3. Бат’ Петьо Балкантуриста: Нямаше тоалетна хартия, карахме на вестници; Първият евин плаж

Петър Дойчев взима автограф от първия космонавт Юрий Гагарин. Снимка: Личен архив

Продължение. Виж тук 2. Бат’ Петьо Балкантуриста: Потушавах бунт за бакшиши на кораб; Първата минерална вода

Разказ на Петър Дойчев за създаването на “Балкантурист” и първите години на туризма в комунистическа България, и посрещането на гости от Запад.

В хотел „Интернационал“ на Златни пясъци всяка година се правеше партийно събрание с повече от 200 души за подготовката на сезона. Предстои правителствена комисия. Стела Благоева по това време беше посланик в Москва и беше във връзка с компартиите на Швеция, на Норвегия и на Финландия й изпращаше делегации. Катя Аврамова, председател на Народното събрание, ги придружаваше. Шведите – пияни-заляни. Но се сърдеха основателно, че няма тоалетна хартия,  карахме на вестници. Заминават си чужденците и на тръгване финландците ми казват: „Ще ти изпратим подарък“. И получавам от тях 3 кашона тоалетна хартия. На поредното партийно събрание става партийният секретар на „Балкантурист” Варна и започва да говори с назидателен тон: „Другари, между нас има един враг. Всички се борим да печелим валута за народната република, а той я прахосва за какво мислите? Да доставя тоалетна хартия! Долу мазетата са пълни с вестници. Вместо да нареди на персонала си да ги реже за тоалета, той доставя тоалетна хартия срещу валута. Представете си какво разточителство! Това е вражеска дейност! Предлагам да гласуваме да го уволним”.

Петър Дойчев. Снимка: личен архив

По едно време някой се обажда: „Кой е тоя бе?“, а онзи отговаря: „Петър Дойчев“. Седя аз и се чудя какво става. Всички ме погледнаха – повечето със съжаление – а този герой си седна спокойно. Настана една тишина – муха да бръмне, ще се чуе. Станах аз и казвам: „Моля да ме освободите от събранието“. Но първият секретар на града – Ламбо Теолов, реагира: „Седни си на мястото!“ И като взе думата, така го нареди оня… Казва му: „Аз ли те изпратих тук за партиен секретар? Какво си въобразявате вие? Защо не сте казали досега, че така се излагаме пред всички гости? Може ли такова нещо? Ти културен човек ли си? Да не искаш да се върнем в горите и с листа да се бършем? Утре те искам в 8 часа в кабинета си“. И онзи повече не го видях. А на мен ми казва: „Ами ти, бе? Как може веднага да ставаш и да напускаш събранието? Я кажи тук сега пред всички – давал ли си валута?“ Казвам му, че не съм – това е знак на благодарност от делегацията на Финландия. Подарък на обекта, защото видяха, че нямаме тоалетна хартия. А беряхме голям срам. Всички чехи, поляци и др., като изпращаха туристи в България, казваха им – вземете си и тоалетна хартия. И те си носеха. Като си тръгваха, оставяха ми, каквото им е останало и аз я разпределях. Дори се носеше слух, че влизали да я крадат. Ето, на такова положение сме били.

Другарко Райчева, гола сте

Веднъж съпругите на гостите ме викат на събрание в ресторанта. Отивам и гледам, че нещо са недоволни. Казват ми: „Няма да ти отнемаме много време, но искаме да ти кажем нещо важно  – слънцето помага на жената. И тъй като няма възможност на плажа да се печем голи, трябва да оставаме за по час-два в стаите си. Искаме евин плаж. Затова сме те извикали и ти поставяме задача“. Хванах се за главата. Викам си – сега трябва да искам разрешение от Градския комитет за евин плаж. Казвам им, че съм съгласен, но нямам средства и не мога да обезпеча сигурност. „Трябва да измислиш нещо!“, нахвърлиха ми се те и започнаха да ми налитат: „Аз нямам дете, искам дете!“. В чудо се видях. Предложих им примитивно – „Ще забия колци, имам стари чаршафи, имам конци и шевна машина. Обаче персоналът ми е много заангажиран. Ще нашиете чаршафите, ще обградим някое място и там ще ви бъде евиният плаж. Обаче нито вода мога да ви докарам там, нито нещо друго – всичко ще си носите“. Ръкопляскания. Предложих им за охрана народния артист Иван Димов, който беше на почивка по това време. На него му беше забранено да ходи на плаж, защото страдаше от задух и скучаеше по цял ден. И така стана – направихме му на Иван Димов една голяма сламена шапка срещу слънце, дадох му свирка и се разбрахме с жените да ползват плажа не повече от два часа дневно. Съгласиха се те, обаче отивам да убеждавам бай Иван. Викам му: „Бай Иване, така и така – ще им станеш ли охрана?“ Той казва: „Става, но само при едно условие – с право аз да гледам“. Срещнах ги с бай Иван и той им каза условието си. А те му отговарят: „Да-да… Гледай ни, колкото искаш!“.

Хотел „Роза“, първият нов хотел на „Балкантурист“. По-късно изгорял при пожар. Снимка: Личен архив

Започнаха да се пекат жените на евиния плаж и всичко тръгна добре. Събота и неделя обаче идваха и добружданци на плажа, Албена я нямаше още като курорт. Един от тях се зачудил какво има зад белия параван и си подал главата вътре. Две от жените, забравили, че са голи, подгонват го, излизат отвън, викат и го гонят. Тоя тича по плажа, а те след него крещят: „Хванете го тоя“. Аз случайно ги виждам от ресторанта и като хукнах. Казвам на едната: „Другарко Райчева, голи сте, къде търчите? Влизайте бързо в морето!“ И двете – бум във водата. Викам спасител и го пращам да донесе чаршафи да ги завие. Спасителят се връща и влиза да ги загърне. Едната жена се завива и излиза, обаче Райчевица не е съгласна. Вика ми отвътре аз да да вляза да я прибера. Не искала спасителят да я гледа гола. Казвам й, че досега са тичали голи, а сега я е срам от спасителя, но тя не, та не. Накара ме да се съблека (защото бях с дрехи), да взема чаршафа и лично да я увия. Вечерта целият ресторант се смя с тази история, защото повечето гости бяха станали свидетели на случката. Докато жените гонеха добруджанеца голи по плажа, Бай Иван в паниката надуваше свирката, та всичко живо се обърна да види какво става.

Това са една част от случките и преживяванията ми в туризма от началото, от първите години, когато този отрасъл прохождаше. Имаше и моменти, които сега странно звучат – задаваха се въпроси дали в страната ни трябва да се развива туризъм.
Но това, слава Богу, се преодоля. Нещо повече – туризмът стана важен фактор не само в икономиката на страната, но и защото изискванията на туристите наложиха нов стандарт на живот, допринесоха за съхранение и развитие на културните ни традиции.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.