Иван Кулеков: В България липсва хранителна среда за изкуство

Иван Кулеков. Снимка: „Шоуто на Слави“

Иван Кулеков е писател и журналист, в момента работи в екипа на „Шоуто на Слави“. Роден е 1951 г. в с. Хирево край Севлиево. Учил е философия и е завършил българска филология в Софийския университет. Работил е 16 години в Националното радио като редактор. Още толкова години работи в различни предавания в БНТ, а по-късно и в други телевизии, преди да попадне в бТВ.

В БНТ става известен с тандема си с драматурга Христо Бойчев, с когото нашега-насериозно се явяват като кандидати в президентските избори през 1996 г. Техните хумористични предизборни клипове разтоварват напрежението в обществото във време на остро политическо противопоставяне.

Още като студент Кулеков започва да публикува свои рисунки, карикатури и сатирични миниатюри в печата. Писал е сценарии за анимационни и документални филми. Eдин от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк. Автор е на няколко пиеси („Гърдите се събуждат първи“, „Гримьорната“, „Немският посланик“ и др.), някои от които са поставяни в Народния, Младежкия и др. театри.

Един от първите български автори с новаторски опити в литературата още през 80-те години, които съчетават рисунка и текст, а по-късно започва да прави своите „фотописи“  – съчетание на снимки, рисунки и текст, (могат да се видят в сайта му kulekov.com). В последните години прави и „видеописи“ и репортажи (виж тук), като нашумелия за затвора за незаконно пребиваващи чужденци в България. Издал е общо 6 книги с есета, сатира, пътеписи, афоризми, литературни миниатюри. Превеждан е на всички европейски езици, негови творби са в сборника с източноевропейска проза „Description of a Struggle“, издаден в Англия и САЩ. Две от неговите книги са издадени изцяло на италиански, една от тях – на унгарски.

Фотописи от Иван Кулеков. Виж повече на kulekov.com

– Как се променя чувството за хумор на българина след промяната?

– От социално към все по-дебелашко, към все по-просташко.

– По-трудно ли се прави изкуство в България в сравнение с чужбина?

– Мисля, че навсякъде е еднакво трудно или лесно. Но и изкуството като всяко нещо се нуждае от хранителна среда. В България, пък и в много други страни, такава липсва, което води до определени изкривявания. Някъде извън България тази среда е прекалено хранителна, което също води до определени изкривявания.

– Оптимист или песимист сте по отношение на развитие на изкуството в България?

– Изкуството не се прави от държавата, а от отделни талантливи хора. Не виждам причина те да престанат да се раждат сред българската дивотия и мръсотия.

– Ако имахте власт и възможност какво бихте променили в родината?

– Не искам да имам власт, която да променя. Такива властници са диктатори. Властта би трябвало да дава или да разширява възможностите на хората.

– Как изглежда съвременният Бай Ганьо?

– Бай Ганьо е един много деен човек от селски тип, а този тип постепенно изчезва. Българинът никога повече няма да бъде „бай”.

– Какво е вашето разбиране за успеха? А за славата?

– Успехът, определян като кариера, власт, богатство и т. н. изобщо не ме интересува, а относно популярността вече знам, че тя не е полезна за писателя.

„Ръкописи“ от Иван Кулеков.

– Кой е компромисът с изкуството, който не бихте направили?

– Компромис мога да правя за човек. С изкуството няма причини.

– Кое е изкуството, което най-много харесвате?

– Музиката. Тя е най близо до природата.

– Какво би било вашето послание към авторите, които търсят изява и издатели в родината?

– Посредствените автори да търсят посредствени издатели, талантливите – талантливи.

– Кои са съвременните български творци, които обичате да четете?

– С малки изключения – тези, с които ме свързва приятелство.

– Каква е вашата дефиниция за таланта?

– Талантът е точно онова нещо, което не търпи определения и не подлежи на дефиниране.

– Какво означава за вас да “уловиш мига”?

– Да го направиш вечност.

– А да го изпуснеш?

– Не знам. Понеже винаги го изпускам.

– Една мисъл гласи, че човек е всичко онова, което другите не могат да видят. Съгласен ли сте с нея?

– С никакви мисли, не съм съгласен. Включително и моите. Струва ми се, че както гласът ни има ограничение в звуковия диапазон, така и мозъкът ни има ограничение в мисловния диапазон.

Фотописи от Иван Кулеков. Виж повече на kulekov.com

– Какво представлява състоянието на оставане без думи?

– Нирвана.

– Болестно състояние ли е пренасищането с думи?

– Аз в такова състояние обикновено повръщам. Но не съм ходил на лекар, за да разбера причината.

– Какви са лековете за вас, спасителните ви места?

– Родопите. При обикновена простуда – няколко родопски песни.

– Какво ви разболява?

– Страхуващите се от грип свине.

Фотописи от Иван Кулеков. Виж повече на kulekov.com

– Какво означава за вас да пътешестваш?

– Пътешественик е свободният човек. И трябва да обиколиш целия свят, за да осъзнаеш, че това е абсолютна заблуда.

– А какво – да бъдеш в покой?

– Не познавам това състояние. Имам чувството, че това е абсолютната свобода.

– Какво е за вас автоцензурата?

– Нищо особено – просто задължителна редакторска работа над собствените текстове.

– За какво мечтаете?

– Като дете мечтаех дядо Коледа (Мраз) да ми донесе подаръци. Сега мечтая аз да бъда този дядо Коледа. Относно възрастта на дядото мечтата ми почти се е сбъднала.

Използвани са въпроси от сайта public-republic.com виж тук пълния текст.

Фотописи от Иван Кулеков. Виж повече на kulekov.com

Из “PC- писи” на Иван Кулеков

имаме земя
имаме вода
и си правим кал

***

турци ни правят хляба
французи – сиренето
англичани – пиенето
гърци – мезето
китайци – гащите
австрийци – сутиените
швейцарци – часовниците
японци – телевизорите
германци – колите
сингапурци – компютрите
американци – филмите
руснаци – пищовите
това е да си велик народ

***

Едно време изкуството било бунт.
Художниците разчупили всички рамки.
Изкуството останало без рамки.
Разпаднало се.
Изчезнали и художниците.
Та такива приказки разказвали майсторите на рамки.

***

Eдин човек имал българска мечта.
Тя била да мине зимата.
След зимата да мине пролетта.
А това, за което човекът не смеел дори и да мечтае, било след пролетта да мине и лятото.

***

Имало едно време една приказно красива птица.
Тя живеела в мечтите на художниците, поетите и ловците.
Художниците я рисували цял живот, но все не им се удавало да я нарисуват.
И хората им казали:
– Щом не можете да ни я нарисувате, значи такава птица няма!
Поетите я описвали цяла вечност, но все не успявали да я опишат.
И хората им казали:
– Щом не можете да ни я опишете, значи такава птица няма!
– Как тъй да няма! – викнали ловците.
Грабнали пушките, стреляли в мечтите и убили птицата.
После я препарирали.
И хората не казали нищо.

***

Виолетов хамелеон радикал се хвана на бас с виолетов хамелеон консерватор, че ще стане жълт и оплеска всичко около себе си в жълто.

***

Хамелеон сънливец се приспособи към мръснокафявото на околния свят, но пак го откриха и изядоха – сънуваше розови сънища.

***

Хамелеон байрактар развяваше трицветно знаме: бяло, зелено, червено. Естествено както той, така и всички останали под знамето бяхме бели, зелени, червени. И тъкмо да тръгнем в атака, кога погледнахме, хамелеонът байрактар целият побелял.

Виж още в сайта kulekov.com

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.