Как Китай завладява Европа

в. Газета виборча

Срещата на върха Китай-ЕС в сряда бе поредната проява на безсилието на съюза пред Пекин и водената от него икономическа експанзия, зад която – както предупреждават мнозина експерти – може да тръгне и политика. „Не ни притискайте!“, каза китайският премиер Вън Цзябао, когато шефът на Европейската комисия повтаряше постулатите за повишаване на курса на юана към еврото.

Поддържането на занижен курс на юана, което благоприятства китайския износ (и вреди на другите), е само един от многото примери за това как Китай се възползва от либералния политически и икономически ред в света (напр. свободната търговия), без въвеждането на този ред в собствения си двор.

„Съюзът в продължение на няколко години водеше политика на безусловно привличане на Китай и претърпя пълно фиаско. Разпервахме ръце в надежда, че те ще започнат постепенно да приемат нашия политически и икономически модел. През това време китайските инвеститори си живееха живота в Европа, докато европейските често бяха прогонвани от Китай. А да не говорим за отстъпките в областта на човешките права“, казва Франсоа Годман, експерт в Европейския съвет за международни отношения. Той призовава европейците да започнат „най-после да играят твърдо“.

Китай се отнася към настоящата финансова криза, започнала с фалита на „Леман брадърс“ през есента на 2008 г., не като към поредната икономическа турбуленция, а като възможност за основна промяна в подялбата на властта в света. Играят за солидно засилване на влиянието си не само в Америка и Азия, а също – както твърди Годман – в най-отслабените периферии на ЕС. Например влизат в пазара на Гърция (която бе спасена от банкрут с пари на страните от еврозоната), за да купуват там пристанища или да сключват големи договори. Същевременно отхвърлят западните контрагенти в публичните търгове у дома. „Ние отворихме вратата, а те само открехнаха своята. При нас има свободен пазар, при тях – протекционизъм“, казва едни дипломат в Брюксел.

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт даде знак вчера, че съюзът скоро ще започна де изготвя твърди начини за издействане на взаимност при допускането на чуждестранни инвестиции в Китай, както и за сериозна борба с кражбата на интелектуална собственост и китайските фалшификати на западни продукти (като същевременно китайските патенти се спазват строго на Запад).

В крайната си форма битката за „взаимност“ би могла да се изрази в съюзни санкции, сиреч заплахи за затварянето на европейските пазари за китайците в същите сектори, които Китай е затворил за Запада. „Договарянето на такава единна линия би било огромен успех на шефката на съюзната дипломация Катрин Аштън“, казва Годман.

Проблемът е там, че в Европа наистина сега има консенсус по въпроса за запазване на ембаргото за продажба на много видове оръжия за Китай, но това не е достатъчно. Трудно е да бъде определена единна политика към Китай в много от страните членки, където едрият бизнес се стреми към максимално широка търговия без поставянето на политически условия. Ключова в случая е ролята на Германия, от която произлиза 60 процента от експорта на ЕС за Китай.

Въпросът за честни правила в търговията и политиката между Китай и Запада може да загуби от значението си – предупреждават експерти – и още след няколко години, когато китайските инвеститори проникнат толкова надълбоко в Гърция, Полша и други страни от ЕС, евентуалните санкции биха били напълно невъзможни, защото биха нарушили правилата на ЕС за свободен пазар. „Европа още не е толкова задлъжняла към Китай, както САЩ. Засега не трябва да треперим дали няма да изкупят поредната емисия наши облигации. Затова сме длъжни да играем твърдо за установяването на еднакви правила“, призовава Франсоа Годман от Европейския съвет за международни отношения.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.