Как Обама ще се измъкне от Афганистан

Ахмед Рашид

Барак Обама поздравява американски войници в Афганистан. Снимка: Белия дом

Поредни избори, белязани от измами, банкова криза, в която е замесено президентското семейство, неспирна корупция, война, която все още създава големи грижи и безпорядък в продължаващата ангажираност на Запада с тази война. Само слепец няма да види, че нещата в Афганистан не вървят добре за САЩ и НАТО.

Срещата на върха на НАТО през ноември и преразглеждането от страна на администрацията на Обама на политиката към Афганистан през декември трябва да подходят към тези факти реалистично, а не да ги прикриват с посланието „всичко е наред“. Вече знаем, благодарение на новата книга на Боб Удуърд „Войните на Обама“, че американският президент не е имал желание да изпраща американски подкрепления в Афганистан, когато последно преразглежда стратегията през декември. Барак Обама искаше да излезе от Афганистан възможно най-бързо, но американските военни го надхитриха на негова територия – в Белия дом.

Това може отново да се случи, като се има предвид, че американски генерали вече са хванали химикалките – два месеца преди следващото преразглеждане на стратегията – и искат изпращането на подкрепления да бъде удължено с 12-18 месеца. Това може да се окаже прекомерно за американския Конгрес и за много от 47-те страни с войски в Афганистан. Актовете на насилие през изминалата година нараснаха с 50 процента. Талибаните стигнаха до северната и западната част на страната, а борбата за контрол върху доминирания от талибаните пащунски юг и изток става все по-кървава от ден на ден. Офанзивата на НАТО в провинция Кандахар, която тече от март насам, все още не е дала положителни резултати.

Формулата за борба с бунтовниците на генерал Дейвид Петреъс е „прочистване, контролиране, изграждане и предаване“. Последната част е най-важната, защото предполага, че американските сили ще предават териториите и градовете, отговорността и управлението част по част на афганистанците. Но дали това предаване на контрола ще бъде възможно във важния пащунски пояс, откъдето произхождат 80 на сто от талибаните?

Истинската дълготрайна криза за Запада е липсата на готовност у афганистанската армия да поеме контрола в някакъв момент следващата година, когато западните войски започнат да се изтеглят. Без съмнение численост ще има – обучената от НАТО афганистанска армия постигна целта си от 134 000 войници – макар да знаем вече колко неграмотни, напушени с хашиш и склонни към дезертьорство да са много от войниците. НАТО ще увеличи числеността на афганистанската армия още повече. До края на тази година ще има 150 000 войници и 100 000 полицаи и те ще бъдат по-добре обучени.

Макар 80 процента от частите на афганистанската армия да действат сега в партньорство с части на НАТО, никой не твърди, че има афганистанска част, която да е готова да поеме сама отговорност. Афганистанските сили са поели командването в Кабул, но това се дължи в някаква степен на значителното западно присъствие там. Освен това, когато има толкова нищожно афганистанско управление и административно присъствие в околните райони, какво могат действително да постигнат афганистанските сили? Обучението на афганистански цивилни служители изостава дори още повече, а корупцията е широкоразпространена на всички нива.

Главната спънка за афганистанската армия е липсата на традиционен, основен офицерски корпус от пащуни и на войници пащуни, мобилизирани от южните провинции. Историята е важна тук. Бях свидетел през 80-те години, когато стохилядната афганистанска армия се разпадна два пъти и бе възстановена три пъти. Първият срив дойде след съветската инвазия през 1979-80 г., когато войници дезертираха или се присъединиха към муджахидините. За втори път тя рухна, когато през 1992 г. афганистанският комунистически режим се разпадна и армията също се разпадна.

Афганистанската армия, която се основава на военна повинност, е възстановявана три пъти. Първо от Съветския съюз през 1981-82 г. с наливане на много пари, оборудване и обучение, след това частично през 1987-89 г., когато армията понесе тежки загуби и бе деморализирана заради успеха на муджахидините. И третият път бе майсторското преструктуриране, извършено от президента Мохамед Наджибула след изтеглянето на съветските войски през 1989 г., когато той включи в армията племенни милиции и полеви командири и в резултат на това се задържа на власт още три години.

При всяко възстановяване фигурираше основна група от пащунски офицери от пащунските племена гилзай от източен Афганистан и най-вече от трите провинции Хост, Пактия и Пактика, които оформят района, известен като Голямата Пактия. Тези офицери бяха най-често обучени и образовани в Съветския съюз, но бяха запалени, корави афганистански и пащунски националисти, служещи на кралете на Афганистан още от 19-и век. Те спасиха крехкия комунистически режим на Афганистан на няколко пъти, като вдъхновяваха войските да се бият срещу т.нар. от тях „подкрепяна от чужбина инвазия“ на муджахидините, базирани в Пакистан.

Днес няма такъв клас от пащунски офицери в армията. Преобладават висши офицери, които не са пащуни и които се биха срещу талибаните през 90-те години. Изпращането на армейски офицерски части от хазари и таджики да се бият в пащунски райони рамо до рамо с американците е двойна „окупация“ за много пащуни – първо окупация от чужденци и после от техните етнически съперници.

Голямата Пактия днес е доминирана от Джалалудин Хаккани, съюзник на талибаните и Ал Каида, чиято мрежа тероризира пащуните в източен Афганистан. Докато Хаккани процъфтява, не може да бъде създаден офицерски корпус от Голямата Пактия. (Това е една от причините пакистанските военни да дадат на Хаккани убежище – никога няма да има силна афганистанска армия без силен офицерски корпус от пащуни от Голямата Пактия.) Едновременно с това САЩ и НАТО печално се провалиха в опита си да мобилизират войници от пащунските племена дурани, които доминират талибанския юг в провинциите Хелманд, Кандахар, Урузган и Забул. Това не буди учудване, тъй като в периода 2001-2005 г. САЩ пренебрегнаха южен Афганистан и позволиха на талибаните да си възвърнат контрола.

Днес НАТО внимава в опита си да въведе етнически и географски баланс в модела за набиране на войници за афганистанската армия. Мобилизират се пащуни, но това са пащуни от периферни провинции – от погрешните племена и от погрешните места. Това са необорими причини, поради които Западът – освен ако не е подготвен за още 5-10 години в Афганистан – трябва да започне преговори с талибаните. Първото нещо, което Обама трябва да направи, когато започне да преразглежда политиката си, е да загърби военните капацитети и да базира решенията си на реални факти, вместо на нереални надежди и цели.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.