Избори в Киргизстан – цирк с фолклорни елементи

Росбалт

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Изборите в беден Киргизстан приличат на цирк с елементи от фолклорната игра „дране на козел“*. Кандидатите хвърчат с балони, организират топовни салюти, облепват страната с мегатонове позиви – половината фалшиви, замерват се с кал. Откъде идват парите – не се знае.

Предизборната надпревара в Киргизстан навлиза в горещата си фаза. От самото начало се очакваше да стигне нивото на най-мръсните и провокационни кампании. Независимо че политиците, останали верни на местните обичаи, сключваха джентълменски споразумения преди старта на предизборното рали.

Те подписваха с нищо и никого незадължаващи договорености и декларации, изобщо демонстрираха как ли не, че са цивилизовани и готови за демократични процеси: стискаха ръце наляво и надясно и се усмихваха пред камерите. Но ето че броени дни преди вота жаждата за власт надделя и започнаха компроматни войни.

Първи си изпуснаха нервите опонентите на Омурбек Текебаев – лидер на партията „Ата Макен“ и творец на поредната киргизстанска конституция. Киргизстанският интернет бе залят от кадри, запечатали преди две години човек, твърде наподобяващ „бащата на киргизстанския парламентаризъм“, който се развлича с дама в интериора на евтин хотел. Тези кадри изпълниха дори скандалните новинарски рубрики на руските телевизии.

Излъчването на подобни видеозаписи не впечатли изобщо киргизстанския електорат. Щом видяха тези кадри по телевизията, повечето мъже си глътнаха чая накриво, па рекоха: „Еркек!“ (мъж и половина). Колкото до жените, за тях също не е тайна, че повечето киргизстански политици имат по две, а и по три съпруги – многоженството тук е в реда на нещата.

Изцяло в руслото на демократичните процеси, миналата седмица започнаха дебати, предавани по националната телевизия, преобразувана днес в „обществена“. Още първия ден в тях се прояви лидерът на партията „Ата Журт“ Камчибек Ташиев, бивш съратник на президента беглец Курманбек Бакиев. Неотдавна Ташиев се прочу със следното изявление: „Ако руснаците, узбеките или турците кажат, че стоят наравно с киргизите или по-високо от тях, държавата ще се разпадне“. Това обаче не му попречи сега буквално да препълва своите думи с проруска риторика.

Всички кандидати без изключение търсят начин да се възползват от доброто отношение на повечето киргизстанци към Русия. Мнозина партийни лидери свариха да се позавъртят из кремълските коридори и сега си правят пропаганда, използвайки снимки и видеозаписи от срещи с руски политици. Ако погледнем обаче досегашното поведение на киргизстанските лидери, тая пропаганда явно „ще мине през свирката“ и проруските предизборни обещания ще си останат неизпълнени.

И още нещо интересно. Всички градове и села в Киргизстан направо са затрупани с планини от хартия – портрети на партийните „фюрери“, придружени с призиви хората да гласуват за съответната партия и обещания за светло демократично утре. Много скромно пресметнато, някои партии са похарчили за предизборната си кампания към 20 милиона долара. Откъде толкова пари у хора от една сиромашка страна – можем само да се досещаме.

А те се харчат по абсолютно невероятни, често абсурдни начини. Лидерът на партията „Ак Шумкар“ (Бял Сокол) Темир Сариев например долетя с балон на среща с избиратели в бедно и затънтено село. Явно според политическите технолози е трябвало да се представи пред местните като Гудуин, добрия вълшебник от Изумрудения град. Друг въпрос е, че може би от 20 години в повечето киргизстански градове и паланки изобщо няма библиотеки. Нито пък е сигурно, че селяните са чели чудесната книга на Александър Волков (преработка на детския роман „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум – б. р.).

Почти всяка вечер в Бишкек ехтят гърмежи, в небето пламват пъстроцветни фойерверки, изстрелвани естествено за сметка на някоя партия – ту една, ту друга. Не се знае какво става – дали партиите всеки ден празнуват нещо или полагат усилия столичани предварително да свикнат, че в града се стреля. Като намек, че след изборите ще започне истинска борба за власт.

Краят на миналата седмица бе ознаменуван и с друг, този път сериозен скандал, който в най-скоро време може да докара големи неприятности. Хора от партията „Република“ открили в местна печатница огромен – двестахиляден тираж от вестник, наречен простичко „Селски живот“. Не стига че в карето бил посочен тираж само 10 хиляди, ами вътре били публикувани материали, очернящи лидерите на някои партии, включително на „Република“.

Тук трябва да отбележим, че освен собствените й представители никой друг не е виждал въпросното издание. Спешно бе свикана пресконференция, но, помолени да представят брой от вестника, те отвърнаха, че целият тираж бил иззет от Службата за национална сигурност и те не разполагали с нито един екземпляр.

Важна подробност: в същата печатница са изработени и бюлетините за предстоящите избори. Това осигури на „Република“ възможността да изрази съмнение дали вотът ще е честен и да обвини ЦИК в манипулации. Щом е било възможно отпечатването на „нелегален“ тираж, кой ще гарантира, че не са отпечатани и „нелегални“ бюлетини?

Скоро няма да стане ясно кой всъщност е поръчал и отпечатал вестника. Защото хората от специалните служби от доста дни стачкуват край сградата на парламента. Искането им е да не бъдат съдени техните колеги, потушавали априлския бунт, който доведе на власт днешните управници.

Победителите съдят победените. Кой обаче е победител и кой – победен в това безкръвно засега сражение? Често пъти просто няма начин да го проумеем. Налага се впечатлението, че при всяко положение основните губещи, както винаги, ще са обикновените хора в Киргизстан.

По БТА

* Традиционно състезание у народите от Централна Азия (рус. „козлодрание“, кирг. „кок бору“) – конна игра, чиито участници си оспорват трупа на козел, който да занесат на финала. Предварително всички тържествено се заклеват да играят честно – б. р.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.