Лайпцигски процес срещу деградацията на медийната свобода в България

Иво Инджев

Журналистът Асен Йорданов получи медийна награда „За свободата и бъдещето на пресата“. В Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер, бяха връчени наградите Leipzig Media Award. Лауреати тази година са афганския журналист Саид Якуб Ибрахими, българският разследващ журналист Асен Йорданов и датския карикатурист Курт Вестергард.

Награждаването стана в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг. Конгресът протича при изключителни мерки за сигурност заради присъствието на датския карикатурист Курт Вестергард. Вестергард, който е на 75 години е автора на карикатури на пророка Мохамед, заради които получи смъртни заплахи и едва не бе убит от ислямски интегрист.

Асен Йорданов с Курт Вестергард, автор на карикатурите за пророка Мохамед. Снимка: официален сайт

Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг. В списъка на носителите на наградата са журналисти със световна репутация: убитата преди 4 години Анна Политковская, Роберто Савиано, който има издадена смъртна присъда от италианската „Камора“, хърватския журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита, Уин Тин, който от 18 години е зад решетките в Миянма. Носители на приза са също американският разследващ репортер Сеймур Хърш и журналистът от BBC Алън Джонстън, държан 114 дни като заложник в Палестина. Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. беше взривена бомба също е носител на Leipzig Media Award.

„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.“ – заяви Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването. „Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден.“ – каза още журналистът. Според Асен Йорданов не е толкова важна самата награда, колкото шансът, който му е даден да каже тези думи от такава висока трибуна. В България той няма тази възможност, а ако информацията случайно излезе тя се потулва или маргинализира.

„Сега си припомням целия си живот, за да стигна дотук – от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени „в миша дупка“, защото нямат възможност да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими“.

Журналистът, който живее в Бургас е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“. В момента е на свободна практика. В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и далавери с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.

През 1995 г. именно Асен Йорданов, който тогава работи в „Стандарт“ разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, съсобственост на сегашния премиер Бойко Борисов. По-късно Борисов продава дела си във фирмата „Тео Интернационал“, собственик на фабриката на Иво Каменов от групировката ТИМ. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още две години.

„Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в Парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия“ – каза журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.

„Досега се чувствах много самотен, но вече не е така и сега имам чувството, че съм член на един голям отбор, тъй като виждам тук хора на най-отговорни и високи длъжности, които мислят като мен и изповядват моята ценностна система.“ – завърши в по-оптимистичен тон журналистът, определен от присъстващите като „НЛО в собствената си страна“.

На 10 декември 2007 г. Асен Йорданов е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас. Журналистът, който е тренирал бойни изкуства, успява да отблъсне нападателите. По това време Йорданов е кореспондент на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Новите собственици на медиите Ирен Кръстева и Делян Пеевски отказват да защитят журналиста, но колегите му го подкрепят, като в знак на протест напускат масово.

По-рано, през февруари 2007 журналистката Мария Николаева от в-к „Политика“ е заплашена от мутри, че ще бъде залята с киселина заради разследването „Кръстоностния поход срещу Странджа“, публикувано в съавторство с Асен Йорданов. Година по-късно след негови разкрития за корупция в съдебната система, Асен Йорданов е „поръчан“ за втори път от действащи магистрати, но покушението е разкрито и осуетено. По информация от разследващи и прокуратурата по тези случаи отдавна не се работи. Нито едно от посегателствата срещу журналисти в България не е разкрито от властите.

Заради нападенията над журналисти и зависимостта на медиите от олигарси и властимащи, България се срина в класациите за свободата на словото след страни като Того, Танзания и Либерия.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.