1. Бат’ Петьо Балкантуриста: Как открихме Златни пясъци; Чехите ни направиха туристическа страна

Петър Дойчев. Снимка: личен архив

Биографията на Петър Дойчев – бат’ Петьо се покрива с тази на “Балкантурист”. Роден е в Бургас 1924 г. Започнал работа през 1946 година като бюфетчик във Варненската сладкарница “Палма”, Петър Дойчев е бил и администратор, и екскурзовод, и управител на първия хотел на „Балкантурист” – “Роза” в курорта “Св.Св. Константин и Елена”, и на група хотели в Златни пясъци. Назначен е на работа в “Балкантурист” на 1 април 1948 година, малко след основаването му, а по-късно дълги години работи като главен специалист в Държавния комитет по туризма. Ето и неговия разказ за историята на “Балкантурист” и как Западът е прониквал в България по времето на Желязната завеса.

“Желязната завеса, Берлинската стена бяха паднали преди политическото им разрешение. На нашите курорти се срещаха майки, бащи, братя и сестри от двете Германии, провеждаха се световни конгреси на философи, астронавти, стоматолози и други. В туризма няма политика, границите са паднали, няма малък и голям, черен и бял или жълт – туризмът това е човека, равен, с начина си на живот, дори и проява на капризи…

Моите родители са от Сливен и двамата са били деца на заможни хора. Записаха ме в немското училище, но баща ми имаше магазинче, в което шиеше костюми и още от 10-годишен чиракувах при него. Там се запознах с Петко Тодоров – един от моите ръководители в туризма по-късно.

През моята младост туризмът беше „Ойларипи“ на Алеко Константинов – манерката, раничката и хляба в торбичка. Във Варна имаше индивидуални, частични посещения на унгарци, чехи и по някой германец, но с това се изчерпваше всичко. Отначало нямаше курорти. „Св. Св. Константин и Елена“ е първата люлка на туризма в България. Паралелно се развиват двата вида туризъм в България – на Алеко Константинов и на Янчо Кабаивански (б. р. – директор-основател на “Балкантурист”, той е измислил и името на организацията).

Първият е с раничката по баирите – „Опознай Родината, за да я обикнеш”. Тогава имаше неохраняеми хижи, в които човек можеше да влезе, да си почине, да намери захар, вода, чаши, чинии и пишеше: „Както го намираш, така го остави. Захарта е там, чаят е там, чашите са там“. Няма хижар, няма никой. Влизаш, взимаш си чаша, правиш си чай на спиртника, вадиш си от торбичката храна, хапваш, а после миеш всичко и го оставяш на мястото му. Какви времена бяха! Туристи и други доброволци ходеха да зареждат хижите. Това беше. Другият вид туризъм е индустриалният – който започна Янчо Кабаивански.

Аз заварих хотелиерството със сламени дюшеци, железни легла, частни квартири и хотел-пансиони. Хората, които имат по-големи къщи, през лятото дават под наем една-две стаи и разрешават на гостите да ползват и кухните им, за да си готвят.

През 1948 година посрещнахме първите чехи във Варна. Разквартирувахме ги аз и моят началник Станко Вълчанов. С една магарешка каруца разнасях чаршафи и одеяла, защото след войната, през 1948 година, хората нямаха спално бельо и се съгласяваха да дадат подслон на чехите, само при условие, че им дадем чаршафи.

Туризмът е шпионаж, чехите пробиват статуквото

По онова време туризмът не бе желан. Казваха: „Където има туризъм, има и шпионаж, затова в соц-страните няма да развиваме туризъм “. Виновник България да започне да развива туризъм е Клемент Готвалд – председател на чешката комунистическа партия и министър-председател на Чехия. До 1947 година електроцентралите и захарните заводи в България са били чешки, но Георги Димитров ги национализира. Готвалд му казва, че иска компенсации, а България няма пари, с които да плати. Тогава Готвалд предлага, вместо с пари, дългът да бъде изплатен с почивки на хора от чешката интелигенция по българското Черноморие. Той се опасявал, че ако пусне чехите на Далматинския бряг, където са свикнали да ходят, ще избягат и няма да се върнат. Затова поискал да идват на почивка в България. Обсъждат въпроса със Съветския съюз и получават разрешение.

На 6 януари 1948 година излиза постановление за създаването на „Балкантурист“ като наследник на съществувалото дотогава пътническо бюро „Балкан“. За директор е назначен Янчо Кабаивански (баща на известната оперна певица Райна Кабаиванска). Предприятието е към тогавашното Министерство на железниците, но е на самоиздръжка. Според постановлението, задачите на „Балкантурист“ са да организира и улеснява туризма, да урежда почивни и курортни станции, хотели, ресторанти и др., да привлича чуждестранни посетители. На „Балкантурист“ се преотстъпват хотел „България“ в София, хотел „Империал“ в Бургас, хотелите „Мусала“ и „България“ във Варна и др., заедно с ресторантите, сладкарниците и кафенетата към тях.

През 1948 година бях студент и трябваше да работя, за да следвам. Станах бюфетчик в представителната сладкарница на Варна „Палма“. Заведението до 1947 година беше частно, а когато го национализираха и сладкарницата мина под шапката на „Балкантурист“, ме оставиха на работа. Знаех немски, а по-късно научих и чешки, което много се ценеше в туризма. Интересувах се и много четях книги на различни езици книги за обслужването, менютата, посрещането на гости.

Един ден ме взеха от сладкарница “Палма”, където бях бюфетчик. Дойдоха двама със сини шапки с кола “Зил”. Аз с една жарсена ризка, със значка на Мао Дзедун, с дочени панталони и с едни сандали с подметка от автомобилна гума (вървях като пиян с тях, но нямах други). Качих се в колата. Много се изплаших. Единият беше подполковник, другият полковник, нищо не ми казват, само ме карат нанякъде. Като завиха към “Евксиноград“, помислих си, че ще идват някакви важни гости и ще помагам за посещението им. Влязохме в “Евксиноград“ и спряхме точно пред двореца. Единият от спътниците ми впоследствие се оказа, че е личният секретар и охрана на Георги Димитров – Петър Игнатов, който през 1957 г. стана председател на Комитета по туризма. Той слезе, след него и аз, колата тръгна и останахме двамата. Погледна ме и каза: „Слушай сега. Ще тръгнеш по тази алея. Има кипариси. От кипарисите ще излезе един другар. Ще носи в ръката си книга. Ще се държиш прилично и ще отговаряш на всички въпроси“.

Аз само кимам и треперя целият. Схванаха ми се и крака. Направих две крачки, обърнах се – него го няма. Останах сам. Вървя по алеята и наистина – от кипарисите излиза човек. Погледнах го – Георги Димитров. Спрях, стъписах се и не мога да помръдна. Той ме извика да отида при него. Вървя, треперя и така съм се изпотил, че по гърба ми се спуска вадичка. Стигнах до него, а той дружелюбно ме заговаря: „Ей, ти си бил много млад, бе! На колко си години?“ Казах му, че карам 24-а година, че съм студент, че съм бил фронтовак. „С теб ще правим туризъм – каза Георги Димитров – чехословаците ще посещават нашето море, а и други  другари от социалистическите страни.”

Хотел „Роза“, първият нов хотел на „Балкантурист“. По-късно изгорял при пожар. Снимка: Личен архив

Посрещнах първата голяма група чехословаци от 800 човека през 1948 година. Същата година започна да се строи първият нов хотел на „Балкантурист“ – хотел „Роза“ в курорта „Св.Св. Константин и Елена“ (вече не съществува). През 1951 година построихме хотел „Одесос” (който вече е съборен).
Броят на леглата се увеличи, но и гостите не бяха малко. Всички братски страни пращаха туристи, организирани чрез техните профсъюзи и за свободни гости нямаше места.

Направиха ме управител на хотел „Роза” и като такъв, контактувах с гостите, те се познаваха помежду си и се получаваше нещо като общо семейство. Учех ги да гледат млечния път, събуждахме го сутрин рано да ходят да дишат морските изпарения.

През 1954 година излезе постановление да се строи „Златни пясъци“ и да се разшири „Св. Св. Константин и Елена“. Тогава започнаха да се строят хотелите на “Св. Св. Константин и Елена” – хотел „Чайка“, хотел „Бор“, хотел „Простор“ и други – сега имената на някои са се запазили, на други са променени.

Първия хотел го михме с морска вода, първият турист българин беше Богомил Нонев

В края на 1956 година се реши да съкращават някои от помполитите (политически офицери). Градският комитет във Варна им каза: „Посочвайте ръководни длъжности на безпартийни, които искате да заемете след съкращенията“. Тогава един посочи моето място. Свалиха ме от “Св. Св. Константин и Елена” и ме назначиха за икономист в града да командвам други хотели. Политически ме махнаха, но ме оставиха да наблюдавам строежа на „Златни пясъци“. Присъствах на първа копка на 11 август 1956 година – хотел „Лилия”. Открихме „Златни пясъци“ при първобитни условия.

Корица на книгата на Петър Дойчев.

Първият хотел в курорта “Златни пясъци” съм го мил за откриването без течаща вода. При почистването използвахме древен начин. Най-яките жени доброволки съм ги кандърдисвал да влизат в морето и да носят кофи с вода – египетски труд. В индийска нишка до хотела носят водата, мият баните, прозорците. След това друга бригада минава със сухи кърпи да изчисти солта. Така посрещнах първите гости туристи на 30 юни 1957 година. Дълго време посрещахме само чужденци от социалистическите страни. Първият българин дойде чак в края на септември 1957 година. Това беше Богомил Нонев, директор на радиото. Тогава още телевизията не беше много разпространена, а когато откривахме хотела, нямахме дори радио. Чак германците като дойдоха, се разбунтуваха и се наложи първият ми директор да си даде радиоапарата от къщи. Но му плащах наем. Когато дойде Вилхелм Пик, първият секретар на ГДР, младежта се оплака, че нямаме радио. Той се върна в Германия и ми изпрати личен подарък (още го държа вкъщи) – голям радиоапарат „Страдивариус“. Веднага го монтирах в хотела и започнаха да слушат.

След една година този, който ме замести на поста – управител на хотела, не се справи със задълженията си. Започнаха пак да ме калесват. Върнаха ме на старото място, но станах по-голям началник, вече на три хотела – на „Одесос“, „Роза“ и „Чайка“. Там по-късно вече съм посрещал и Тодор Живков, и Станко Тодоров, и Мара Живкова, посланици, кого ли не. Вечер в ресторанта правехме тържества. Започнаха да се строят резиденции. Властта разбра, че са необходими.

Веднъж ми се обажда Вълко Червенков и ми казва: „Ще дойде ректорът на Дрезденския университет със съпругата си и искам лично ти да отидеш на летището да го посрещнеш и да го настаниш. Той ми е съкурсант от Москва. Ще вземеш лека кола“. Казвам му: „Нямам лека кола“. Но той настоява. Във Варна имаше 3 леки коли – на началника на МВР, на областния управител и на началник-флота. Отивам при адмирала, а той казва: „Съжалявам – колата ми е повредена“. Отивам при МВР – и те ме отпращат: „Луд ли си да ни вържеш ръцете да останем без кола?“. Казвам им, че е по нареждане на Вълко Червенков, а те ми отговарят: „Да ни се обади на нас“. Отивам при областния, той ми казва: „Сега тръгвам на обиколка – цялата област пеша не мога да я обиколя“. Така че посрещнах ректора на летището и от Варна до „Свети Константин“ го карах с файтон.
Тогава видях за първи път дама с шапка и маникюр – това беше съпругата на ректора, германка. Вечерта дойде и Вълко Червенков да се срещнат в ресторанта, но без никакви претенции – нищо че е министър-председател. Седнаха, говориха си, танцуваха и се разделиха, а аз само стоя отстрани и гледам да не стане някой фал. Няма охрана, няма чудесии.
Вълко Червенков и генерал Винаров, Антон Югов и генерал Врачев – като командир на Първа армия в Сливен, най-много помагаха да се развива туризъм в България.  „Слънчев бряг“ е техен обект.

През 1966 г. решиха да ме изпратят на работа в София, но аз не исках да ходя там, камо ли да живея. Но на 20 май дойдоха двама и ме придружиха във влака до София. Така започнах работа в София. Комитетът по туризъм тогава беше на пл. „Св. Неделя“. Живеех в хотел „Рила“. Дадоха ми една уж служебна стая, но плащах наем.

(следва – 2. Бат’ Петьо Балкантуриста: Потушавах бунт за бакшиши на кораб; Първата минерална вода)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.