Национализация плюс русификация равно на Бойко Борисов

Едвин Сугарев

Намерението на Бойко Борисов да национализира личните вноски на хората в частните пенсионни фондове звучи пределно екзотично – още повече, че става дума за премиер на една – поне на думи – европейска страна. Това последното обаче не е много сигурно. Не е ясно например дали ще си останем само руски Троянски кон в ЕС – какъвто бяхме и май още сме, или ще свършим като дръглива товарна кранта в яхъра на Кремъл.

Не е ясно, защото споменатата национализация съвсем не е бат` Бойков патент. Тя е следване на водещия, челен съвет…, пардон, руски пример. Този на неговия добър приятел Владимир Путин – с който българският премиер се бил разбирал по-добре, отколкото с неразбиращите го български политици.

Тъкмо той въведе национализацията като практика за пълнене на държавната хазна – а и като инструмент за репресия срещу непокорните лоши капиталисти. Аферата с национализацията на “Юкос” е на практика най-крупният подобен акт в новата световна история – и най-едрият прецедент за откровено криминално деяние, извършено от държавна власт – поне от падането на Берлинската стена насам. (С времето Уго Чавес може и да се пребори за първото място – но още не е.)

Истина е, че Бойко Борисов е попрочел, но недочел урока на своя събрат по черен пояс и държавни отговорности. Защото – като опитен питомник на Лубянка – руският диктатор знае как да удря с един куршум два заека. Сиреч хем да национализира, хем да дава нагледен урок за това какво става с онези, които си позволяват да не го обичат – и финансират негодяите от опозицията. Тъй де – хем “Юкос” прилапан и милиардите му раздадени на послушните олигарси и колегите от КГБ, хем Ходорковски в Сибир, при което гадните интелигенти, лишени от медии и пари, сами изпокапват. Съвсем както трябва – по ленински и по сталински.

До тези висини на национализацията нашието момче очевидно още не е достигнало. Иначе какво ще се обяснява кой му бил виновен, кой обслужвал корпоративни интереси, как били заинтересовани “Сега” и “Дневник”, та си позволявали да употребяват думата “национализация”? Сашо Дончев в пандиза, съдебна поръчка за Иво Прокопиев – и Велчев да ходи да го донесе в чувал от Хонконг, национализация и на “Овергаз”, и на “Каолин” – а да видим как после някой ще ми се открехва и ще ми обяснява кое било дясна политика и кое не било.

Но пък има време, ще се научи. И ще се научи, защото челният опит приижда като могъща приливна вълна към България. Добре познатите ни товаришчи го експортират по тръбите на “Южен потоп” (да, да – потоп, не поток) и опакован в контейнерите за АЕЦ “Белене”. И още: защото е достатъчно умен да се окопае в добре познатата кал на Задунайская губерния, след като вижда, че пинизчийските му номера вече не вървят.

Затова – паралелно с национализационната страст – какво мислите се случва? Ами договорят се. Не само Първанов с Борисов, което е вече повече от очевидно. Но и Борисов с Путин. До месец щяло да се вземе решението за АЕЦ “Белене”, предхождано от висшочайша руска визита. На 15 ноември тази година щяло да бъде създадено руско-българско смесено дружество, което да се заеме с разработката на българския участък на този газопровод.

Как тъй бързо се забравиха и “гьолът” Белене, и обещанието централата да бъде строена само при наличието на сериозни чужди инвеститори, и волята на бъдат ревизирани всичите тези големи енергийни проекти от “големия шлем” на Първанов? Ами много просто. Борисов и Путин пак разговаряли. По телефона – както и предишния път – когато всъщност българският премиер тотално обърна мнението си. Разговорът бил кратък, дружески и плодотворен. И навярно е завършил по следния начин:

Путин: Договорились?

Борисов: Договорились.

С което и България е била… договорена.

Как го беше казал Ленин? “Електрификация плюс съветска власт равно на комунизъм.”

Днес формулата е малко променена. За нас вече важи: национализация плюс русификация равно на Бойко Борисов.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.