори голословно, плямпат се глупости, народът им се радва, и после вика – какво стана?! Какво стана, та неядоаме?! Хората, който знаят да управляват, не са в управлението. И затова политическия език е шоу, той наподобява забавния речник на Баце.

– Книжовният език е богат, вашата книжка с какво ще допринесе за неговото развитие?

– Имам информация, че преподавателка в университета е дошла лично да си купи речника, за да изследва иносказателния стил на Баце. Според нея много от думите имат съвременно звучене. На фона на традиционното българско я-кане, в Северозапада упорито си казват леб, млеко, и няма езиково правило, което да ги накара да не изпускат “х”-то  в думите – ода, убаво, стра’отия…

Специално внимание е обърнато на ударенията във врачанския говор, защото те са безспорното му съвършенство, това е истинско изпитание за журналистите и телевизионните водещи, който слагат ударението на първата сричка, но Баце се ядосва пред телевизора и готви акция срещу журналистите с кодовото име “Пустокяфи” – лаят залудо. Но само местните разбират.

По същество българският език не е славянски, има много основания да се твърди това. Първо славянските езици не употребяват толкова много предлози, колкото българския. Ние без предлог не можем да кажем нищо – в, на, по, през…пред, зад… А опитай се да кажеш нещо?! Известно е, че в руския има два предлога в и на. В другите ги няма.

Моите изследвания показват, че в основата на българския език стои тракийският. И се обосновавам – ако извадим от новогръцкия, старогръцкия (а има така възможност, защото старогръцкият е официалният език на администрацията), катаревуса е архаизираната форма на новогръцкия, в чиято основа е тракийският език. Траки и гърци са станали един народ при сформирането на империя, и тракийското езиково богатство преминава в гръцкия. Това ясно се вижда и в топонимията,  където няма случайни неща. Трапезица създава впечатление, че идва от гръцкото трапеза – маса, но то е Тарподиза – и означава крепостта при трапа и рова. Тарподизос се е извъртял в Трапезица, а “диза”-“дица” са едно и също нещо. На тракийски Триадица означава трите крепости, а София в един момент се е казвала Триадизос – трите крепости, или Сердика. Не съм аз открил, че “дизос”, “дица” означават крепост. Но мой патент е, че думите завършващи на “тица” – Перущица, Вратица – също означават крепост. Легенди могат да се разказват за езиковото богатство на Северозапада, но това най- лесно става с „Речнико на Баце”, който е незаменим гид.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.