Турция тихомълком вдига забраната за забрадки

Ройтерс

Първокурсничката Бусра Гюнгьор няма да трябва да носи перука, за да скрие ислямската си забрадка, както много нейни набожни роднини и приятелки правеха, за да избегнат изгонване от студентския кампус. Със знаково решение Съвета за висше образование в Турция по-рано този месец нареди на Истанбулския университет – един от най-големите в страната, да забрани на преподавателите да гонят от учебните зали студентки, които не спазват забраната за носене на забрадки.

Това е най-новият обрат в дългия политически и законов спор между тези, които виждат облеклото като символ на тяхната мюсюлманска вяра, и тези, които го виждат като предизвикателство срещу светската конституция на страната. „Бях готова да нося перука, както правеше моята братовчедка“, казва Гюнгьор, 18-годишна студентка, носеща забрадка в пастелни цветове. „Става дума за моята свобода. Не виждам как забрадката може да се възприема като заплаха за когото и да било“.

Дебатът се води не само в Турция. Франция и Косово например също забраняват носенето на забрадки в държавните училища, а в части от Германия забраната се отнася за учителите. Но в 75-милионната Турция, в която съвременната държава беше основана като радикална светска република след Първата световна война, проблемът стига до основите на националната идентичност. Споровете за носенето на забрадка и други символи на исляма са част от по-обширния дебат за това как да се съчетае съвременността с традицията, докато Турция се опитва да постигне дългогодишните си амбиции за присъединяване към Европейския съюз.

Заедно със съдилищата, турската армия, която има дълга история на намеси в политиката и е отстранила четири правителства, отдавна възприема себе си като крепостна стена срещу всякакви опити за връщане към ислямизацията. Смекчаването на турските светски закони би било немислимо преди няколко години. Но реформите, целящи да приближат Турция до ЕС, орязаха властта на генералите. Като знак за това как се променят влиянията и отношенията, последната промяна по отношение на забрадките се случи почти безшумно.

„Това е същата борба, която съществува в Турция от 80 години по въпроса за светското и религиозното“, коментира авторът Мехмет Али Биранд в статия, озаглавена „Оставете ги да се обличат, както искат“. „Светът се е променил. Турция се е променила. Нека затворим тези стари книги и да погледнем към бъдещето“, казва Биранд. Опит на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да премахне забраната за забрадките преди три години предизвика голяма политическа криза и едва не доведе до закриване на партията от Конституционния съд заради антисветска дейност.

НОВАТА КЛАСА

Но надигането на нова класа от спазващи традициите мюсюлмани, която формира гръбнака на ПСР, чиито корени се крият в политическия ислям и която управлява от 2002 г., издига предизвикателство пред старите възгледи. Противници на забраната на забрадките, която е сила от военния преврат през 1982 г., казват, че тя нарушава индивидуалните свободи и е несъвместима със съвременната демокрация. Подкрепящите забраната твърдят, че тя е нужна именно за да защитава демократичните ценности на Турция. „Турция трябва да открие нова връзка между държавата и религията“, заяви Ергюн Йозбюдюн, конституционен експерт, на неотдавнашен обяд с посланиците на ЕС и журналисти.

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, който спечели референдум миналия месец за предложените от правителството конституционни реформи, обяви планове за съвсем нова конституция. Възприемана като ясен фаворит на изборите през 2011 г., ПСР се очаква да опита отново да премахне забраната за носене на забрадки. Сред одобрените на референдума миналия месец реформи е и реформиране на Конституционния съд, който традиционно е доминиран от съдии-секуларисти.

ОБРАТЪТ

Преди решението на Съвета за висше образование момичетата от религиозно консервативни семейства споделят, че е трябвало да носят шапки или перуки, с които да скрият забрадките си, за да може да присъстват на занятията. Други са предпочели да си останат вкъщи. При обрата, който е в ход, някои секуларисти се опасяват, че растящият обществен консерватизъм и „съседският натиск“ ще ги принудят да променят начина си на живот и да приемат забрадките.
„Не мисля, че ще почувстваме натиск да сложим забрадки тук, в Истанбул, но мисля, че може да има такъв риск в университетите в анадолските градове“, казва 18-годишната Бегюм Йълдъз, студентка, пушеща цигара пред входа на университета.

Друга студентка, която отказа да съобщи името си, беше по-малко оптимистична: „Не искам забраната да бъде вдигната. Познавам много момичета, чиито семейства ги принуждават да носят забрадки и те ги свалят в училище. Университетът беше място, в което те се чувстваха свободни“. Пинар Гедик, студентка по арабски, която носи розова забрадка, казва, че забраната все още е в сила в някои факултети. „Сега мога да присъствам на лекциите със забрадка, но това все още е забранено в много факултети. Там все още има натиск“.

Въпреки че ислямските символи днес са много по-често срещани в публичното пространство, чувствителността все още е голяма. Основна тема на дискусии тези дни е дали генералите и политиците-секуларисти ще участват в приема на 29 октомври в президенството по повод националния празник. Президентът Абдуллах Гюл, чиято съпруга носи забрадка, както прави и съпругата на Ердоган, традиционно организира два приема – за гости със забрадени и с незабрадени съпруги. Тази година той планира да организира само един бал.

Мухарем Индже, високопоставен член на парламента от секуларистката Народнорепубликанска партия (НРП), заяви, че партията му ще бойкотира церемонията. „Президентът променя традицията да се организират два приема. Това е защото ПСР иска да наложи забрадките не само в университетите, но и навсякъде“, казва той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.