Турция пред стените на Шенген

Европейските заблуди обръщат турците срещу ЕС

Снимка: Юръп юнайтед

Учен от северозападния окръг Самсун в Турция казва, че не е успял да присъства на научен конгрес, защото консулството на държава членка на Европейския съюз, в което той е кандидатствал за шенгенска виза, се е забавило с връщането на паспорта му. Друг учен от град Болу казва, че повече няма да посещава научни конгреси в определени държави. Адвокат с блестяща кариера в Турция, чиито съпруга и две деца, както и цялото семейство живеят в Турция, е бил шокиран, когато държава членка на ЕС им е отказала издаването на шенгенски визи с обяснението, че е възможно кандидатът за виза „да се установи“ в съответната европейска държава.

Тези разкази са на жертви на Шенген, които са споделени анонимно за социологически агенции в рамките на започналия през ноември миналата година общ проект на Фондацията за икономическо развитие и Европейската служба за граждански действия, подкрепен от турския Съюз на камарите и стоковите борси (ТОВВ). Проектът е започнал с отварянето на гореща линия за кандидатстващите за визи, които искат да се оплачат от безсмислените процедури, на които са подложени. Фондацията за икономическо развитие наскоро публикува доклад със събраните данни от горещата линия и социологическите агенции заедно с подробна статистическа и правна информация за визите.

Докато някои известни западни столици се затрудняват със справянето с нелегалните имигранти, които са успели да влязат в държавата без каквито и да било визи, съюзът се опитва да попречи на влизането на онези, които просто искат да видят няколко музея и да се върнат обратно в родната си страна. Всяка година в държавите членки влизат между 500 000 и един милион нелегални имигранти. Държавите, които очевидно не са достатъчно ефективни в осигуряването на границите си срещу хората от третия свят, правят всичко възможно да попречат на влизането на хора, които не се вълнуват чак толкова дали ще посетят Европа, ако усилието за тази цел е твърде голямо.

Когато бъдат обвинени, че изискваните 60 евро за процедурата по издаване на шенгенска виза са твърде много пари, европейските представители казват, че тези средства покриват по-малко от половината от техните разходи по издаване на визите. Това може би е така, но парите, които биха могли да се вложат по-добре в осигуряването на границите, се харчат за армия от бюрократи, които да държат вън от Европа турците, които все по-малко желаят да я посетят. Според европейски официален представител, пожелал да остане анонимен, тази политика се базира на ирационалното и абсолютно нелепо убеждение, че всеки в Турция иска да се премести в Западна Европа.

Това може да е новина за западноевропейците, но не и за нас. Всъщност много хора тук сега съзнателно се опитват да не пътуват в Европа – някои просто защото не искат да се занимават с издаването на документи, а други – защото искат да покажат позицията си, освен ако не е абсолютно необходимо да пътуват в шенгенската зона. Вярно, Париж е красив, но според повечето хора не си заслужава това голямо усилие.

Турчин, който работи в Измир, казва: „Не искам да пътувам в Европа, защото трябва да се вадят много документи за Шенген“. Наистина, всеки разумен човек би преминал през това изпитание, само ако е въпрос на живот и смърт. Процедурата е страшно дълга, бюрокрацията е обезсърчаваща, а таксите, които трябва да се заплатят за визата, са неоправдано високи. Първото оплакване от страна на повечето хора е че посолствата и консулствата не връщат нито един от оригиналните документи, които се изискват съгласно процедурите за издаване на виза. Има също така многобройни обвинения в „сделки“ между посреднически фирми и обикновени служители в посолствата, което явно пълни джобовете на персонала на посолството.

На първо място в обвиненията към посолствата на държавите от ЕС, като Германия е главният виновник, са отказите за издаване на виза, които са обикновено напълно безпочвени. В повечето случаи посолствата не си правят труда да дават обяснения. Някои от постъпилите на горещата линия оплаквания са например от човек, на когото му е отказана виза с обяснението, че е „твърде млад“, докато на друг му е отказано, защото е написал месечното си възнаграждение с букви вместо с цифри.

На друг му отговорили, че няма нужда да ходи да учи немски в Германия, защото „в Турция има училища за изучаване на немски език“. Един кандидат е бил обвинен, че поддържа „изкуствен брак“, въпреки че самият той не е наясно точно какво означава това. На друг му казали, че не притежава паспорта, който представя. В доклада са включени още много безсмислени причини за откази.

Според доклада отпадането на визите за страните членки на ЕС за сърбите, македонците и черногорците е задълбочило усещането за „несправедливост“ и „дискриминация“ сред турските граждани. Участвалите в проучването са заявили, че въпреки стъпките, които Турция предприе за премахването на визовия режим със Сирия и Либия, правителството трябва да направи повече, за да подобри ситуацията с шенгенските визи, което е истинският проблем.

Следващото чувство на негодувание е спрямо европейските граждани. Много от анкетираните пламенно призовават за подобни мерки – много документи, процедури в посолствата и високи такси за това да бъде разрешено на европейските граждани да пътуват в Турция. В доклада се подчертава, че тази препоръка е отправена от повечето анкетирани. Според доклада, въпреки че това не е реалистично предложение, то в голяма степен показва чувствата на турските граждани.

В доклада се казва още, че гневът и фрустрацията спрямо европейските граждани се превръща в антиевропейско отношение и отрицателна нагласа към Европейския съюз. Според доклада това отношение, породено от несправедливите процедури за визи, е силно и опасно, но също така напомня за възможността изолационисткото мислене да пусне корени в обществото, което е напълно в противоречие с целите към ЕС.

Докладът призовава Турция да изпълни процедурите по заменянето на паспортите с биометрични и да отговори на стандартите на ЕС по отношение на интегрираното управление на границите, тъй като Турция е транзитна държава за нелегалната миграция и има граници със страни, които се считат за високо рискови по отношение на нелегалната миграция. Ако тази област бъде подобрена, борбата срещу нелегалната миграция чрез транзитната държава Турция ще бъде много по-ефективна. Трето, от огромно значение е подписването от страна на Турция на споразумения за реадмисия с трети страни едновременно с ЕС на принципа „носене на еднаква отговорност“.

Ако тези условия бъдат изпълнени, това ще даде на Турция по-голям шанс да постигне безвизов режим, тъй като тези три условия често се споменават от европейските официални представители. Крайното решение обаче зависи от политическата институция, се посочва в доклада. Документът предупреждава, че този силно несправедлив визов режим не само прави от хората жертви, а също така възпрепятства диалога на ниво гражданско общество между Турция и ЕС.

Същината на визовия режим в Европа, наречен Шенген, се базира на две споразумения от 1985 г. и 1990 г.. Страните от Шенген са: Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Швейцария.

Великобритания и Ирландия, въпреки че са членки на ЕС, не са от пространството на Шенген. Получаването на шенгенска виза от една държава важи за всички страни от споразумението. Турските граждани, които пътуваха из Европа без визи до 1980 г., не само че почувстваха сериозно неудобство от това, но го усетиха и във финансов, и в емоционален план. Повечето европейски граждани могат да дойдат в Турция, без да висят пред консулството и в повечето случаи, без да заплатят такса на границата. Липсата на реципрочност не само е несправедлива, но според експерти в много случаи е неправилна от правна гледна точка.

ЕС няма желание да изпълни своите задължения вследствие на няколко правни документа и договори, включително Споразумението за асоцииране, известно още като споразумението от Анкара от 1963 г. и Допълнителния протокол, който влезе в сила през януари 1973 г., както и няколко решения на Европейския съд за отделни случаи с турски граждани, които са успели да преодолеят стените на Шенген.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.