Слабият съсед е опасен като силния в многополюсна Европа

в. Файненшъл таймс

Срещата на върха, посветена на сигурността, между Никола Саркози, Ангела Меркел и Дмитрий Медведев тази седмица, изглеждаше като неосъществимо събитие. Франция искаше нещо грандиозно, Германия искаше нещо разумно, а Русия искаше да сключи изгодна сделка. Така че шансът те да намерят общ език не беше особено голям. Срещата в Довил, Северна Франция обаче може да се окаже неосъществимо събитие с последици. Когато един ден историците погледнат назад, те може да я определят като момента, в който лидерите са се изправили пред истината, че живеят в една многополюсна Европа.

Самият факт, че тази среща се проведе, бележи край на крайния субективизъм на Европейския съюз. През 90-те много мислители вярваха, че Европа се превръща в „постмодерен“ континент, който вече не разчита на баланса на силите. Националният суверенитет и разделението на вътрешните от външните работи бяха смятани за много по-маловажни. ЕС и НАТО щяха постепенно да се разширят, докато всички европейски държави не бъдат обединени от един модел на действие. Доскоро изглеждаше, че се случва точно това. Централна и Източна Европа бяха преобразени, в Грузия и Украйна имаше демонстрации на сила от страна на прозападно настроени народни маси, а Турция се приближава стабилно към присъединяване към Европейския съюз.

Сега обаче перспективите за еднополюсен европейски ред се свиват. Русия, която никога не се е отнасяла благосклонно към разширяването на НАТО и ЕС е достатъчно силна, за да призове открито за нова архитектура на сигурността. Турция, подразнена от начина, по който някои страни членки на ЕС блокират преговорите за членство, води все по-настойчиво независима външна политика и търси по-сериозна роля на международната сцена. Като прибавим към това факта, че САЩ, чиито ръце са заети с Афганистан, Иран и възхода на Китай, престана да бъде постоянна сила в Европа, можем да видим, че се задава една многополюсна Европа.

В резултат на това вместо единен ред на няколко нива, ориентиран около ЕС и НАТО, наблюдаваме появата на три полюса – Русия, Турция и ЕС – които разработват „политики на съседство“, целящи да засилят позициите си в застъпващите се сфери на влияние на Балканите, в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Наистина една война между големите сили е малко вероятна, но съперничеството се засилва, а съществуващите институции не можаха да предотвратят Косовската криза през 1998 и 1999 г., нито да забавят надпреварата във въоръжаването в Кавказ, спирането на доставките на газ за ЕС през 2008 г., да предотвратят руско-грузинската война, или да овладеят нестабилността в Киргизстан през тази година, да не говорим да постигнат напредък в разрешаването на така наречените замразени конфликти.

Основният парадокс е, че ЕС прекара голяма част от последното десетилетие в защитаване на една система, която самите му членки виждат, че не функционира добре. Те се противопоставиха на исканията на Москва за преговори по сигурността, за да запазят статуквото. Тъй като официалните институции се оказаха парализирани от съперничеството, ЕС, Русия и Турция все повече ги заобикалят. Например някои страни членки на ЕС признаха независимостта на Косово въпреки противопоставянето на Русия, Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия въпреки противопоставянето на ЕС, а Турция, заедно с Бразилия, формулира отговор на иранската ядрена заплаха, без да се консултира с НАТО. Като защитават илюзията за ред, европейските лидери рискуват да превърнат безпорядъка в реалност.

Ето, че стигаме до срещата в Довил. Дневният й ред е правилен, но не и участниците. Ние смятаме, че вместо да договаря ново споразумение, или да организира нова среща между Париж, Берлин и Москва, ЕС трябва да даде началото на неформален „триалог за сигурността“ със силите, които ще оформят неговата сигурност през 21-и век – Русия и Турция. Ако ЕС предложи такъв форум, ще се отдалечи от отбранителните реакции на предложението на Медведев от 2008 г. за нов договор за гарантиране на сигурността. Ако даде на Турция високо място на масата за преговори, успоредно с преговорите за присъединяване, лидерите на ЕС биха могли да помогнат за запазването на европейската идентичност на Турция жива, като в същото време обуздаят меката и твърдата й сила в региона. А ако на преговорите ЕС беше представен от дипломат номер едно лейди Аштън, вместо от Берлин и Париж, страните членки можеха да сложат край на аномалията ЕС, един от най-големите източници на сигурност в Европа, да не бъде представен в която и да е от институциите за сигурност на континента.

ЕС се нуждае от нов стратегически подход, фокусиран не върху предотвратяването на война между европейските сили, а върху това да им се помогне да живеят заедно в един свят, в който те се намират по-скоро в периферията и в който един сгромолясващ се съсед може да бъде също толкова опасен, колкото един силен. Целта трябва да бъде да се създаде Европа на три нива, вместо на три полюса. Започването на един неформален триалог ще вдъхне нов живот на стария институционален ред и, ако перефразираме лорд Исмей, ще помогне за запазването на ЕС единен, Русия – постимперска, а Турция – европейска.

По БТА

*Иван Кръстев и Марк Ленард са автори на книгата „Призракът на многополюсна Европа“, публикувана от Европейският съвет по външни отношения

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.