Китай избира Гърция за прозорец към Европа

Свий орлово гнездо и орелът ще дойде… Тази китайска поговорка използва президентът на китайската транспортна компания Коско, когато бе в Атина през юни. Малко или много тя е отражение на настъпателната икономическа стратегия на Пекин спрямо Гърция. Китай използва гръцката криза, за да превърне пристанище Пирея в Ротердам на Юга, а Гърция – във врата за китайските стоки към Европа и Северна Африка. Нещо като пътя на коприната, но при съвременни условия. Или както каза правителствен представител – „бизнес в Европа през Гърция“.

Не е случайно, че китайският премиер Вън Цзябао побърза малко след срещата с гръцкия си колега Георгиос Папандреу да даде вот на доверие не само на Гърция, но и на еврото, тъй като се обяви за една силна обща европейска валута. При това Цзябао днес пристига в Брюксел, след това в Италия, а в края на седмицата ще посети и Турция.

Готови сме ръка за ръка с ЕС като пътници на един и същи кораб да подпомогнем сътрудничеството за преодоляване на финансово-икономическата криза, заяви той. И това не е случайно. Китайците са инвестирали милиарди от Ангола до Перу, за да покажат, че от една страна ще хранят с природни ресурси икономиките на всички тези страни, а от друга, че ще им бъде гарантирано безпрепятственото и ефикасно транспортиране на техните експортни стоки.

Китайските инвестиции в Гърция са част от плановете на Пекин да създаде една мрежа от пътни артерии – тръбопроводи, железници и пристанищни съоръжения за насърчаване на търговията между Изтока и Запада. За Китай това е голям шанс, за да проникне в Европа. За Гърция пък това е голям шанс за инвестиции и за повишаване на нейната геостратегическа роля, смята Атина, като подчертава, че споразуменията с китайците са от „взаимен интерес“.

Дипломати в Атина казват, че споразуменията с Китай полагат основите за настъпателна стратегия на Пекин с цел нарастване на влиянието му в международен план. За отбелязване е, че инвестиционният пакет на Китай в Гърция е най-големият, лансиран досега в Европа.

Наистина, кой би могъл да се противопостави на един такъв гигант като Китай, който разполага с огромен ресурс. Представител на голяма чуждестранна банка разкри по време на съвместните обеди на високо равнище в Атина през уикенда, че централната банка на Китай е наляла 7 млрд. долара за изграждането на корабостроителница в малко китайско градче!

Компетентни източници припомниха, че всеки европейски ръководител иска да бъде в добри отношения с Пекин, като дават пример за това с френския президент Никола Саркози, който е в преговори с Китай за координиране на валутните курсове на двете страни. Още повече, че Саркози поема председателството на Г-20, която ще заседава през ноември.

В рамките на визитата на китайския премиер в Атина стана ясно още, че банковият гигант Чайна дивелъпмънт банк (China Development Bank) (CDB) също се готви да се настани в гръцката столица и че нейното име фигурира в пакета от предложения на гръцкото правителство, представени на китайски премиер с цел насърчаване на китайските инвестиции в Гърция. Някои смятат, че появата на въпросната банка би могла да внесе промяна в условията на играта по отношение на китайските инвестиции в Гърция, тъй като тази институция ще използва гръцката столица като трамплин за бизнес и в други страни на Югоизточна Европа.

Още повече, че гръцките предложения към Китай предвиждат и инвестиции по отношение на Солунското пристанище, а също така и в сферата на енергетиката, инфраструктурата и туризма. Правителството в Атина е доволно от резултатите от тази визита, като обяви, че Гърция инвестира в стратегическия съюз с Китай. „Китайците разиграват гръцката карта и това влияе много на международните пазари“, казаха правителствени представители, изтъквайки, че публичното изказване на китайския премиер, че Пекин ще купи гръцки облигации, е изключително значимо. В момента Китай притежава гръцки облигации в размер на 12 млрд. евро.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.