СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дилма Русеф – на крачка от властта

Дилма Русеф е от български произход. Снимка: официален сайт

Върнете се осем години назад, когато перспективата Луис Инасио Лула да Силва, лидер на лявата Партия на трудещите се, да стане президент на Бразилия, четвъртата най-неселена в света демократична страна, създаде паника на финансовите пазари. Сега Лула се готви да се оттегли след изкарани два мандата и бразилците изглежда ще изберат посочения от него приемник Дилма Русеф. Тя е с толкова леви убеждения, колкото и той. Но настроенията на пазарите едва ли ще са по-различни. За да подсили предизборната кампания, Лула дори отиде на борсата в Сао Пауло, за да приветства пускането на акции от националната петролна компания „Петробрас“ на стойност 67 милиарда долара, за да се съберат средства за разработване на новите огромни петролни залежи в континенталния шелф.

Условията в Бразилия и нейната позиция в света бяха преобразени по време на президентството на Лула предимно към по-добро. Бедността спадна, а икономическият растеж се ускори. Бразилия се радва на непорочен кръг: растящото търсене в Азия на износ от нейните ферми и мини е балансирано от нарасналия вътрешен пазар, докато – отчасти заради по-добра социална политика – близо 20 милиона потребители минаха прага на бедността. Не е чудно, че чуждият бизнес се стича, а голяма група от бразилци с чуждо гражданство се разраства в чужбина.

Благодарение на осезателния си чар и бедния си произход Лула бе изключителен в популяризирането на това преобразяване. Той въплъщава по-честната, по-широка демокрация, за чието създаване помогна. Рейтингът му е близо 80 процента. Барак Обама го нарече „най-популярния политик на земята“. Въпреки това най-голямото му постижение не е да накара съгражданите му да го обичат, а да им осигури приемственост. Основата за „излитането“ на Бразилия бе поставена от либерализиращите реформи и антиинфлационни политики на предшественика му Фернанду Енрике Кардозу. Лула ги поддържаше, макар много от съпартийците му да искаха да ги загърбят, и така постигна икономическа и политическа стабилност.

РЪКА ЗА РЪКА В ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ

Окуражаващо е в такъв случай, че предизборната кампания потвърди широк консенсус по икономическата и социалната политика. Но предстоят големи рискове, тъй като Лула остави нерешени някои тревожни проблеми и не е ясно дали Русеф има силата и желанието да се заеме с тях.

Като началник на канцеларията на Лула Русеф се показа като способен и силен администратор. Тя е твърда и смела жена: като млад ляв екстремист тя е била подлагана на мъчения от военния режим и оцелява, а миналата година се бори с рак на лимфните възли. Но тя никога преди не е заемала изборен пост. Ако победи, това ще е благодарение не на нейната личност и постижения, а на изумителната популярност и на неуморно присъствие на Лула до нея по време на кампанията (често в нарушение на избирателния закон).

Нейните конкуренти се бориха срещу това. Жозе Сера, до неотдавна губурнатор на Сао Пауло, е опитен и компетентен политик от партията на Кардозу. Но неговата кампания бе печална. Марина Силва, бивш министър на околната среда, прегръща много добри и смислени политики, но нейната Зелена партия е нова и малка.
Допреди два дни Русеф изглеждаше убедена в победата си на 3 октомври. Тогава се появиха твърдения, че нейният приемник на поста началник на канцеларията на Лула е замесен в незаконно лобиране. Това не е доказано, но скандалът може да нанесе достатъчно вреда , за да вкара Русеф в балотаж след месец, макар че е трудно да си представим, че тя няма в крайна сметка да спечели.

ПУСНЕТЕ Я

Това, че Русеф е толкова зависима от патронажа на Лула, е срамота, защото Бразилия се нуждае от силен и независим лидер. Успехът създаде атмосфера на арогантност в Бразилия. Като се имат предвид неясните изгледи за световната икономика, това е потенциално опасно. Въпреки постиженията на страната има три трудни въпроса, с които, ако приемем, че Русеф спечели, тя ще трябва да се заеме.

Първият е корупцията. Опозицията твърди, че новооткритото петролно богатство на Бразилия ще подхрани избрания авторитаризъм, който израсна в Мексико при Институционно-революционната партия. За момента това изглежда като преувеличение, но е истина, че Партията на трудещите се започна да гледа на държавната служба като на източник на допълнителна печалба и има тревожната тенденция да запълва федералната бюрокрация с политически назначения. За щастие Бразилия има отявлено независими съдии и медии. Но Русеф трябва ясно да се ангажира с чисто управление.

Вторият въпрос се отнася до ролята на държавата в икономиката. Тя се разшири по време на втория мандат на Лула и не само заради световната рецесия. Правителството неблагоразумно даде на „Петробрас“ монопол върху разработването на новите петролни полета и използва пускането на акциите на пазара, за да увеличи контролния си пакет акции в компанията. То раздаде евтини заеми на фирми, които смята за национални шампиони, отчасти за да противодейства на поскъпването на реала. Но тази политика увеличава държавния дълг въпреки икономическия растеж.
Тя не дава възможност също за така необходими разходи за инфраструктурата, канализацията, образованието и иновациите. И не прави нищо, за да намали високите лихви. Следващото правителство трябва бързо да се насочи към елиминиране на бюджетния дефицит. Още по-добре ще е да има усилия за реформиране на данъчната система и облекчаване на трудовото законодателство, което все още спъва икономиката.

Третото изпитание за Русеф ще е външната политика. Активността на Лула донесе облаги за Бразилия. Но склонността му към автократи – като братята Кастро в Куба, Уго Чавес във Венецуела и Махмуд Ахмадинеджад в Иран – завинаги накърниха репутацията на страната като сила. Следващото правителство ще се изправи пред особено изпитание в Южна Америка, където Бразилия най-накрая стана основният двигател за регионален растеж. Звезата на Чавес залязва, но далеч не е ясно дали той доброволно ще предаде властта, ако претърпи поражание след две години. Бразилия трябва да използва влиянието си, за да гарантира, че той ще направи това.

Това, че повечето от тези проблеми са съвсем преодолими, показва колко далеч е стигнала Бразилия. Дали и с каква скорост страната ще ги реши зависи от политическите умения на Русеф. За да може тя да се сдобие с властта, необходима, за да свърши добре работата си, Русеф трябва да излезе от сянката на Лула. Като последен подарък за страната си той трябва да я пусне.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.