Спасяването на миньорите – колко ще продължи приказката

Президентът Пинера посреща миньорите. Снимка: от тв екрана

Чилийският президент Себастиан Пинера не можеше и да мечтае за по-красив кадър: когато вторият изваден миньор Марио Сепулведа излезе на повърхността пред обективите на камерите, той бързо прегърна жена си, след което се обърна към президента, за да му подари парченце от скала, донесено от дъното на мината, пише в. „Монд“. Президентът го прегърна и тази прегръдка продължи по-дълго, отколкото прегръдката на миньора с жена му – доказателство за искрената признателност на спасения към неговия президент, гледка, която обиколи света за броени часове.

Към 5 август, когато стана срутването в мината, рейтингът на Пинера бе най-ниският на държавен глава от връщането на демокрацията в Чили през 1990 г. и то само пет месеца след идването му на власт. Президентът бе изправен пред множество проблеми, засилваха се и критиките към правителството за недоброто справяне с последствията от разрушителното земетресение от февруари. Още на 6 август обаче, преди да се получат вести за 33-мата под земята, Пинера се обърна към нацията и пое риска да заяви, че миньорите са живи, кълнейки се, че ще направи всичко в човешките възможности, за да ги върне.

Истината е, че Себастиан Пинера излиза със засилени позиции от драматичното приключение на миньорите както в национален, така и в международен план. Вчера сутринта той получи поздравление от държавни глави от цял свят за доброто управление на спасителната операция, а най-новото допитване показа, че е върнал популярността си от времето на встъпването му в длъжност, отбелязва „Монд

Финансовото бъдеще на 33-мата миньори изглежда осигурено, пише друг френски вестник, „Фигаро“. Обезщетения, продажба на ексклузивни интервюта, предложения за работа – блокираните повече от два месеца под земята миньори могат да очакват множество придобивки от ужасяващото си преживяване. Това, което безпокои най-силно миньорите обаче, е запазването на целостта на групата им след излизането от мината. След 68 дни заедно в такива обстоятелства, най-големият им страх е, че ще се разделят, допълва всекидневникът

Повсеместното очарование на приказката за блокираните в Чили миньори не е загадка. Историята съдържа всички съставки на драмите, които съществуват във всяка култура: моменти на отчаяни, проблясъкът на надеждата и емоционалния завършек – спасяването, посочва във водещата си статия британският в. „Индипендънт“. Успешната спасителна операция породи настроения на национален оптимизъм в Чили. Когато в Чили сме единни, сме способни на велики неща, заяви вчера президентът Пиниера. Ентусиазмът му е разбираем, особено след като се очакваше операцията да отнеме месеци.

Въпреки всеобщата радост и поздравленията обаче, не можем да пренебрегнем факта, че миньорите бяха предадени, на първо място от работодателите си (собствениците на мината), а после и от правителството, което не въведе нужните правила за управление на компанията, гарантирайки сигурността на работниците. След инцидента чилийското правителство похарчи значителни суми за спасителните работи и предостави повече ресурси на националното управление по минна сигурност. Някои обаче се съмняват, че инвестициите ще се запазят и след като световните медии си тръгнат, подчертава ежедневникът.

Радостта да си жив
Спасителната операция в чилийската мина: радостта да си жив, гласи заглавие във в. „Гардиън“. Днес е по-скоро необичайно да бъдем обединени от неподправено споделено щастие, но именно това се случи в Чили. Вниманието на обществеността бе привлечено не само от рекордната продължителност на престоя на миньори, нито от внушителната дълбочина на галерията. Това, което следяхме, бе смелостта на блокираните миньори, всеотдайността на спасителите, денонощната солидарност на семействата, накратко – удивителна колективна проява на човешкия дух, отбелязва британският вестник.

Всичките 33-ма миньори бяха извадени живи и здрави. Миньорите опровергаха злокобните прогнози за състоянието на физиката и духа си, пише в. „Ню Йорк таймс“. След мрачните очаквания как ще се чувстват след два месеца под земята, много от миньорите изскачаха от спасителната капсула, излъчващи енергия и здраве и не само, че можеха да ходят, но в един от случаите и да скачат насам-натам, да прегръщат всички наред и да дават тон на възторжени възгласите на множеството. Въпреки многото подробности за здравето и условията, в които се намираха миньорите, заблудите и неверните сведения останаха.

Истината е, че те са се намирали на дълбочина, равна на морското равнище, имало е къде да се движат из галериите и тунелите и са се хранили по специален режим. Имали са дори нещо като водопад, където можели да се къпят (искали да им се изпрати шампоан) и се бръснели. Не е имало и опасност от задушаване, тъй като вътре с помпа е бил вкарван чист въздух, съдържащ достатъчно количество кислород. Колкото до духа – миньорите били в постоянен контакт с психолог, изпратени им били различни удобства, игри, малки библии. В началото на кризата чилийските власти потърсили съвет от НАСА, която има опит в поддържането на физическото и душевното здраве на астронавтите, допълва „Ню Йорк таймс“.

Обратно в мините?

Кошмарът за семействата на освободените след 69-дневен престой под земята миньори в Чили свърши, пише Франс прес, но много от тях вече се безпокоят при мисълта за връщането – без съмнение неизбежно – на 33-мата в мината. „Като баща бих им казал да сменят работата си, да не работят повече в мината. Но това те ще решат и ако решат да продължат да работят там, вероятно сън няма да ме хваща заради това, което се случи“, признава Алфонсо Авалос, баща на Флоренсио и Ренан Авалос, двама от спасените вчера миньори след 69-дневния им плен на дълбочина над 600 м под земята.

В този отрасъл, където безопасността често зависи от големината на мината, „миньорът никога не знае дали ще се върне у дома“, обобщи Джими Кардона, баща на един от миньорите, ден след срутването на 5 август. За 33-мата обаче бъдещето е несигурно. Осем от тях са над 50-годишни, компания „Сан Естебан“, която управлява мина Сан Хосе, е пред фалит и единствено гарантирано им е да получат неизплатените си заплати за септември и всички дължими суми по трудовите договори – след намесата на държавата, замразила активите на компанията

Те могат да получат и обезщетения по съдебен път, след като семействата им подадоха иск за компенсации на стойност 12 милиона долара от собствениците на мината. Всеки от тях ще получи също 2000 долара от анонимен предприемач и 10 000 долара от ексцентричния милионер Леонардо Фаркас. Но дори и да им се изплатят авторски права от евентуални проекти за филми и книги, разказващи одисеята им, повечето от тях няма как за заработят пенсията си, особено най-младите.

Единственото конкретно предложение за работа, което са получили до момента, е да работят в мините на Фаркас в района на Копиапо, където се намира и рудник Сан Хосе. Някои от тях вече са казали на близките си, че смятат да се върнат в медния рудник, където относително високите заплати (1000 долара на месец, близо три пъти по-високи от минималната заплата) компенсират отчасти съществуващите рискове. Заяви ми: „Миньор съм и ще умра миньор“, казва сестрата на Виктор Сеговия, Силвия, която би искала брат й никога повече да не слиза в мината.

Други още не са взели решение, но и техните семейства искат те да сменят професията си. „Не искам той да работи повече в мината, страх ме е, тъй като подземните рудници са несигурни. Никоя работа не е безопасна, но при подземните рудници като цяло нещата са много сложни, достатъчно е едно срутване, една скална лавина. . . Смятам, че стига толкова, достатъчно страдахме“, обяснява синът на друг от 33-мата миньори, Омар Рейгадас.

След срутването в медната и златна мина Сан Хосе на 5 август близките на миньорите на практика нямаха вест за тях в продължение на 17 дни. Някои от роднините – също миньори – обаче, отстояват друга гледна точка. „Не се страхувам“, твърди Алехандро Контрерас, полубрат на Виктор Самора и механик в рудника. „Той може да умре в мината, но може да умре и навън. Всеки трябва да върши онова, което му харесва“, казва другият му полубрат Кристиан Контрерас, и той миньор.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.