Защо Осама не пуска съобщения в „Туитър“?

Кристофър Дики

Продължавам да търся в „Туитър“ послания на Осама бин Ладен (истинският, не някоя шега). Следя него и обкръжението му от две десетилетия, през които те превърнаха в черно изкуство използването на средства за масово осведомяване за пропагандиране на масови убийства. Но напоследък те губят форма. За да извличат полза от минали зрелищни нападения, джихадистите по целия свят трябва да се борят за внимание с всички останали в неспирния поток от информационно забавление на 21 век.

А от над пет години те не успяват да използват най-силното си средство за общуване: избиването на невинни на Запад. Въпреки това тяхната пропаганда изглежда все по-тенденциозна и скучна. През уикенда се появи аудио послание, в което, учудващо, Осама беше посветил 13 минути, за да призове хората да помогнат на жертвите на наводненията в Пакистан.

Така че защо Осама не пуска съобщения в „Туитър“?

И тогава ми проблесна. Осамистите могат да разчитат на други – като Държавния департамент на САЩ – да всяват страх със съобщения от 140 знака. Имало ли е някога по-безполезна „тревога за пътуване“ от тази, която беше обявена в „Туитър“ в неделя? „Гражданите на САЩ би трябвало да бъдат изключително бдителни за това кой се намира около тях и да вземат подходящи предпазни мерки за своя защита при пътуване“ в – познайте къде – Европа. Това е доста общо послание за доста обширна територия.

В опит да внесе яснота в това неясно предупреждение помощник държавният секретар Патрик Кенеди само влоши нещата. Беше обявено не „предупреждение“ за пътуване в, да речем, рискова държава като Судан, където от десетилетия бушува гражданска война с променлива интензивност, а „тревога“, призоваваща пътуващите да бъдат бдителни към всевъзможни заплахи, включително, както каза пред репортери Кенеди, „настоящия сезон на ураганите в Атлантика и сезона на тайфуните в Пасифика“.

Ами, както казваше Джими Бъфет, трудно е да се търсят разумни основания, когато става дума за сезона на ураганите. Същото важи за терористите. Това, което искаш да знаеш – това, което искаш да ти каже правителството на твоята страна – е дали бурята наистина идва или не. А по този въпрос почти не се дават разяснения. Преди тайфун ние можем да укрепим къщите си или да се запасим с бутилки с вода, но какво се очаква да направим, ако се сбъднат страховете на западните разузнавателни служби и някакви откачалки с автомати започнат да стрелят наляво и надясно в парижкото метро, както при нападенията в Мумбай.

Всъщност когато една терористична буря достигне този етап, е твърде късно. На пръв поглед целта на тревога за пътуване в Европа е да отправи широко послание за проява на бдителност, подобно на онези табели в нюйоркското метро, на които пише „ако видиш нещо, сигнализирай“. Оглеждай се за раници. Но ако ще поддържаме заплахата от тероризъм и ще го държим под око, има два доста по-важни принципа, които обществеността ще трябва да разбере много по-добре, отколкото сега.

Първо, на този свят има твърде малко чак такива злодеи, а още по-малко на брой умници. Всеки от нас може да си измисли цял куп заговори. Така че защо това не се случва? Защото е много по-лесно да си представяш кошмари, отколкото да ги превърнеш в реалност. През 2001 г., след като години наред подпомагаше финансово и организираше всевъзможни конспирации, Осама бин Ладен се свърза с шепа зли гении, способни да планират огромни нападения.

Един от тях, Мохамед Ата, беше убит на 11 септември. Другите, Халид Шейх Мохамед и Абд ал Рахим ал Нашири, бяха преследвани и заловени в следващите 18 месеца и сега са в Гуантанамо. Главна причина за това да няма други нападения от ранга на атаките на 11 септември е, че резервната скамейка на Ал Каида не е била – и не е – много дълга. Едва сега започваме да виждаме да се появяват нови „големи умове“, но те са неумолимо преследвани и бомбардирани.

Второ, няма нищо лошо в това да се отправят съвети за пътуване, засягащи цели континенти, но основната цел би трябвало да бъде да се нанесе удар върху набирането на нови бойци. Тази цел се губи на фона на все по-засилващата се ксенофобия в Европа и САЩ, които по свои причини обичат да претендират, че всички мюсюлмани са „килерни убийци“. Разбира се, реакцията на някои по-радикални мюсюлмани е предсказуема: те започват да мислят, че ако се отнасят към тях като към склонни към насилие джихадисти, независимо от това кои са или с какво се занимават, тогава вероятно би трябвало да се замислят дали да не изпълнят това пророчество.

Беше съобщено, че истинският терористичен заговор зад всичко това е бил осуетен след удари на американски безпилотни самолети в отдалечените планини на пакистанските племенни райони, включително удар, при който според пакистански източници били убити няколко германски граждани, за които се твърди, че се подготвяли да извършат терористични нападения в Европа. Ставало дума обаче не само за германци. Има данни за френски, британски и други европейски граждани, някои от арабски или южноазиатски произход, някои не, които през последните години са били на обучение в племенните райони на Пакистан.

Ако Осама наистина се беше включил в „Туитър“ – а някои от неговите последователи и привърженици, разбира се, са вече там – той най-вероятно щеше да пуска съобщения всеки час, вземайки повод от последните обиди, отправени от европейци и американци, решили, че изпитват омраза и страх към всички мюсюлмани. (Последният пример е видеозапис, публикуван от някакъв малоумник от предградие на френския град Страсбург, в който той къса Корана, прави с една от страниците самолет и го понася към импровизирани „кули близнаци“. После изгаря свещената книга и се уринира върху пепелта.)

Когато политици, коментатори и провокатори събират надеждите, желанията, мненията и вярата на повече от един милиард хора в едно със зверското насилие на неколкостотин, те играят играта на самия звяр. А тогава няма нужда терористите да отправят послания в „Туитър“.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.