Франция забрани бурката. Кой ще я последва?

Ройтерс

Франция забрани на мюсюлманките да забулват лицата си. Холандия реши да последва примера й. В редица страни в Европа се водят дебати за забрана на бурките и никабите. Може би скоро ще бъдат наложени забрани и в други страни. Мюсюлманките в Европа, които покриват лицата си, са малобройно малцинство. Но техните була се превърнаха в страховит символ за европейците, изтормозени от проблеми като икономическата криза, имиграцията и интеграцията на мюсюлманите.

С изместването надясно на политическите нагласи в Европа, мерките с ниска цена и наситени със символизъм, каквато е забраната на забулването, стават лозунги на крайнодесните партии, които чукат на вратата на властта. Те се харесват на хората, които се страхуват, че криещите лицата си могат да застрашат сигурността. Харесват се и на онези, за които забуленото женско лице е посегателство срещу равенството между половете.

Рафаеле Симоне, преподавател в Римския университет, написа книгата „Смиреното чудовище: защо Западът не се придвижва наляво“, която породи дебати в Италия и Франция. Според него десните нагласи са характерни за глобализираното потребителско общество, склонно към индивидуализъм, което левицата не разбира. „За застаряващото население на Европа модерността е носител на тревожни и хаотични заплахи и страхове, на които засега са способни да противодействат единствено десницата и крайната десница“, казва Симоне пред парижкия вестник „Монд“.

Из цяла Европа сега се чуват призиви за забрана на бурката. От местните политици зависи дали те ще придобият законова форма. Две десноцентристки партии в Холандия се съгласиха миналата седмица да забранят бурката и никаба на обществени места, ако крайнодясната Партия на свободата подкрепи тяхно правителство на малцинството. Тази партия иска да пресече онова, което нарича ислямизация на Холандия. Сделката с популисткия лидер Геерт Вилдерс ще затегне и правилата за имиграция.

След като забраната над забулването във Франция предизвика протести, холандски мюсюлмански водач каза, че забраната е пресилена. „Едва ли у нас има сто души, които носят бурка“, каза Юсуф Алтунтас, лидер на мюсюлманска обществена организация. Антиимигрантската партия Шведски демократи показа в предизборната кампания видеоклипове, на които забулена жена измества пенсионер, за да получава социални помощи. След парламентарните избори тази партия държи баланса на властта между десноцентристкото правителство и опозицията.

Премиерът Фредрик Рейнфелд не подкрепя пълна забрана на забулването, но министърът на образованието Ян Бьорклунд смята, че е допустимо училищата и университетите да го забранят. Три дни след като френският парламент гласува забраната миналия месец, премиерът Силвио Берлускони и популистките му съюзници от Северната лига внесоха сходен законопроект в италианския парламент. Друг съюзник на Берлускони внесе в Сената миналата седмица законопроект за забрана на забулването. Вестникът на Католическата църква в Италия, „Авенире“, приветства забраната във Франция и писа, че забулването не е ислямска догма, а „идеологически символ за идентичност“.

Парламентът в управляваната от социалисти Испания отхвърли през юли предложение на консервативната опозиция да се обмисли забрана над забулването на лицето на обществени места. Въпреки това забраните се множат на местно равнище. В Барселона през юни бе наложена забрана над бурките и никабите на обществени места, след като по-рано през годината те бяха забранени в два по-малки града в Каталония.

Долната камара на белгийския парламент одобри забрана на забулването през април, но правителството падна, преди текстът да бъде разгледан в Сената. Въпросът ще продължи да се разисква след съставянето на ново правителство. В Швейцария две десни партии, които предизвикаха миналогодишния неочаквано успешен референдум за забрана на минаретата, приканиха кантоните да внесат във федералния парламент предложение за забрана на забулването. Засега такова предложение не е внесено, но дебатите продължават.

Неотдавнашна анкета показа, че 61 на сто от германците подкрепят забрана на бурката, но в Германия споровете се разгарят по-скоро във връзка с Тило Сарацин. Той подаде оставка от управителния съвет на централната банка, след като публикува книга, заклеймяваща имигрантите мюсюлмани. Сред поддръжниците на забраната на бурката са провинциален министър и католически епископ в консервативната Бавария, както и най-изявената феминистка Алис Шварцер. Германските министри на правосъдието и на вътрешните работи са против забраната. Но след като Сарацин придоби популярност, канцлерката Ангела Меркел възприе по-твърда линия към имиграцията.

В Австрия опозиционната Партия на свободата засили позициите си в местни избори със своята антимюсюлманска и антиимигрантска политика. Канцлерът социалист Вернер Файман казва, че допуска възможност за забрана, а неговите консервативни коалиционни партньори са готови да я разискват. Въпросът бе поставен дори в Босна, където местните мюсюлмани са най-голямата етническа група, но почти няма забулени жени.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.