Проф. Димитър Иванов: Обедняването на българите продължава с огромна скорост

Проф. Димитър Иванов. Снимка: от тв екрана

Проф. Димитър Иванов е български макроикономист и анализатор, който живее в Лондон.

– Вие преди време направихте едни прогнози, които не бяха особено оптимистични за това, което ни чака. Първо да ви питам, излязохме ли от кризата, както твърди финансовият министър Симеон Дянков?

– Моментът е изключително важен за националната икономика. Предстои дискусията за бюджета. Виждате, важни реформи се дискутират. И веднага на вашия въпрос. Аз не мисля, че предишния разговор ви е създал чувството, че кризата си отива. Един важен сектор на националната икономика като БДЖ, железопътният транспорт е пред разпад. Той е на границата на финансова несъстоятелност и това вече продължава през мандатите на няколко правителства. Това го казвам само като връзка с предишната тема, но нещо, което е изключително важно. Аз не споделям анализите на конвенционални анализатори и икономисти, нито пък инженираната със статистически данни концепция на правителството, че всичко в икономиката е под контрол, кризата си отива и нас ни чака светло във всеки изминат месец.

– Защо се съмнявате?

– Защото данните го показват. Аз имах възможността да наблюдавам ваш разговор с финансовия министър миналата седмица и на същия този въпрос той казва: „Евростат” казва, че кризата си отива”. Ето ги данните от „Евростат”, господин Маринов. Данните от „Евростат” са тук. Аз не знам финансовият министър какви данни чете. Но „Евростат” ни казва и то са абсолютно актуални данни, че обедняването на българските граждани и домакинства продължава с огромна скорост. Ние имаме най-голямо неравенство на разпределение на доходите в 27-те страни-членки на ЕС, рискът за увеличаване на бедността в България е най-висок, рискът за увеличаване на бедността в границата до 18-годишните е най-висок, домакинствата, сред всички домакинства сред 27-те страни-членки е най-висок в страната и т.н. Тук са другите данни. От Националния статистически институт (НСИ), последните данни, тримесечни данни за общия доход на домакинствата. Продължава обедняването на българските домакинства, ето вижте. Намалява брутният общ доход на домакинствата, намалява работната заплата, увеличават се обезщетенията за безработни, увеличават се регулярните трансфери от други домакинства, хората започват да си теглят спестяванията, продължава засилването на дела на заеми и кредити сред разходите на домакинствата.

– Да. Обаче само да го /…/, за да можем да го онагледим.

– Това са основни данни. Финансовият министър може да се запознае като ги види на страницата на НСИ. Нещо друго, в цяла Европа композираният индекс на активността на икономиките в ЕС и в Еврозоната продължава да намалява. Намалява промишленото производство, намалява сферата на услугите. Т.нар. дългова криза продължава да се вихри. Нещо повече. Светът и Европа влизат в следващ етап, наречен етап на валутни войни. Виждате какво се случва с американския долар и всички страни, вързани с еврото, малко или много рискуват да задълбочат рецесията в собствените си икономики. Страните в периферията на Европа като Португалия, Испания, Ирландия, Италия са на границата да търсят възможности за вътрешна обезценка на своята валута, за да може да се справят с рецесията и да могат по някакъв начин да стимулират растеж на своите икономики.

– Такова средство е невъзможно за нас, нали?

– Говоря за вътрешна обезценка. Всички е възможно, ако сме мъдри, сериозни и действаме експертно. Това, което, обаче, искам да обърна внимание и продължавам да отговарям на вашия въпрос, погледнете какво се случва. Пак с данни искам да се подкрепя. Индивидуалното вътрешно потребление, по данни на националната статистика и финансовия министър може да ги види, намалява с 4% за второто тримесечие на тази година. Т.е. продължава спадането на търсенето, няма търсене. Това е проблемът на кризата – няма търсене. Разходите на домакинства, разходи на фирми са депресирани. Те са страшно задлъжнели, няма откъде да правят разходи. Ако те не разходват, няма живот, икономиката е замръзнала. Секторът на недвижимите имоти продължава да е силно депресиран, публичният сектор е буквално във взрив, здравеопазването е пред взрив, пенсионната система никой не знае още какво ще се прави с нея и вероятно ще разговаряме след малко по този въпрос. Бюджетният дефицит, с каквито и да е статистически кремове и мехлеми да го мажат, той ще продължи да стои. И аз считам, че България следващата година, за съжаление, ще стане обект на много сериозен мониторинг от страна на институциите на ЕС.

– Мониторинг за какво?

– Ами ние вече сме в мониторинг за т.нар. свръхдефицит. Но вижте какво става, само ще ви дам един конкретен пример -решението, което се взе след преговорите с лекарския съюз. Нали, взе се решение парите, които се дават, целият обем от финансиране на НЗОК, в края на годината да отиде в републиканския бюджет.

– Някои го нарекоха национализация това нещо.

– Така. С обещанието тези пари след това да се ползват само за здравеопазване. Защо да отидат в бюджета? Давате ли си отговор на този въпрос? Защо?

– Ами някакви дефицити да покрият може би.

– Много ясно. За да могат да калкулират тази формула за намаляване на дефицита, която господин финансовият министър иска да докаже пред Европейската комисия. Но с преливане на средства, с жестикулация на политика вместо реална политика не може кризата да си отиде.

– Само да изчистим. Изредихте доста негативни показатели, данни. Увеличението на износа, което се цитира като първа лястовичка…

– Правилен въпрос ми задавате. Да, трябва да отговорим на този въпрос. Дай Боже да има увеличение на износа. По основните данни на статистиката има такова значимо увеличение на експорта. Но няколко неща искам също да кажа, за да бъдем прецизни пред зрителите на вашето предаване. Първо, увеличаването на експорта е сезонна променлива. Тя се влияе от различни сезонни търсения и т.н. Второ, когато говорим за увеличаването на експорта, налице е и увеличаване на импорта. Т.е. когато се опитаме да балансираме двете величини, ще видим, да, увеличаването на експорта е малко по-голямо, но далеч не е на равнищата, които отчита официалната статистика. На трето място, увеличаването на експорта би следвало да донесе далеч по-голям приход на ДДС в бюджета. Къде е този приход бих искал да попитам. И на четвърто място, последно, за да бъдат все пак точен, това увеличаване на експорта до голяма степен се дължи на импорт и на реекспорт. Така че трудно бих казал, че това дава основание да кажем, че е налице оживяване на българската икономика. Няма да има оживяване докато не видим движение по показателите индивидуално потребление, мръдване на сектора на недвижимите имоти и намаляване на фирмената и домакинска задлъжнялост. Докато не видим по тези показатели движение, не може да се случи нищо сериозно в икономиката. Да не говорим, че продължава сериозният спад на чуждите инвестиции в българската икономика.

– Върви един много сериозен дебат в България, всеки ден го следим, свързан с пенсионната реформа, свързано с това нещо пък увеличение, евентуално, някои го наричат възстановяване, на осигуровките. Различни числа излизат – 3, 1,5. 1,8 е последното, което излезе като намерение. Вие как гледате… Аз знам, че ще имате среща със синдикатите по повод на пенсионната реформа.

– Това е един от поводите за идването ми в страната. Днес ще проведа среща със синдикатите, с техните ръководители, с икономическите екипи. Вижте, ситуацията е крайно сериозна, защото, първо, до обществото достига информация за откъслечни характеристики на т.нар. пенсионна реформа. Ние имаме някаква информация, че се дискутира размерът на увеличаването на осигурителната вноска, имаме някаква информация, че се дискутира механизма на увеличаване на стажа на работещите, имаме някаква информация, че се дискутира колко да бъде и как да бъде разпределена осигурителната тежест, но никой не знае – вие не знаете, аз не зная. Вие виждали ли сте цялостен документ, който да представя концепцията за пенсионна реформа на правителството?

– Според вас няма цялостна визия, цялостна концепция.

– Правим реформа, която ще засегне съдбата на цяла България, на 7,5 млн. български граждани. Ние не знаем тази реформа за какъв срок се прави – казват за 20 години, до коя година, при какъв макроикономически хоризонт се прави, при какъв коефициент на трудова заетост се прави, при какъв коефициент на безработица се прави, при какъв стандарт на задоволяване на българския пенсионер се прави. Ето ги данните на „Евростат”. Съотношението на пенсии спрямо крайни доходи в България е най-ниско от всички страни в ЕС – 0,33.При средно за страните от ЕС 0,51. Аз искам да попитам, макроикономическата прогноза на финансовия министър за следващата година, в бюджета която е залегнала, е 3,6% ръст на българската икономика и няма икономист – нито български, нито международен, нито от международните институции, който да вярва в тази прогноза. Как да повярваме тогава в една 20-годишна прогноза? Т.е. моето обръщение, и искам да използвам трибуната, която ми давате, е много моля синдикати, работодатели, министър-председателят да бъдат добри да не се шегуват със съдбата на милиони българи и да представят на българското общество една цялостна визия за какъв тип пенсионна реформа става дума. Тази цялостна визия трябва да отиде на едно цялостно национално съгласуване – политически партии, парламент, извънпарламентарни партии, граждански организации, за да се получи действително един документ, който да носи националния консенсус. А не да си играем, виждате в момента, дефицитът в НОИ е такъв, че в периода 2015-2018 година въпросът с пенсиите ще стана катастрофален, виждате вчера дискусиите, оня ден – в неделя следобед, дискусиите, касаещи частните пенсионни фондове как замлъкнаха. Защо замлъкнаха? Защото нетните активи на над една трета от тези фондове са минусни и аз съм силно обезпокоен, че начинът, по който с кърпеж на отделни точки в т.нар. пенсионна реформа се върви напред, до никъде няма да доведе.

– Добре. Много ви благодаря за този анализ и за тази…

– Същото, вие виждате, в ситуацията с образованието и въобще…

– В образованието очертават се дървени ваканции в някои от висшите учебни заведения.

– Вижте, кризата във висшето образование е нещо, което България не бива да си позволява.

– Не е ли въпрос на лош мениджмънт? Защото от Министерството казват: „Ами парите за парно са си ги изхарчили за заплати. Лошо си управляват парите”.

– Не, не. Кризата във висшето образование е нещо, което ще засегне икономиката на България. Няма откъде да дойдат бъдещите български мениджъри. Те ще дойдат от висшите ни учебни заведения. А нашите университети са изправени пред сериозна конкуренция от международните университети. Нито им е разрешено да си вдигат таксите за участие, нито имат възможност да обновяват преподавателския състав. въпросът със студентските кредити става все по-драматично сериозен, въпросът за разходите от бюджета за висше образование става все по-сериозен на фона на тоталната либерализация на висшето образование в ЕС. Т.е. нашите университети са все повече изправени пред конкурентноспособност на международни университети. Какво да правят? Как да оживеят?

– Проблеми във всички сектори очертахте.

– Искам да кажа, че Бюджет 2011 в никакъв случай не представлява една истинска картина отговор на тежката криза, която залива българската икономика и най-вече гражданите на България.

– Не виждате в него инструмента, с който…

– В никакъв случай.

– … евентуално би могло да се преодолее кризата. Добре. Благодаря ви. Общо взето всички отрасли – почнахме от БДЖ, изредихме пенсионната сфера, здравеопазване, образование. Проблемен разговор. Но казвате, за да се завърти колелото на икономиката, трябва повече потребление.

– Повече потребление и по-разумни решения.

– Това звучи еретично, обаче, защото, знаете, тук основно се говори за свиване на коланите, за редукция, за съкращение и така. Друга гледна точка, друг подход…

– Вижте, фискалната устойчивост не може да съществува сама за себе си. не можете да бъдете фискално устойчив за сметка на бъдещето на вашите деца или за сметка на живота на вашите родители.

По Агенция Фокус

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.