Каспаров на дуел с Путин

Каспаров предизвиква на бой Владимир Путин и неговия “престъпен режим”. Снимка: Новие известия

Шах в Кремъл? Човекоядецът от Баку премина в настъпление. Това прозвище на Гари Каспаров от славните му години в шаха описва пословичния му глад за победи. В края на 80-те години, по време на двубоите с Анатолий Карпов, той олицетворяваше устрема на поддръжниците на перестройката, бореща се срещу съветската система, с която се идентифицираше неговият съперник. Днес бившият световен шампион предизвиква на бой Владимир Путин и неговия „престъпен режим“. На невиждан и нечуван бой.

Свидетелство за това беше полицейската репресия на 14 и 15 април срещу „Маршовете на несъгласните“, организирани в Москва и Санкт-Петербург от опозиционното движение „Другата Русия“, един от ръководителите на което е Гари Каспаров. Общо 700 души бяха арестувани в руската столица, 300 в имперския град, а около 50 бяха ранени. След като беше освободен от ареста, Каспаров беше извикан на разпит във ФСС – бившето КГБ – заради „екстремистки“ изказвания, които според властите направил по радио Ехото на Москва.

Обнародван през 2006 г. закон, написан специално, за да задушава опозицията и медиите, подведе под един знаменател критиката срещу властите и екстремизма. През декември 2006 г. петнайсетина агенти от ФСС и министерството на вътрешните работи обискираха офиса на Обединения граждански фронт, основан от Каспаров през 2005 г. Целта им беше изземат публикации, за да могат да започнат разследване. Досега две движения от „Другата Русия“ попаднаха под ударите на правосъдието – нарочената за фашистка партия на Едуард Лимонов беше забранена, а партията на Владимир Рижков беше разпусната с мотива, че няма необходимите за съществуване 50 000 членове.

Когато питат Каспаров за причините, които са го подтикнали да влезе в политиката, той отвръща по същество: „Това е страната ми. Всеки човек е длъжен да действа в името на своята страна. В продължение на 25 години съм играл шах под нейното знаме.“

Днес бившият шампион носи факела на демократичните свободи, с всички последици от това. Вече е получавал смъртни заплахи. През 2005 г. в Москва един човек, представил се за негов почитател, го удари по главата с шахматна дъска. Властите го тормозят, непрестанно го съпътстват премеждия и неприятности. Понякога, когато го чакат да пристигне на посещение в някой регион, самолетът му не получава разрешение за приземяване. Внезапно хотелите затварят за ремонт, анулират се резервациите за зали. Подобни затруднения изпитва и неговото „алтер его“ начело на „Другата Русия“, бившият премиер Михаил Касянов.

Петте „Марша на несъгласните“ от декември 2006 г. насам всеки път се сблъскваха с полицейска сила, способна да осуети опит за държавен преврат. По същото време на същите места се организираха митинги в подкрепа на Кремъл – тактика, представена от самия Владимир Путин в книгата с интервюта „От първо лице“ (2000 г.). В Москва тези операции бяха истински бонус за младежите от предградията, които получаваха по 300 рубли (малко по-малко от 10 евро), за да се присъединят към редиците на „путинистите“.

Появилата се през 2006 г. коалиция „Другата Русия“ обединява личности и движения от разнородни и дори противоположни политически течения, чиято обща мисия е съпротивата срещу антидемократичния режим на Владимир Путин. Гари Каспаров, който е в основата на нейното създаване, съумя да изиграе обединителна роля. Без да задълбава в различията в изминатия път, той се съюзи с бившия премиер либерал Михаил Касянов, който бе отстранен от поста през 2004 г. и днес оглавява Народно-демократическия съюз. Стисна си ръцете и с писателя Едуард Лимонов, лидер на забранената Националболшевишката партия (крайна националистическа левица).

От страна на правозащитниците и на младите антикремълски активисти в „Другата Русия“ влизат Ирина Хакамада, либералната кандидатка за президентските избори през 2004 г., Владимир Рижков, независим депутат и съпредседател на Републиканската партия на Русия (РПР), разпусната през март т. г. по решение на Върховния съд, и Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на Путин.

Гари Каспаров излиза от разпит при спецслужбите в Москва. Снимка: Газета.ру

С наближаването на парламентарните избори през декември и на президентските през март 2008 г. властите искат да изкоренят всякакви наченки на несъгласие. Ако демонстрациите на „Другата Русия“ бяха така „маргинални“, както твърди един от президентските говорители, защо тогава беше тази брутална репресия? Според Каспаров самият факт, че няколко хиляди граждани излизат по улиците „въпреки заплахите от страна на властите и медийната завеса показва, че тези действия имат подкрепа в обществото“.

Геният на шаха е уверен: „Протестните движения се разширяват. Те приемат различни форми в отделните градове и понякога се съсредоточават върху местни проблеми – измами в строителството, спасяване на сгради, обречени на саморазрушаване, чиновнически произвол. Навсякъде в страната срещам хора, загубили надежда да бъдат признати правата им от властите и от съдилищата. Вярата в „добрия цар“ избледнява. Лека-полека тези поточета ще се слеят.“
В същото време подвластните медии ожесточено нападат опозицията, обвиняват я, че е финансирана от чуждестранни фондации – най-вече американски – за да дестабилизира Русия. Вместо доказателства се цитира фактът, че Гари Каспаров се обръща на английски към международната преса.

Разрешени са всякакви похвати. Телевизия „Русия“ излъчи на 15 април (когато беше „Маршът“ в Санкт-Петербург) документален филм на френската агенция „Капа“ за ролята на американските неправителствени организации в „цветните“ революции в Грузия, Украйна и на други места. Материалът беше орязан така, че да подкрепя теорията за съществуването на заговор.

В редиците на „Другата Русия“ Каспаров иска да играе ролята на координатор – „натоварен да поддържа единството между силите отляво и отдясно, националистите и демократите“. Коалицията се сдоби и с програма: възстановяване на демократичните свободи, свободни избори, възстановяване на федерализма, реформа за ограничаване на президентските правомощия, борба с неравенствата. Но ако ви интересува дали шампионът ще се кандидатира за президентските избори, няма да разберете. Той винаги е с десет хода напред, но никой не знае какви са те.

13 април 1963 г. – Гари Каспаров се ражда в Баку (Азербайджан –
по онова време съветска република). Баща му е учител от еврейски произход, а майка му е инженер, с арменско потекло.
1968 г. – Открива шахмата и го обиква.
1980 г. – Световен шампион за юноши. Получава титлата гросмайстор.
1985 г. – Световен шампион на 22-годишна възраст – най-младият в историята на шахмата – след партия с Анатолий Карпов.
1986 – 1987 – 1990 г. – запазва титлата, побеждавайки отново Карпов.
1993 г. – Скарва се с Международната шахматна федерация, основава Асоциация на професионалните шахматисти, която организира световен турнир.
1995 г. – Отново е непобедим срещу Вишванатан Ананд.
2000 г. – Губи „короната“ от бившия си ученик Владимир Крамник.
2005 г. – Оттегля се от състезанията и основава Обединения граждански фронт.
2006 г. – Става един от ръководителите на опозиционната коалиция „Другата Русия“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.