Морис Але: Равенството не е нито желателно, нито възможно

Морис Але. Снимка: нолиберте

„Социалното стимулиране има смисъл, единствено ако е избирателно“. „Равенството не е нито желателно, нито възможно“. „Упражняването на власт от хора върху други хора винаги поражда корупция, само пазарът е неподатлив на корупцията“. Чист продукт на републиканската елитарност Морис Але, който почина на 99-годишна възраст на 9 октомври или само два дни преди обявяването на тазгошните носители на Нобелова награда за икономика, оставя значимо наследство в теорията на пазарите и оптималното използване на ресурсите.

Великият Пол Самюелсън (носител на Нобелова награда за икономика за 1970 година) казваше: „Морис Але е неизчерпаем източник на оригинални открития и ако неговите творби бяха публикувани на английски, то съвременната икономическа теория без съмнение щеше да поеме по друг път“.

Морис Але е единственият французин, носител на Нобелова награда за икономика, въпреки че през 1983 година Жерар Дебрьо, роден в Кале и бивш студент на Екол нормал административ – Педагогически институт, също получи тази престижна награда, но след като бе станал американски гражданин през 1974 година. Още оттогава има изтичане на мозъци. Нобеловият лауреат за 1988 година, който почина преди броени дни и над 99 години след рождението си (Морис Але е роден на 11 май 1911 година – бел. ред.), е чист продукт на френската републиканска елитарност. Внук на дърводелец, син на съдържател на млекарница, изгубил баща си на 4-годишна възраст, Морис Але получава основното си образование в държавната система, а след това постъпва в Политехническия институт, откъдето излиза пораснал.

Следва кариерата му на инженер на държавна служба, а след Втората световна война той решава да се отдаде на икономиката, преподава в Парижкия минен институт и за негово голямо съжаление никога в Политехниката, защото, както казвали, той минавал за прекалено изявен либерал, за да може да формира бъдещите кадри на френската държава!“ Неговите фундаментални изследвания са в областта на теорията на пазарите и оптималното използване на ресурсите. Те могат да бъдат намерени в двата му основни труда, озаглавени: „В търсенето на икономическа дисциплина“ и „Икономика и интерес“, които вдъхновяват поколения икономисти, сред които са Робърт Солоу (Нобелова награда 1987) и Едмънд Фелпс (Нобелова награда 2006 година).

Основните му приноси в икономиката могат да бъдат групирани около теорията на общото равновесие и оптималното подпомагане на ресурсите, теорията на капитала и на растежа, теорията на валутата и циклите, теорията на възможностите за избор (…) Нека обаче да отбележим – основният принос на Але е, че за първи път той формулира две равностойни теореми, добре познати на всички икономисти: всяка ситуация на конкурентно равновесие е ситуация на максимална ефективност и всяка ситуация на максимална ефективност е ситуация на конкурентно равновесие.

Морис Але е и бащата на така наречения парадокс на Але, който поставя под въпрос принципите на Бернули (Даниел – бел. ред.) за математическото представяне на печалбата, въвеждайки психологията в теорията на рисковете и показвайки, че доближавайки се до сигурността всеки, който поема бизнес рискове, предпочита сигурността.

Але бе и пламенен привърженик на либерализма с придобилите известност формули като „социалното стимулиране има смисъл, единствено ако е избирателно“ или „равенството не е нито желателно, нито възможно“ (…) Според Морис Але справедливостта може да дойде единствено от пазара, защото, казваше той, „Упражняването на власт от хора върху други хора винаги поражда корупция и само пазарът е неподатлив на корупцията“.

През целия си живот Але е критикувал решенията на политиците в данъчния сектор, които, според него, „наказват винаги най-способните“. Идеите му в тази област са оригинални и особено смели, защото той проповядва най-вече да бъде премахнат данъкът върху доходите, но за сметка на това пък да бъде въведен данък върху капитала! Актуален въпрос, ако се има предвид сегашният дебат във Франция (…)

При цялостен преглед на произведенията на Морис Але, установяваме, че той често е бил пионер. „Трудът ми, твърдял той, представлява продължително усилие, често мъчително, за да се освободя от утъпканите пакети и наложените схващания на моето време.“ Най-сетне можем да кажем, в аналитичен план, както и в областта на приложната икономика, той винаги се е стремял да преосмисли ролята на свободната икономика и на пазарна икономика, за да постигне възможно най-голяма ефективност и то в диалог между теорията и практиката, между модела и действителността.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.