Ще се сдружи ли ЕС с новите световни сили?

Ройтерс

Ако има едно нещо, в което Европейският съюз е сигурен, това е необходимостта от по-здрави връзки с мощните разрастващи се икономики като Индия, Китай и Бразилия. Проблемът е как да стане това. На срещите на външните министри и държавните глави от ЕС през последните седмици централно място в дневния ред заемаше „засилването на стратегическото партньорство“, но срещите не съумяха да разширят и конкретизират тази политическа идея.

Близо година след влизането в сила на Лисабонския договор, който трябваше да подобри механизма за вземане на решения в ЕС и да засили влиянието на съюза по света, е постигнат малък напредък въпреки всичките приказки. Експерти по външна политика и някои министри на външните работи от ЕС започнаха да призовават за преразглеждане на начините, по които ЕС води своята дипломация и твърдят, че тя рискува да стане безполезна, ако бързо не промени начините, по които определя и преследва своите цели. Този въпрос е още по-спешен, имайки предвид започващата днес среща с азиатските страни и отделните срещи с Китай и Южна Корея тази седмица.

„Икономиките на Китай, Индия и други имат растеж от 10 процента годишно. Икономическата тежест се трансформира в политическо влияние и самоувереност“, каза върховният представите на ЕС по външната политика Катрин Аштън малко след като пое поста през декември. „Ако се държим заедно, ще можем да отстоим интересите си. Ако не, други ще вземат решенията вместо нас. Толкова е просто“, предупреди тя.

СЛАБА КООРДИНАЦИЯ

Целите – така както ги представя Аштън – са ясни, но тяхното преследване бе затруднено от липсата на координация сред 27-те членки и тенденцията у лидерите да оставят спешните въпроси да затъмняват общата картина. На срещата на външните министри през септември Аштън говори продължително за последното си посещение в Китай и за това как трябва да бъдат развивани отношенията, но министрите около масата казаха малко по проблема, съобщиха източници от срещата. „Всички се съгласиха, че ЕС трябва да изгради нова стратегия, но никой не можа да каже кой зна какво по въпроса как да се направи това“, твърди източник, присъствал на заседанието.

Не по-успешно бе разисквана темата и на срещата на върха на съюза на 16 септември, когато тя бе засенчена от скандала между Франция и Европейската комисия относно решението на Париж да експулсира роми. Затова дебатът за стратегическото партньорство бе съкратен. В резултат в заключителния документ на форума имаше малко подробности по централния въпрос за това как ЕС – дом на 500 млн. души – може да трансформира своята икономическа тежест в геополитическо влияние.

„Европейският съюз и неговите страни членки ще действат по-стратегически, за да се придаде на Европа истинска международна тежест“ се казва в декларацията. „Това изисква ясно определяне на стратегическите му интереси и цели в даден момент и дълбок размисъл как те да бъдат изпълнявани по-убедително.“

„МАРКЕТИНГ“ НА ЕС ПО СВЕТА

Дискусиите за „стратегическо партньорство“ може отстрани да изглеждат глуповати, особено ако става дума за 27 страни, които в много от случаите – такива като Великобритания и Франция – имат свои собствени, отдавна установени външни политики, които стриктно провеждат, и по тази причина едва ли ще се наредят под флага на ЕС.

Но когато става дума за търговия, за ЕС е критично важно този най-голям в света търговски блок да има единна стратегия за изграждане на връзки с новите сили, особено ако иска да запази влиянието си във време на бавен растеж и изместване на баланса на силите.

Рисковете, съпътстващи липсата на единство, изпъкнаха миналия месец, когато ЕС бе в последната фаза от сключването на споразумение за свободна търговия с Южна Корея – 21-ата икономика в света и важен партньор на ЕС в Г-20. В последния момент, обезпокоена от отражението, което сделката може да има върху нейната автомобилна промишленост, Италия отказа да я подкрепи. Така тя застраши постигането на споразумение, защото търговските договори на ЕС трябва да бъдат одобрявани единодушно. Това можеше да позволи на САЩ да се намесят и първи да подпишат с Южна Корея споразумение за свободна търговия.

Накрая Рим бе придуман да подпише, след като Брюксел и Сеул се съгласиха да отложат с шест месеца влизането в сила на договора, който е пилотен за европейските производители. Но следващия път ЕС може да няма такъв късмет, особено ако повече от една страна членка възрази срещу някое споразумение.

Брюксел е домакин на среща на върха Европа – Азия – възможност за укрепване на връзките със страни като Малайзия, Индия, Южна Корея и Китай. Русия също е поканена. В центъра на дискусиите ще бъдат търговията и финансите. Очаква се ЕС и Малайзия да определят дата за начало на преговорите си за сключване на споразумение за свободна търговия, официално да бъде подписано споразумението с Южна Корея, а с Китай да бъдат обсъдени валутните курсове и монетарната политика в контекста на глобалното възстановяване.

Форумът ЕС – Азия е „тест за бъдещето на лишените от вдъхновение и често хаотични отношения с Азия“, писа тази седмица Центърът за европейска политика. „Ръководителите от ЕС могат да използват срещата, за да придадат нова динамика в азиатско-европейските отношения или да засилят впечатлението у Азия […], че Европа отстъпва в посока към глобална „незначителност“, смята базираният в Брюксел мозъчен тръст.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.