Мусолини, Хитлер, царе и президенти позирали на Никола Михайлов

Един от двата известни портрета на Хитлер от Никола Михайлов, рисуван върху хартия, продаден неотдавна на търг в Мюнхен. Снимка: от каталога на аукциона

Преди дни на аукцион в Мюнхен непретенциозен портрет-етюд на Хитлер от българския художник Никола Михайлов беше продаден за 3200 евро.

„Бележити личности са му позирали: българският цар, германският император, президентите на Чили и Бразилия, покойният Густав Щреземан (б. а. – министър на външните работи по време на Ваймарската република в Германия), водещи личности в Европа и известни хора на изкуството“, пише за Никола Михайлов вестник „Ню Йорк хералд“ през 1929 г. Малко по-късно му позират и Мусолини, Хитлер, и Гьобелс.

Кой всъщност е Никола Михайлов? Достигналият световна слава през първата половина на миналия век художник е роден през 1876 г. в Шумен. През 1896 г. се записва като студент по живопис в Мюнхенската художествена академия. Живее за кратко в Париж и Лондон. В началото на века открива в Мюнхен частно училище по рисуване. Една от ученичките му – Ида Муглер от Фрайбург – става по-късно негова съпруга.

Никола Михайлов през 30-те години.

От 1902 г. Михайлов е в България. Става придворен художник на Фердинанд, но напуска страната през 1910 г. и отива при съпругата си в Берлин. Между двете световни войни той се нарежда сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка. През 1930 г. хонорарът на Михайлов за портрет е между 10 000 и 20 000 немски марки – значителна сума за онова време – като един портрет рисува за седмица.

За портрет на цар Борис, правен през 1930 г., му изплащат сумата 300 000 лева. Това събужда остри протести сред българските културни и правителствени кръгове. На въпроса на журналистка от тогавашния в. „Утро“ не е ли твърде висок този хонорар, художникът отговаря спокойно, че за тази сума рисувал в Западна Европа малък портрет или само глава.

Ателието му в Берлин се посещава не само от изискани дами, които желаят да бъдат увековечени. По време на Ваймарската република то се превръща в сборен пункт на висшето общество. Даваните от него приеми намират отзвук в пресата – поименно се изброяват присъствалите политици, представители на аристокрацията, дипломати и артисти. Изложбите му са винаги откривани от политически значими личности.

Михайлов се занимава изключително със салонна живопис. В Германия по онова време се котират авангардни художници. Михайлов, без конкретно да е участвал в политиката, успоредно с актрисите и финансовите магнати е рисувал и личности, за които немците след 1945 г. предпочитат да мълчат.

Портрет на Иван Вазов от Никола Михайлов.

Още през 1916 г. Михайлов рисува кайзер Вилхелм II. През 1931 г. прави портрет в Рим на Бенито Мусолини. През 1934 г. пресата репродуцира портрета му на Хитлер, рисуван през 1933 г. Историята с портрета е описана в немския в. „Кемницер Тагесцайтунг“ същата година. По време на прием през март 1933 г., даден от зам.-канцлера фон Папен в сградата на Министерството на пропагандата, присъства и Михайлов. Той има възможност да води 15-минутен разговор с фюрера за това как е рисувал портрета на Мусолини през 1931 г.

Вероятно Хитлер е изпитвал ревност от това, че неговият италиански съидейник си е направил портрет при Михайлов. По време на този разговор художникът наблюдава Хитлер отблизо, а през останалите 2 часа от приема го скицира, после оформя и самия портрет. Пресата от този период съобщава, че по поръчка на Гьобелс Михайлов пак рисува фюрера за резиденцията Каринхал. Михайлов прави портрет и на Гьобелс, става ясно от сп. „Дер Зилбершпигел“ от 1936 г.

Животът на Михайлов е низ от одисеи. На два пъти губи изцяло състоянието си – през 1923 г., по време на голямата инфлация в Германия, и през 1945 г. През 1921 г. предприема първото си презокеанско пътуване, вероятно принуден от голямата икономическа криза след Първата световна война.

Йозеф Гьобелс (вляво) позира в кабинета си на Никола Михайлов. Снимка от в. „Дер Зилбершпигел“

Преди смъртта си през 1994 г. 90-годишната му дъщеря Олга се среща с българската изкуствоведка Снежанка Добриянова – Бауер, която тогава е аспирантка в Германия, и разказва пред нея: „По време на тези дълги пътешествия го придружаваше мама или аз. В Берлин хвърляхме чоп коя от двете да пътува с него…“
Отсядали в първокласни хотели и Михайлов излагал донесените от Берлин картини. Заедно с поръчките за портрети художникът получавал и покани за нови изложби в други държави.

Михайлов рисува и прави изложби последователно в Аржентина и Уругвай през 1921 г., Аржентина, Чили и Бразилия през 1923 г., а през 1924 г. в Ню Йорк. „Рисуваше много бързо. След 5-6 сеанса картината беше готова. Когато нанасяше боите, Цялото платно вибрираше. Пред външни хора беше лаконичен, а докато рисуваше и дума не отронваше“, обяснява дъщеря му Олга пред Снежанка Бауер и показва как баща й нанася със замах боите.

Портрет на Пенчо Славейков от Никола Михайлов.

Получените хонорари от картините художникът обменял в марки. С идването на инфлацията в Германия през 1923 г., се стопява цялата сума. По време на Втората световна война Михайлов живее основно в Берлин, но като започват бомбардировките, често пребивава по имения на разни барони и благородници. Губи съпругата си през 1942 г. Година по-късно синът му е убит на фронта, доколкото е известно някъде в Сърбия.

През 1945 г. изгаря жилището му в Берлин. Дъщеря му Олга разказва как са търсили с баща си изпод още тлеещите останки случайно запазени вещи. “Показа какво са успели да спасят от огъня – два големи дебели албума. В тях са събирани грижливо статии за Михайлов (първата е от 1896 г.), и много репродукции на картини.”, разказва Снежанка Бауер.

Портрет на стар човек, Никола Михайлов.

Когато започват бомбардировките над Берлин, Михайлов предава всичките си картини (точната цифра дъщеря му Олга не може да каже) на съхранение в подземен бункер под червената сграда на едно от кметствата в града.
След като Червената армия превзема Берлин, генералният щаб се настанява в тази сграда. Приближена на семейство Михайлови секретарка продължава да има достъп в сградата. По нейни данни в кабинета на главнокомандващия ген. Жуков били окачени две платна на Михайлов. Същата секретарка успява да изнесе малка част от картините – общо 17. Три от тях са притежание на роднини на Олга, които казват, че тя им ги е продала през 70-те години.

Когато през 1961 г, в София се организира посмъртната изложба на Михайлов, дъщеря му разпознава сред експонатите една от картините, които са били в бункера. Оказва се, че войник, участвувал в превземането на Берлин, взел картината, като сметнал Михайлов за руски художник. По-късно я предал на съветски музей, там установили самоличността на художника и изпратили картината „по братски“ в Националната художествена галерия в София.

Докато през 50-те години в немския печат се срещат многобройни съобщения за българския художник, след смъртта му през 1960 г. де факто е забравен, твърди Снежанка Бауер. Според нея причините за хладното отношение към Михайлов вероятно се дължат на това, че е общувал с фашистки лидери, на които е рисувал портрети.

Дъщерята Олга Михайлова не искала да говори пред Снежанка Бауер за това как баща й е рисувал портрети на видните нацисти. “Тя обясни, че той имал собствено мнение за националсоциализма, но по онова време не го огласявал извън семейството. В наши дни, преди смъртта си, тя пак не пожела да коментира отношението на баща си по този въпрос”, казва Снежанка Бауер.

Никола Михайлов е много продуктивен. По данни на немския печат до 1954 г. е нарисувал 3000 картини, в периода 1911-1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия – повечето от тях самостоятелни.

Портрет на царските деца от Никола Михайлов.

Никола Михайлов е завещал 18 от картините си, в дома на дъщеря му Олга, на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.

Според завещанието на художника, който умира през 1960 г., картините от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България. Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 г. Изкуствоведката Снежанка Добриянова – Бауер при срещите си с 90-годишната дъщеря Олга Михайлова, малко преди смъртта й, научава от нея за завещанието. Олга Михайлова й разрешава да репродуцира картините.

През 1993 г. Снежанка Добриянова – Бауер без особен успех се опитва да обърне внимание на разни инстанции у нас, че има завещани картини и някой трябва да се срещне с дъщерята на Михайлов. През май 1994 г. Олга Михайлова умира. Тогава 11 платна са предадени в консулството ни в Мюнхен, но се оказва, че 7 от картините от жилището ги няма. Те са най-ценните според Снежанка Бауер.

(Статията се основава на проучвания на изкуствоведката Снежанка Добриянова Бауер)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.