Обръща ли гръб Турция на Запада?

Турция забрани през 2009 г. Youtube и още 380 сайта. Снимка: фен-блог на ютюб

Нейната стратегическа позиция край Близкия изток и Русия, и между Европа и Азия, означава, че Турция винаги е имала значение. Но през изминалото десетилетие нейното значение значително се увеличи. Защото Турция премина през две големи и не винаги широко признавани трансформации – в своите икономически постижения и в своята външна политика.

През по-голямата част от следвоенните години турската икономика бе, ако използваме фразата от 19 век на цар Николай Първи „болникът на Европа“, страдаща от хаотичен растеж, растяща инфлация и периодични банкови фалити. Днес инфлацията е значително по-ниска, банките са солидни и Турция се хвали с икономика с най-бърз растеж в клуба на богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР. Тъй като е беден на ресурси, този растеж отразява съществени сили, особено в производството и строителството. Турция произвежда продукти като мебели, коли, цимент тя е най-големият износител в света обувки, телевизионни апарати и ДВД-та. В известен смисъл тя може да бъде наречена „Китай“ на Европа.

Във външната политика тази дългогодишна членка на НАТО, с армия втора по големина след тази на Америка, винаги е била крепостната стена на Запада. Турция и Норвегия бяха единствените членки на НАТО, граничещи със Съветския съюз. Но прозападната позиция на Турция я накара да пренебрегне своите съседи, включително много страни, които някога са били в Османската империя. Тук също имаше трансформация. Подкрепяна от своята силна икономика, Турция стана много активна в своята дипломация в района на Близкия изток, на Балканите и чак до Африка и не винаги за радост на своите съюзници. В известен смисъл Турция се превърна в местен дипломатически гигант, в Бразилия на региона.

Бихте могли да предположите, че западните сили биха приветствали такова развитие. Вместо това проспериращата, самоуверена Турция изнервя мнозина. Европейците треперят от перспективата да бъдат помолени да приемат толкова населена страна в Европейския съюз. Съединените щати, които често критикуваха европейците за тяхната неохота, не се чувстват удобно от новата авантюристична външна политика на Турция. Критиците на Запад често се крият зад идеята, че Турция се насочва към мюсюлманския фундаментализъм и някак си се губи от Запада. Това съждение е напълно погрешно. Обаче колкото повече хората на Запад продължават да правят това съждение, толкова е по-голям шансът те наистина да изгубят Турция.

Във външната политика правителството на Реджеп Тайип Ердоган със сигурност стана жертва на крайната мюсюлманска солидарност. То бе твърде добро с ужасния президент на Судан Омар ал Башир, игнорирайки обвинението му за военни престъпления. То направи грешка като се присъедини към Бразилия в злощастната иранска ядрена инициатива, която доведе до неприятната гледка Турция, членка на Съвета за сигурност на ООН през 2009-10г., да гласува срещу по-твърди санкции срещу Иран. И нейните все по-остри атаки срещу някогашния си близък съюзник Израел, разгневиха не само израелците, но и много американци, особено след водената от Турция флотилия, която се опита да „облекчи“ обсадата на Газа това лято.

Но почакайте малко. Бразилия бе добра с Иран, без никой да се съмнява в нейните отношения със Запада. По въпроса за Израел г-н Ердоган със сигурност от време на време играе с арабската страна. Но много от турските оплаквания, като това във връзка с изграждането на селище на Западния бряг, не са чак толкова оспорвани. Може би е било лоша преценка за правителството, че се замеси с онези, които стартираха флотилията за Газа, но това не би се превърнало в такава катастрофа, ако израелците не бяха убили девет души на борда на водещия кораб.

По-общо казано, турското правителство прави това, което повечето демокрации са склонни да правят – да отразява вижданията на хората. Много мюсюлмани смятат, че палестинците са третирани лошо. От израелска гледна точка е несъмнено неприятно да се оспорва състоянието на човешките права от избран премиер, отколкото от обикновените арабски диктатори. Но кого би предпочела да чуе Америка като мюсюлмански глас? Диктаторите в Египет и Саудитска Арабия? Аятоласите в Иран?

Европейците са също в паника от възможното членство на Турция в ЕС. Преговорите официално продължават вече над пет години. Нито една страна, която е започнала тези преговори, не се е проваляла да получи членство. Но лидерите на Франция, Германия, Австрия и Холандия са ясно определени срещу влизането на Турция, както е и голяма част от общественото мнение. Нерешеният кипърски въпрос изглежда в почти непреодолима задънена улица. Но ако ЕС реши да изключи собствения си Китай, той ще отхвърли икономиката с най-бърз растеж в своя район. ЕС също ще загуби всякаква надежда да влияе на региона, който е на изток от него. По време, когато много европейци се оплакват, че са игнорирани по света, това би било историческа грешка.

Обикновеното извинение за тези грешки е твърдението, че Турция не е наистина западна и става все по-малко такава. Още веднъж г-н Ердоган направи някои неща, които не са му от помощ. Критиците отбелязват, че откакто неговата леко ислямистка Партия на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г. тя влезе в битка със светските кемалистки власти. Той е нетолерантен към несъгласие, което се прояви в неговите битки с основни коментатори в медиите. И той става все по-нетърпелив към ЕС.

Въпреки това опасенията, че Турция се превръща в следващия Иран са абсурдни. Новата толерантност към забрадките в университетите не означава внезапен уклон към замеряне с камъни на прелюбодейците. Схватките на г-н Ердоган с неговите опоненти със сигурност създадоха едно поляризирано общество, той би трябвало да възприеме един по-помирителен тон, ако отново спечели изборите през юни. Но неговите опоненти в медиите все още пишат своите критични коментари. Създаващите проблеми в армията са тези, които създадоха по-голяма заплаха за демокрацията в последно време.

Накратко, Турция върви в добра посока. Тя остава светещ и рязък пример в мюсюлманския свят за жизнена демокрация с правов ред и процъфтяваща пазарна икономика. Колкото западните лидери да искат да обърнат спора в такъв за Турция, истинският въпрос стои пред тях. Готови ли са американците и европейците да приемат Турция такава каквато е – мюсюлманска демокрация, с различна култура и дипломатическа позиция, но ангажирана с икономическия и политическия либерализъм? Този вестник се надява, че отговорът е да.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.