Токсичната кал – поредното бедствие за мрачна Унгария

Спуканата дига на хранилището в Унгария. Снимка: от тв екрана

Бедствието, при което три унгарски села бяха затрупани под токсична червена кал миналата седмица, задълбочава унинието в страна, която е обхваната от рецесия, поляризация и почти вездесъщото чувство, че жителите й са обречени да са жертви на неволи. Дьорд Хофман, миньор в Айка – град, който е близо до разлива, го нарече „просто най-новия удар на съдбата“ в страна, която векове наред е била под чужда власт – първо турците, после австрийците и накрая Съветския съюз, който я превърна в главния производител на двуалуминиев триокис в комунистическия блок.

Десетилетия наред Унгария произвеждаше това химическо съединение на алуминия и я изпращаше в Русия, която продаваше след това добития метал на Унгария и другите страни от съветския блок по цени на световните пазари. Обхваната от еуфория и национално единение след падането на комунизма, Унгария се смяташе за по-напреднала от съседите си при почистването на екологичните грехове от съветската ера.

Ръждясващите замърсени заводи и изоставените сметища, които едно време бяха обичайна гледка по черните пътища на Унгария, вече са рядкост. Заводите за алуминий обаче продължиха да работят, включително този при село Колонтар, където на 4 октомври скъсването на стена на хвостохранилище с отпадъчна утайка изля за около час 700 000 куб. м силно замърсена вода и кал върху три села. Най-малко седем души бяха убити от токсичната каша, а стотици бяха ранени.

Унгарският премиер заяви в събота, че в стената на резервоара има пукнатини и тя може всеки момент да рухне и да залее с нова вълна токсична червена кал опустошените селища. Екологични групи предупреждават за други потенциални бедствия, сред които седем складови бази на около 100 км северозападно от Будапеща, в които от 1945 г. има натрупани 12 милиона тона утайка – над 10 пъти повече от количеството, което се изля миналата седмица. „Ако стените там рухнат, голяма част от питейната вода на Унгария ще е застрашена“, казва представителят на Световния фонд за дивата природа Мартин Гайгер.

Подобни тревоги се прибавят към тегобите на народ, чиято народопсихология е формирана от векове чужда власт, вътрешни смутове и икономически трудности. „Унгарците са преживели твърде много национални катаклизми, за да могат да преодолеят песимизма си. Това е просто поредната катастрофа“, казва социологът Антал Бом. Част от потиснатостта в последно време е разбираема. Икономиката на Унгария се сви с почти 7 процента миналата година и страната бе принудена да използва около две трети от 20-те милиарда евро помощ, отпусната преди две години от ЕС, МВФ и Световната банка.

Близо 2 милиона души страдат под бремето на растяща задлъжнялост, тъй като силният швейцарски франк прави заемите им в тази валута непоносимо тежки. Заемите в чужда валута на унгарските домакинства достигнаха 26.2 милиарда евро в края на юни. Близо 80 процента от тази сума е в швейцарски франкове, обяви Унгарската национална банка. От 1.8 милиона души с такива заеми, 400 000 изостават с плащанията, като при 100 000 забавянето е три месеца или повече.

С тежките времена идва и нуждата да се намерят изкупителни жертви, което позволи на крайнодясната партия Йоббик да стане трета на парламентарните избори през април след като води кампания с антисемитска и антициганска реторика и шествия на основани от лидера й милиции в черни униформи. Въпросните милиции бяха забранени. Но в клип на партията, в който се говореше за „цигански престъпници“, бе излъчен по държавното радио и телевизия преди неотдавнашните общински избори. В клипа корумпираните политици, банките и многонационалните компании бяха определени като „паразити“, които смучат кръвта на страната – формулировка, използвана от нацистите по адрес на евреите.

Социологът Бом смята, че хората, изправени пред бедност, са 30 до 40 процента от населението. „Те не са си представяли, че ще са в това положение 20 години след смяната на системата“, добавя той. Потиснатостта вероятно обяснява донякъде факта, че Унгария е втора в ЕС след Литва по равнище на самоубийствата – над 21 на 100 000 души през 2007 г. по данни на ЕС. Сред по-известните жертви на самоубийство е Режое Серес. Композиторът на „Унила неделя“, една от най-популярните балади в Унгария за всички времена с премиера през 30-те години, се самоуби през 1968 г. „Белите цветенца не те очакват, не и където те отвежда черният файтон на тъгата. Ангелите и не помислят някога да те върнат, биха ли се ядосали, ако реша да дойда при теб?“, се пее в песента.

Дори националният химн е минорен. Адаптиран през 19-и век от поема с подзаглавие „От суровите векове на унгарския народ“, той моли бога да се смили над един народ, „който отдавна е мятан от опасни вълни“. Нищо чудно, че „унгарците винаги виждат чашата като полупразна“, казва Бом. На въпрос как унгарците възприемат себе си, той отговаря: „Като постоянни губещи.“

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.