Ще се купуват ли изборите в САЩ?

Барак Обама. Снимка: Белия дом

За да сме честни, трябва да признаем, че съдията от Върховния съд Джон Робъртс не е особено обичан от демократите. Но с приближаването на междинните избори през ноември от всичките му консервативни решения несъмнено най ги вбесява януарското му решение по делото на „Ситизънс юнайтед“ (Обединени граждани). То гласи, че след като първата поправка задължава Конгреса да не одобрява закон, ограничаващ свободата на словото, следователно досегашните закони, които забраняват на компании, профсъюзи и други организации да плащат директно за политически реклами по време на предизборни кампании, са неконституционни.

Барак Обама беше бесен. Решението на съдията отприщи лавина от пари на групи със специални интереси, които ще помогнат на големи петролни компании, банки от Уолстрийт, здравноосигурителни компании и други влиятелни организации „да удавят гласа на обикновените американци“. С приближаването на междинните избори сигналите за „нечестна игра“ много зачестиха. През септември Дейвид Акселрод, един от съветниците на Обама, се оплака от „прикрита дръзка кампания“ от страна на „влиятелни корпоративни специални интереси“, използващи като параван различни организации, за да наливат милиони в подвеждаща, отрицателна рекламна кампания, която може да наклони везните в предстоящите избори. „Ню Йорк таймс“ се оплака от „най-потайния изборен цикъл от Уотъргейт“ насам.

ОГРОМНА ДЯСНА КОНСПИРАЦИЯ

Доколко основателни са тези жалби? В този цикъл действително се появиха различни екзотични организации, носещи безопасни имена като „Кросроудс Джи Пи Ес“, „Американци за сигурна работа“ и „Американци за просперитет“. Те събират огромни суми за прорепубликански политически реклами, за които обаче хората не знаят от кого са финансирани. Гласоподавателите биха погледнали по друг начин на тези реклами, ако знаеха например, че „Кросроудс Джи Пи Ес“ и неговият партньор „Американ кросроудс“ са свързани с Карл Роув (бившият стратег на Джордж Буш) или че „Американци за сигурна работа“ е създадена от застрахователната индустрия, или че „Американци за просперитет“ е финансирана от милиардерите братя Коук, за да (както казва Акселрод) „подкрепят тяхната дясна програма и корпоративните им интереси“. Разследване на „Вашингтон пост“ сочи, че организациите със специални интереси са увеличили петкратно разходите си в сравнение с междинните избори през 2006 г.

Затова и ефектът от делото на „Ситизънс юнайтед“ може би е силно преувеличен. Двупартийният Център за обществена интеграция съобщава, че през последните седмици организации, свързани с републиканците, са похарчили пет пъти повече пари от демократите. Добавете към това посланието на Белия дом, че отмъстителни, богати компании и сенчести групи със специални интереси се готвят да купят изборите през ноември и ще стигнете до заключението, че парите разрушават демокрацията в Америка.

Това просто не е вярно. Като начало помислете си за тези две думи: Мег Уитмън. Бившата главна изпълнителна директорка на eBay вече похарчи около 120 млн. долара от собствените си пари за кампанията си да стане губернатор на Калифорния, но последните проучвания сочат, че тя е доста изостава от съперника си демократ Джери Браун, който твърди, че е похарчил 11 млн. долара.

С това не искаме да кажем, че личното богатство е фатална спънка в политиката. Трите мандата на Майкъл Блумбърг като кмет на Ню Йорк и победата на Джон Корзин в надпреварата за губернатор на Ню Джърси през 2005 г. говорят за противното. Корзин обаче не успя да купи преизбирането си миналата година. Поуката от тези истории и заключението от обширни проучвания е, че макар парите да могат да повлияят тук-там на надпреварата, тя се подчинява като цяло на закона за намаляващата възвръщаемост. След като веднъж кандидатът е похарчил достатъчно, за да стане известен, приходите от всеки следващ долар намаляват. Проучване на „Американци за реформа на кампанията“ през 2008 г. сочи, че са необходими минимум 700 000 долара за да се спечели място в Камарата на представителите.

Затова някои казват, че вместо да се стремят да налагат ограничения на даренията и разходите за кампании, реформаторите трябва да се стремят да помогнат на кандидатите да прескочат магическия праг. В Конгреса отлежава законопроектът за честните избори, който би могъл да предложи подходящите държавни средства. Но може би дори и това не е необходимо. Гари Джейкъбсън от Калифорнийския университет в Сан Диего казва, че тези, които финансират предизборни кампании, вече са станали експерти в това да забелязват конкурентни кандидати и да им дават необходимите им пари, за да превърнат кампанията в битка.

Освен това демократите никак не са без пукната пара. Националният комитет на демократите събра над 16 млн. долара през септември, основно от дребни донори, и изглежда се справя по-добре от Националния комитет на републиканците, който е зле управляван при ръководството на мудния Майкъл Стийл и това е една от причините републиканците да се обръщат към външни организации. Макар че изостават засега в рекламната война, синдикатите (които съгласно решението по делото за „Ситизънс юнайтед“ имат не по-малка свобода на действие от компаниите) работят усилено във войната за печелене на гласове, в която са толкова добри. Джейкъбсън очаква на междинните избори да има много случаи на надпревара между добре финансирани кандидати на демократите и републиканците с по-малко собствени пари, но с повече помощ от външни организации.

С други думи: съвсем честна борба. Томас Ман от Института Брукингс казва, че решението по делото за „Ситизънс юнайтед“ ще определи изхода от междинните избори, така както повечето средства, които Обама вложи в кампанията си в сравнение с тези на Маккейн през 2008 г., решиха изхода от президентската надпревара. Решаващо за това съревнование се оказа фундаменталната политика (отхвърлянето на наследството на Буш, чарът на Обама). Така ще стане и с ноемврийските избори („възстановяването“ при запазване на безработицата, разочарованието от Обама). Бил Голстън, също от Брукингс, е още по-краен: чуди се дали шумът, който се вдига около този въпрос не е изпреварващ опит да се обясни един евентуален разгром.

Политиката в САЩ е замърсена от парите по много начини. Но ако демократите бъдат разгромени през ноември, това няма да е заради съдебната активност на един консервативен Върховен съд. Причината ще е, че са направили твърде малко неща, на които гласоподавателите се възхищават, и твърде много, които не харесват. В това отношение поне американската демокрация си остава в крепко здраве.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.