Германия с ледени скулптури и вино към Съвета за сигурност

ДПА

Една избирателна кампания може да изглежда и така: келнери в ливреи, струнни квартети, бароков блясък и първокласна кухня, придружени от достатъчно количество любезни похвали. В Ню Йорк тържествените приеми следват един след друг. Причината? Във вторник Общото събрание на ООН ще избира пет нови непостоянни членове на Съвета за сигурност, представени от регионите, на мястото на петте, чийто мандат изтича. А Германия полага усилия за втори път през това десетилетие да се сдобие с място в съвета.

Германия се конкурира с Португалия и Канада за двете места, предназначени за развития западен свят. При другите три непостоянни места, които ще бъдат заети във вторник, като че ли няма конкуренция и изборът е предрешен: Южна Африка ще представлява Африка, Индия – Азия и Колумбия – Латинска Америка.

Съветът за сигурност има 15 членове, от които пет са постоянни – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – а останалите десет се подменят всяка година ротационно на групи по пет с двугодишен мандат. Естествено тези избори предизвикват малък интерес извън дипломатическите среди. Както казва един приближен на канадския външен министър Лорънс Канон: „Нека бъдем честни. За повечето от канадците спечелването на Световната купа по хокей е 20 пъти по-важно от Съвета за сигурност“.

Но тази година залогът в кампанията на Германия е голям. Ако Германия не успее, това ще бъде пречка в усилията за реформи, които ще й дадат, заедно с други водещи сили като Бразилия, Индия и Япония, постоянни места в Съвета за сигурност. Правото на вето едва ли ще остане същото, но е налице натиск на някои страни да бъдат дадени по-дълги мандати като членове на съвета – за седем или осем години, например.

Германският посланик в ООН Петер Витиг не смята, че нещата са решени. „Ние сме големи оптимисти. Но при тайно гласуване всичко е възможно“, казва Витиг, който през последните месеци е посетил 190 от 192-амата си колеги в ООН. Германският прием на 3 октомври по случай 20-годишнината от обединението предложи вина от провинция Хесен и еднометрова скулптура от лед на берлинската Бранденбургска врата. Външният министър на Германия Гидо Вестервеле възнамерява в понеделник да направи още един кръг на лобиране.

Брои се всеки глас. Докато политически, икономически или военни аргументи могат да променят важните решения на ООН, на вота във вторник всички страни ще имат еднаква тежест на гласа – независимо дали става дума за САЩ, Лихтенщайн, Китай или остров Науру.

Даже канцлерът на Германия Ангела Меркел осигурява помощ. Тя има добри международни позиции заради усилията си за налагане на контрол върху въглеродните емисии и овладяването на промените в климата – въпрос на оцеляване за много островни страни, изправени пред повишаване на морското равнище.

Досега Канада е заемала шест пъти място в Съвета за сигурност, докато Германия, която е един от най-големите донори на ООН, е имала само четири мандата. Дори канадските медии смятат, че Германия е фаворитът сред трите и че е „сигурен залог“, както писа наскоро вестник „Торонто стар“. Но германските дипломати не са прекалено самоуверени. А и Меркел каза наскоро в Ню Йорк, че Общото събрание не е като конгрес на политическа партия, който е донякъде по-предвидим.

След всички тостове и шампанското идва суровата реалност. Кандидатите се нуждаят от две трети от 192-ата гласа в Общото събрание и е възможно да има няколко кръга на гласуване. Обикновено най-слабо представилият се кандидат се оттегля в името на регионалното единство. Но преди четири години събранието се колеба между Гватемала и Венецуела с 48 гласувания за три седмици. Накрая двете страни изтеглиха кандидатурите си и номинираха Панама. През 1979 г. на Общото събрания бяха необходими 10 седмици и 155 тура гласуване на кандидатурите на Куба и Колумбия. Най-сетне двете се съгласиха Мексико да представлява региона им.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.