Украйна – военна промишленост на ръба на краха

Правда.ру

Украинската ракета „Днепър“. Снимка: от тв екрана

Украинският военнопромишлен комплекс (ВПК), конкурент и същевременно партньор на руския, до три години може да се разпадне. За тази опасност предупреждават в един глас представители на водещите „оръжейни“ предприятия в страната и депутати от Върховната рада. Състоянието на украинския ВПК отдавна вече буди сериозни опасения сред местните експерти. Те прозвучаха с пълен глас в края на август, когато в Киев се състоя Първият общоукраински форум на отбранителната промишленост.

Украинските индустриалци от бранша има защо да бият тревога: освен че поради кризата поръчките за сектора твърде намаляха, бяха му отнети и средствата за обновяване на производствената база. Ще припомним, че реформата в отбранителния отрасъл бе спряна още през 2008 г., когато президент бе Виктор Юшченко. Наскоро на висшия пост бе избран Виктор Янукович, но и неговото управление все още не съдейства за подобряване на положението. През първите осем месеца от 2010 г. по държавните програми за развитие на ВПК бе отчетено само 20 процента изпълнение. Експерти отбелязват, че тази година в украинския ВПК на практика няма да влязат никакви средства от държавни поръчки.

Стигна се дотам, че много предприятия, произвеждащи перспективна продукция, са заплашени от спиране. А държавата вече дължи на отбранителната промишленост почти 400 милиона долара за 2009 г. През 2011 г. се очаква държавната поръчка да намалее още повече. Което ще разклати още по-силно ВПК на страната. Очертава се евентуалният крах на украинския ВПК да влоши до крайна степен и положението в страната като цяло. Различни данни сочат, че по един или друг начин с него са обвързани близо три хиляди предприятия, в които работят около три милиона души.

Положението налага властите да се замислят и за възможността да се поддържа отбранителната способност на страната. Председателят на парламентарната комисия за национална сигурност и отбрана Анатолий Гриценко неслучайно заяви: „Без техника няма да има и армия. Днешната техника на въоръжение в нашата армия е разработена още преди 50 години (. . .) Разработвана е за войните, водени преди 30-40 години“.

„Необходима ли е армия в Украйна и ще има ли такава? Второ, необходим ли е и дали ще има отбранително-промишлен комплекс? Трето, ще има ли в Украйна научен потенциал, високотехнологични работни места, сериозна научнотехническа база, чиито постижения да минават чрез механизмите за конверсия в гражданския сектор?“ – запита депутатът.

Тревогите му споделя и Володимир Грек, председател на асоциацията „Украински отбранителни технологии“. „Военното ведомство не предвижда разходи за покупка и модернизация на въоръжения и военна техника – така не само премахва възможността да решим текущите задачи в превъоръжаването, слага точка и върху перспективите за бъдещето и за развитието на отбранителната наука“, отбелязва експертът. И тези опасения не са безпочвени. Както се знае, в момента са на фаза проектиране, разработка и изпитания близо 100 нови модела въоръжения и военна техника, които няма да отстъпват на чуждестранните образци, стига да бъдат внедрени в производството.

Бъдещето на украинския ВПК обаче е под въпрос. Перспективни военни разработки стоят замразени. Така например, проектът „Сапсан“ за създаване на уникален ракетен комплекс си остана само на хартия. Спряна е програмата за превъоръжаване на военноморския флот; поради липса на средства е преустановено по-специално строителството на нови кораби. Като изход от ситуацията украинските производители от отбранителния бранш и редица депутати предлагат да се отпуснат „адекватни средства“ за сектора. За да спасят положението, властите трябва според тях да финансират държавната поръчка за отбраната през 2010 г., а идната година да отделят допълнително над един милиард долара за подкрепа на ВПК. Иначе след три години нямало да има на кого да поръчват оръжия в Украйна.

Ситуацията обаче няма изгледи да се подобри. Защото наближава катастрофа не само в отбранителната промишленост, но и практически във всички отрасли на икономиката. Украинският премиер Микола Азаров например заяви, че за спасяване и реформиране на стопанството в течение на 10 години са необходими… един трилион долара! С оглед на глобалната финансова криза и мъглявите перспективи пред редица европейски държави е трудно за вярване, че Украйна ще може да намери отнякъде тези пари.

Ако съдим по реакцията на управляващите среди в Украйна, нагласата им е да продължат модернизацията, вместо да произвеждат нова техника. Поне до 2015 г. Това личи например от изявление на украинския министър на отбраната Михайло Ежел, направено на 25 август т. г. Държавното ръководство признава, че страната просто няма пари за нови модели бойна техника. По този начин обаче има шанс да спаси положението само за кратко. Погледнато в перспектива, избраният курс може да е смъртоносен за украинската отбранителна индустрия.

Независимо че този бранш, както смята Володимир Грек, може да носи в хазната към един и половина милиарда долара всяка година. Което е доста трезва оценка. Страната има възможност да произвежда модерна бойна техника – особено танкове, ракетно оръжие и дигитални средства за комуникация, също и да усъвършенства авиацията. Украинските предприятия изработват много модели бойна техника, които успешно конкурират чуждестранните, включително произвежданите в Русия.

Държавното конструкторско бюро „Луч“ например произвежда прецизни средства за поразяване, държавният холдинг „Артьом“ – ракети „въздух-въздух“ за авиацията, конструкторското бюро „Арсенал“ – самонасочващи се ракетни бойни глави. А „Телекарт-прибор“ и научно-производственото обединение „Аеротехника“ са прочути производители на модерни средства за свръзка и радиолокация.

Ще посочим, че Киев наследи почти една трета от космическия отрасъл на бившия Съветски съюз. От 20-те типа междуконтинентални балистични ракети (МБР), с които разполагаше СССР, 12 бяха създадени и се произвеждаха в Украйна. Сред най-известните е ракетата носител „Зенит“, въз основа на която бяха разработени международните програми „Морски старт“ и „Глобал стар“. В чужбина предизвиква голям интерес и ракетата носител „Циклон“, предназначена за изстрелване на сателити в орбита.

Най-конкурентоспособен отрасъл е авиационната промишленост. Твърде известно е например конструкторското бюро „Антонов“, с което до неотдавна развиваха съвместна дейност и руски партньори. Не бива да подценяваме и корабостроителния отрасъл. По времето на Съветския съюз в Украйна бяха спускани на вода 40 на сто от произвежданите кораби. Между другото, украинските корабостроителници могат да произвеждат на практика всички видове плавателни съдове – от катери до големи крайцери самолетоносачи.

Естествено, Русия вижда в Украйна не само партньор във военнотехническото сътрудничество, но и сериозен конкурент. Става дума не толкова за конкуренция в доставките на нова военна техника, колкото за оспорваните поръчки за модернизация на старата. Защото по съветско време сме доставяли военна продукция в повече от 100 държави, тъй че днес тя има нужда от сериозна модернизация. И украинската страна неведнъж ни е отмъквала съответните договори.
Доколко впрочем са оправдани песимистичните очаквани на украинските експерти?

Помолен от Правда.ру за коментар, заместник-директорът на руския Институт за политически и военен анализ Александър Храмчихин заяви: „Украинският ВПК едва ли ще изтрае дълго. Той вече си е изчерпал ресурса. При това постигаше голям износ не на последно място с продажби на стара съветска техника, а самите украинци не произвеждаха кой знае какво. И практически не се инвестираха средства, за да бъде модернизиран“.

„За разлика от руската отбранителна промишленост украинският ВПК не може да се самоиздържа. Изтръгнат вече от контекста на ВПК на СССР, той просто е обречен да умре. Това обаче не ме радва. За нас евентуалният крах на украинския ВПК има двойствен характер. Защото не сме били само конкуренти, развивали сме и съвместна дейност в двигателостроенето, компонентите на МБР, авиацията и т. н.“, припомни експертът.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.