Как Франция и Германия взривяват Европа

ДПА

Есенна буря връхлита Брюксел откъм към Франция и Германия. По-малко от 11 месеца след приемането на Лисабонския договор и броени дни преди срещата на върха на ЕС, лидерите на двете най-големи страни членки на блока отприщиха политически ураган, като вече поискаха да бъдат променени правилата. Франция и Германия смятат, че е необходимо да бъде ревизиран договорът, казаха президентът Никола Саркози и канцлерът Ангела Меркел.

Другите страни членки бяха ядосани както от начина, по който бяха поставени исканията, така и от начина, по който Меркел се огъна пред френските искания за бюджетните правила, за да постигне своята желана промяна в договора. Бяха нужни 10 години, три неуспешни референдума и маратон от срещи на върха, продължили по цяла нощ, за да бъде одобрен Лисабонският договор, и много страни членки се зарекоха, че щом бъде приет, няма да бъде повече променян поне едно поколение. Шокиращият френско-германски призив отново постави въпроса на дневен ред и предвещава яростна битка на срещата на върха в Брюксел на 28 и 29 октомври. Ще наблегнем на две точки – първо, нужна е фискална дисциплина., второ, нужен е строг механизъм за уредане на бъдещи кризи без промени в договора, каза шведският финансов министър Андерс Бьорг пред ДПА.

Това, което искат Саркози и Меркел, на пръв поглед изглежда просто – правото да бъдат наказвани държавите от еврозоната, които нарушават фискалните правила, чрез отнемане на правото на глас, и успоредно с това, създаването на постоянна система за подпомагане на страните от еврозоната, застрашени от фалит. Аргументите им са също толкова ясни – Гърция изпадна в беда, защото излъга за финансите си, но индивидуалната й криза засегна цялата еврозона, следователно зоната трябва да може да дисиплинира прегрешилите страни членки, за да гарантира, че еврото никога няма да бъде разклатено от нечия национална неплатежоспособност. Това, от което има нужда еврозоната, е постоянно действащ строг механизъм за управление на бъдещи кризи, заявиха те. Последва експлозия.

Решението на двамата лидери да отправят призива си, без да се консултират с други европейски политици, да не говорим за централните органи на ЕС, е плесница за съюзните институции, реагира гневно Мартин Шулц, лидер на социалистите в Европарламента. Дори страни, традиционно подкрепящи по-тясната интеграция в ЕС, далеч не бяха ентусиазирани. Не изключваме промени в договора, но и не твърдим, че трябва да го правим, обясни премиерът на Люксембурт Жан-Клод Юнкер, глава на влиятелната Еврогрупа и ветеран от 14-годишните преговори за договора.

На практика пречките са огромни. Европейските договори може да бъдат променяни само ако всяка отделна страна се съгласи, което никога не е лесна задача. Това означава, че Меркел и Саркози не само ще трябва да убедят в своята идея останалите страни от еврозоната, но и ключови играчите извън нея, като Великобритания например.

Британски представители вече предупредиха, че Лондон няма да подкрепи нищо, което означава прехвърляне на правомощия към Брюксел. Дори вътре в еврозоната двамата ще се натъкнат на проблеми. Меркел първоначално бе влязла в съглашение с Естония,Финландия и Холандия да искат твърди реформи в еврозоната без непременно промени в договора. Сделката й в последната минута със Саркози, разводняваща реформите в замяна на бъдещи промени в договора, се възприе от източните й партньори като предателство. Наистина сме изненадани от промяната в позицията на някои големи страни членки, многозначително каза естонският финансов министър Юрген Лиги, чиято страна влиза в еврозоната от 1 януари.

А дори правителствата да се съгласят с промяна на договора, най-вероятно ще трябва да убедят и избирателите в Ирландия, където всяко прехвърляне на правомащия към Брюксел трябва да бъде одобрено с референдум. Предвид това че им трябваха два опита и поредица скандални отстъпки от ЕС, за да приемат Лисабонсикя договор, перспективата изгледа повече от несигурна.

Показателно е, че проектодекларацията, подготвена за предстоящата среща на върха, дикскретно премълчава какво ще се договорят лидерите на ЕС, оставяйки празно място в текста, където трябва да бъдат споменати реформите. Това само по себе си потвърждава, че темата ще фигурира в дневния ред, а коментарите на европейските лидери показват, че те ще се борят със зъби и нокти за позициите си.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.