Полша и Русия – шест месеца след трагедията край Смоленск

Ройтерс

Полша в траур
Поляци оставят на Президентския площад във Варшава цветя, свещи и портрети на жертвите ден след след самолетната катастрофа край Смоленск. Снимка: АП/БТА

Трезвите преценки за собствените национални интереси ще запазят курса на затопляне на отношенията между Полша и Русия въпреки напрежението между тях заради доставките на газ или разследването на самолетната катастрофа през април, в която загина полският президент. В края на миналата седмица в Русия тържествено бяха отбелязани шест месеца от катастрофата, в която загинаха Лех Качински и 95 други видни политици, военни и общественици. На церемониите през уикенда първите дами на двете славянски страни заявиха, че катастрофата е сближила техните народи.

Като венец на подобряването на продължително хладните отношения, започнало след идването на власт на проевропейското десноцентристко правителство на Доналд Туск през 2007 г., руският президент Дмитрий Медведев ще направи официално посещение в Полша на 6 декември. „Полските лидери взеха стратегическо решение да подобрят връзките с Русия“, казва Еугениуш Смолар от Центъра за международни отношения във Варшава. „Напрежението относно разследването на [катастрофата край] Смоленск може все още да се трансформира във влошаване на отношенията в краткосрочен план, но не мисля че това ще се случи… Искаме да помогнем на Русия да вземе правилните решения за Европейския съюз и НАТО“.

Затоплянето между Варшава и Москва върви успоредно със затоплянето на полските връзки с „тежкотонажниците“ в ЕС Германия и Франция, които се стремят към по-близко сътрудничество с Русия. Процесът на възобновяване на добрите отношения бе подсилен от президента на САЩ Барак Обама, който натисна своя бутон за „престартиране“ с цел да подобри връзките с Русия, от чиято помощ има нужда за Иран и Афганистан.

Роднини на някои от жертвите на смоленската катастрофа, вкл. Ярослав, еднояичният брат близнак на покойния президент, многозначително не уважиха церемониите в неделя, гневни заради това че според тях Москва бави разследването на причините за катастрофата. Представата за налагане на официално затъмнение върху случая се шири сред обществото – 28 на сто от поляците, както сочи скорошно изследване, се отнасят отрицателно към връзките с Русия, а 26 на сто – положително. Ярослав Качински, лидер на десноцентристката партия „Право и справедливост“, мрачно намекна в интервю, че според него Русия умишлено е причинила катастрофата – твърдение, което бе осъдено от правителствени представители като абсурдно.

ИКОНОМИКАТА

„Би било прекалено опростено да се мисли, че това престартиране [между Москва и Варшава] означава, че няма да има проблеми“, казва Татяна Пархалина, директор на Центъра за европейска сигурност в Москва. „Престартирането означава, че ако се появят проблеми те могат да бъдат решени по цивилизован начин от двете страни . . . Двете страни имат нужда една от друга в икономическо отношение и Русия гледа на Полша като на полезен съюзник в НАТО и ЕС. Но Русия ще бъде твърда в газовите преговори. Тя няма да позволи политическото рестартиране да повлияе на решенията й.“

И точно, когато Полша все повече се съсредоточава върху възможностите, които предлага пазарът от 148 милиона души отвъд източната й граница, Русия проявява ново уважение към своя бивш сателит от ерата на комунизма, чиято икономика, единствена измежду 27-те в ЕС, съумя да запази растежа си през финансовата криза от 2008-2009 г. Освен това Полша ще бъда ротационен председател на съюза през втората половина на 2011 г. и ще има влияние върху дневния ред в отношенията с Русия и други страни.

„Русия бе принудена (от финансовата криза) да осъзнае, че стратегическото партньорство с ЕС е единственият й шанс да модернизира своята икономика“, казва Иван Кръстев, експерт по Русия и шеф на българския Център за либерални стратегии. По думите му „Москва осъзнава също, че нормализирането на отношенията с Полша е единственият път да постигне динамика във връзките си с ЕС“. „В руско-полските отношения много неща могат да тръгнат на зле, но онова, което според мен е в центъра на сегашното затопляне, е реалполитиката, не наивното очакване от добрите намерения на двете страни“, добавя Кръстев.

СПОРОВЕТЕ

Най-близките предизвикателства, както става често, се енергийните източници. Полша се стреми да сключи ново споразумение за доставки на руски природен газ, тъй като действащият договор изтича на 20 октомври. Европейската комисия, която желае да окуражи разнообразяването на енергийните източници, блокира едно предишно споразумение, но Варшава и Москва подновиха тази седмица преговорите си. Очаква се те да постигнат компромис, който да осигури притока на газ и може да бъде в сила до 2022 г.

Друг традиционен кошмар в руско-полските отношения е сигурността. За неудоволствие на Москва Варшава отдавна подкрепя правото на бивши съветски републики като Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО, ако го желаят и ако отговарят на условията за това. „Полша няма да си мълчи, ако Русия настоява да има свои привилегировани зони на интереси по земите на източните полски съседи. Полша имаше шанса да се присъедини към ЕС и НАТО и ние вярваме, че това трябва да бъде право на всяка суверенна страна в региона“, казва Смолар.

Варшава се съгласи по принцип да участва в променените от Барак Обама планове за разполагане на противоракетни системи в Европа въпреки руските гримаси. Но противоракетната отбрана и разширяването на НАТО са на заден план и засега имат ограничен потенциал да навредят на връзките. Любопитното е това, че Чечения – която отдавна е трън в отношенията на Русия със Запада – предложи последното потвърждение за подобряването на климата между Москва и Варшава. Когато чеченският лидер в емиграция Ахмед Закаев посети наскоро Варшава, Русия поиска Полша да го екстрадира, тъй като го смята за „терорист“. Полски съд оправда Закаев след кратко задържане и Москва тихо оттегли искането си. „Русия даде ясен знак, че разбира нашата позиция“, каза един полски представител.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.