Хоризонталният шпионаж – секс срещу тайни

Илюстрация от корицата на книгата

Въпреки че не фигурира в нито един наръчник за мениджмънт, сексът винаги е бил просто и ефикасно средство на старата икономика. Защо да губят време да ровят в кофите за отпадъци и да търсят в интернет, когато е достатъчно по благовиден начин да поискат от конкуренцията така търсената информация?

Когато шеф на малко или средно предприятие плаща на момиче, което ще стане метреса на важен клиент, когато „Елф“ плаща на любовницата на министър, когато държавна служба изпраща луксозни компаньнонки да изслушват тайните на участниците в среща на високо равнище на GATT, намерението винаги е едно и също: информация от извора! Секретните служби винаги са давали пример за това.

КИТАЙСКО ГОСТОПРИЕМСТВО

През лятото на 2008 г. ръководителите на големи британски компании получават изненадващ доклад, подписан от двама шефове на британското разузнаване, Джонатан Евънс от МИ5 и Джон Скарлет от МИ6. В доклада се отправя предупреждение към всички кадри, които имат намерение да пътуват до Китай за Олимпийските игри. Според английските служби над хиляда млади китайки са специално обучени от китайските си колеги да „ловят“ западни бизнесмени по време на престоя им в Пекин.

В началото на 2008 г. един от съветниците на Гордън Браун попада в такъв капан. Той се среща с млада китайка в нощен клуб в столицата и я завежда в хотела си. На другата сутрин открива, че тя му е задигнала един „Блекбъри“ (мобилен телефон с връзка в интернет, който позволява постоянен достъп до електронната поща) с много и поверителна информация. След този инцидент английските служби настояват големите предприятия, които пращат свои кадри за сделки в Китай, да ги предупреждават поне петнайсет дни предварително, за да могат да ги наблюдават на място с екип, натоварен с тази единствена задача.

Според доклада такъв род операции били насочени към точно определени категории: „Знаем, че много от тези заведения (барове и нощни клубове) са грижливо подбрани именно за да ловят чужденци. Китайците търсят предимно хора, които работят в IT индустрията (информационни технологии) или които имат връзки с големи банки и финансови служби. Задачата на жената агент, уточнява докладът, „е да привлече нарочената цел, да я заведе в хотел и да се опита да открадне документи или мобилните телефони“. В анекс към документа е приложен списък на подозрителни хотели, тъй като в тях вероятно са монтирани аудио- и видеокамери.

МИ5 и МИ6 организират обучение за всички желаещи. Правят се експозета на тема какво трябва и какво не трябва да се прави, допълнени с някои неизвестни епизоди от Студената война. Днешната икономическа война не прави друго, освен да рециклира методи, доказали ефикасността си в миналото.

Бивш посланик на Великобритания, Кристофър Майър, участва охотно в тези сесии и разказва за своя опит като млад дипломат: „Първият ми пост беше в Москва през 1968 г. в разгара на Студената война. Аз бях на 24 години, неженен и наивен. Пътувах в самолет заедно с новия посланик, сър Дънкан Уилсън. Неговият предшественик напусна скоропостижно Москва, след като попадна под обаянието на млада руска камериерка, специално обучена за него от КГБ.

Малко след като пристигнах, ме заведоха в „тихата стая“ (помещение с подсилена звукова изолация), където офицер от сигурността ми даде съвети. Това беше единствената стая, която КГБ не можеше да подслушва. (Години по-късно един посланик ми довери, че там той правел любов със секретарката си и никой не можел да чуе виковете им.)

Твърдо ми заявиха, че не трябва да имам сексуални връзки с руски момичета от съображения за сигурност. „Ограничете се с неомъжени, ограничете се с бели, ограничете се с жени от държавите на НАТО“. Колко от тези критерии отговарят на днешните закони против дискриминацията? КГБ направи няколко опити да ме хване. Помислиха, че съм гей. В апартамента ми бяха инсталирали микрофони.

Подслушващите чули, че репетирам скеч за новогодишните празници в посолството. В този скеч мъжете трябваше да носят чорапогащници. Два дни по-късно учителката ми по руски пристигна с фотоалбум на балетни танцьори. Попита ме кого харесвам и искам ли да се срещна с него. Изчерви се, когато разбра, че се е заблудила по мой адрес.

Пренебрегнах правилата за сигурност само веднъж, когато поканих красива блондинка на име Светлана да ме придружи в Болшой театър. Беше невинно прекарване без продължение. Но четиринайсет години по-късно, по време на официална вечеря в Баку, столицата на Азербайджан, отново бях седнал до рускиня. Тя ми каза, че познава Светлана и предложи да ми уреди среща с нея в Москва!

Разбира се, отклоних поканата. Но това говори за слонската памет на КГБ и за необходимостта от предпазливост. Много след края на Студената война, когато станах посланик във Вашингтон, получихме със съпругата ми любопитна покана от руското посолство. Предлагаха ни „специални масажи“ от екип масажисти и масажистки, които минавали оттам. Разбира се, отказахме. Тези прийоми са специфични не само за Студената война. Всички дипломати, където и да се намират, рискуват да попаднат в такава ситуация“. Както и всички хора във властта.

По всичко изглежда, че ФСБ, наследник на КГБ, не е загубила натрупания опит. През август 2009 г. Кайл Хачър, американски дипломат в Москва, се увлича по проститутка, работеща за ФСБ. Руснаците се опитват да го вербуват чрез изнудване, но Хачър предпочита да уведоми началниците си. За отмъщение ФСБ решава да разпространи в сайта „Dailymotion“ видео с неговата партньорка на фона на музика от еротичния филм „Емануела“. Всички негови колеги от Държавния департамент вероятно са гледали видеоклипа. Явно кариерата на младия дипломат е започнала твърде зле…

Западните служби твърдят, че днес китайците държат първенството в хоризонталния шпионаж. Впечатлението се засилва от свидетелствата на китайски бежанци, които не си пестят думите. Чен Йон Линг, бивш китайски консул в Сидни, Австралия, който поиска политическо убежище, разказва как един австралийски висш служител пада в клопката. На посещение в Китай той се среща с момиче, ненавършило 16 години, вследствие на което се озовава зад решетките. Изпаднал в безизходица, веднага се съгласява да работи в полза на Китай като агент за влияние в австралийските медии. Поучителен случай за размисъл…

Друг беглец, Гуанг Шенг Хан, през 2005 година бе удостоен с големи заглавия в канадския печат, искайки политическо убежище в Канада. В интервю за вестник „Епок Таймс“ от 2 декември 2009 г. той твърди, че китайските хотели – включително и хотелите, собственост на западни компании – са пълни с китайски разузнавачи. Бизнесмените, които отсядат там, трябва да знаят, че куфарите им се преглеждат и ако в тях има документи, те се фотокопират.

Достатъчни ли са постоянните предупреждения на западните секретни служби, за да предотвратят капаните? Можем да се съмняваме след случая с Ян Клемънт. Заместник-кмет на Лондон, Клемънт е изпратен от британското правителство в Пекин по време на игрите, за да преговаря с китайски компании за спонсорство на Олимпийските игри, които ще се състоят в Лондон през 2012 г. Като всеки висш кадър от администрацията и частните компании, той е участвал в прословутите семинари за предпазване от сексуални засади. „Честно казано, нито за миг не съм мислил, че това може да се случи с мен!“

По време на игрите Клемънт се запознава с красива китайка на официален прием. „Тя ми даде визитката си и предложи да пийнем по чашка“. След две чаши вино в бара на неговия хотел Клемънт кани момичето в стаята си и после… не си спомня нищо. Черна дупка! Когато се събужда, всичките му документи са разпилени из стаята, а момичето е изчезнало. Паметта на неговия „Блекбъри“ е копирана.

Първата реакция на Клемънт е същата, както на мнозина бизнесмени. Не казва на никого и особено на шефа си. Едва през 2009 г. изповядва злополуката си в „Дейли Мирър“ (29 ноември 2009 г.), признавайки, че с непредпазливостта си е нанесъл сериозни щети: „Тя получи от мен икономическата информация за организацията на кметството, подготовката на игрите в Лондон и контактите ни с потенциалните спонсори в Пекин“.

Въпреки семинарите на британските секретни служби можем да допуснем, че британският печат ще изнася подобни епизоди и през следващите години. В началото на 2010 г. нов доклад на МИ5, разпратен до 200 едри британски бизнесмени, уточнява опасностите от китайския шпионаж и отново предупреждава за капаните от сексуално естество.

Нека не бъдем лицемери, наистина китайските служби днес са най-активни в използването на „медените капани“, както ги наричат професионалистите помежду си. Но методът не е чужд и на западните разузнавания. Някои бивши от ФБР знаят по нещичко…

* От книгата „Сексът и властта. Голямото табу на бизнеса“ (ИК Ера). Връзката между секса и бизнеса на високите етажи все още е тема табу. Макар за мнозина да е ясно, че на служебните приеми се предлага много повече от шампанско и хайвер… „Сексът и властта” слага край на лицемерието по тази деликатна тема. Разузнавателният експерт Ивоник Деноел повдига завесата и осветлява тесните контакти на топ мениджърите със света на елитната проституция, порнографията и… модата. Ивоник Деноел е историк, журналист, специалист по разузнаване. Автор е на бестселърите „Черната книга на ЦРУ” и „Как да станем шпиони?“.

Виж повече в блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.