Пенсиите в Европа: неизбежен урок по френски?

РИА Новости

Никола Саркози. Снимка: официален сайт

Президентът Никола Саркози спечели „пенсионната битка“ със синдикатите, но сега вече надали ще получи повторно Голямата президентска купа, която ще се разиграва на изборите през 2012 г. Това е май класически пример как можеш да спечелиш една битка, но да изгубиш войната.

Тази седмица Франция застана на финалната права от „пенсионните схватки“: на 22 октомври Сенатът одобри пенсионната реформа на Саркози и законопроектът бе поет от съгласителна комисия в парламента. Окончателното гласуване предстои във вторник или в сряда, на 27 октомври. Тогава ще влязат в сила и промените в пенсионния кодекс: излизане в пенсия на 62 вместо на 60 години, а пълна пенсия чак на 67 вместо на 65. Както за mesdames, така и за messieurs.

Профсъюзите впрочем обещават още два горещи Дни за действия – на 26 октомври и на 6 ноември, изобщо независимо от всичко „банкетът да продължи“. Едва ли обаче ще срещнат разбиране сред повечето хора: проточат ли се твърде много, протестите обикновено дават обратен резултат. А сегашните бездруго вече са стигнали „критичната маса“, отвъд която ще започнат да отблъскват общественото мнение. Аксиома.

Като знаем характера на „Сарко“, неговото хиперчестолюбие и натрупания опит, пък и елементарните всъщност закони на политиката (основен член от тоя кодекс е да не отстъпваш пред натиска на улицата и тълпата), трудно бихме могли да чакаме обратното. Действията му гарантирано ще имат страничен ефект, но това е вече въпрос на собственото му политическо здраве: каквото си е надробил, това ще сърба на изборите след две години. То си е частен вътрешнофренски проблем. За разлика от пенсиите и Европа като такива.

Дължим на Саркози и французите благодарност, задето ни отвориха очите за един процес, започнал преди години вече в Стария свят: с нарастващи темпове се чертаят границите на Държавата на всеобщото благоденствие – т. нар. социална държава. Тя няма да рухне, но териториите й се свиват в сравнение със 70-те и 80-те години от миналия век. Естествено става дума за целия комплекс от многообразни преференции и социални плащания (от помощи за безработни до безплатно образование, медицинско обслужване и т. н.). Правото да получаваш законна, заработена пенсия в ясно установен срок далеч не е последната съставка от подобна социална държава.

От гледището на добре подготвен счетоводител, Саркози всъщност не е направил нищо твърде революционно. До крайния пункт, където се раздават „социалните преференции“ във Франция, отдавна вече стигат прекалено много страдалци – това се знаеше в общи линии много преди Никола Саркози. Според статистиката, дефицитът на френския държавен пенсионен фонд в момента е 32 милиарда евро – 1,7 на сто от целия БВП. Без да има промени, до 2020 г. той можеше да нарасне двойно, на 3 процента от БВП.

Никое правителство не би издържало подобно нещо. Трябваше кабинетът или да пренареди релсите към пенсионния „раздавателен пункт“, или да намали пътникопотока. Второто бе невъзможно, тъй че се наложи да избере първия вариант.
И въпросът не опира до стореното от Саркози, а до начина, по който го извърши.
Дори без формални консултации със синдикатите. С което си спечели пенсионни бунтове и неизличимо тъмно петно върху собствената си репутация – прочу се като човек, спрял социални плащания. Това надали ще бъде забравено. Ето първата поука от френската „пенсионна трагедия“ и за Франция, и за цялата останала Европа. А „пенсионните неприятности“ със сигурност ще пристигнат и там.

Включително в Русия, между другото. От едни „звукови писти“ у нас се чува, че няма никакви планове за вдигане на пенсионната възраст, а от други се пее, че все пак ще е наложително. Същият този Саркози впрочем уверяваше през пролетта на 2007 г., преди да бъде избран: „Правото на излизане в пенсия на 60 години трябва да бъде запазено“. И кой ли би казал обратното, щом наближат избори?!

В скъпото ни отечество обаче е много, много неприлично да се говори за предстоящо (след изборите, как иначе) затягане на пенсионния колан. Отдето и да го погледнеш, Русия все не се вписва в европейските стандарти. Не ги и доближаваме дори.

Да вземем например Великобритания, най-изостаналия впрочем член на европейското пенсионно семейство: пенсията в кралството е 30,8 на сто от средната заплата. Много малко. Във Франция е 51,2 на сто. Рекорда държи Гърция с 95,7 процента, след нея са Люксембург (88,3 на сто), Холандия (81,9 на сто), Испания (81,2 на сто), Дания (79,8 на сто), Италия (67,9 на сто), Германия с 39,9 процента. Средно за ЕС – 60 на сто.

Процентите все пак не дават подробна картина, тъй че ще добавим за сравнение един лош, ама съвсем лош пример. Същите тия британци вече са започнали собствена пенсионна реформа: пенсионният ценз – 60 години за жените и 65 за мъжете, нараства на 65 години и за двата пола през 2020 г., после на 68 години през 2046 г.
Великобритания планира да вдигне седмичните пенсионни плащания от днешния размер – към 98 лири седмично, на 140 лири като единна пенсионна ставка. Това означава, че самотен пенсионер (мъж или жена) ще получава 7280 лири годишно, а семейна двойка – 14 560 лири.

Пресметнато в рубли, това прави месечно над 27 хиляди (!) за сам човек в пенсия и повече от 54 хиляди (!) за двойка съпрузи. (Тази година средната трудова пенсия за старост в Русия ще надхвърли 8 хиляди рубли, заяви през лятото премиерът Владимир Путин, цитиран в руски медии – б. р.).

През декември британското правителство ще публикува „зелена книга“ с горните предложения за пенсиите в кралството. Като знаем цялата аритметика от горния абзац и лихвите, може лесно да пресметнем колко пък вземат не „изостаналите“ в пенсионен план британци, а нормално осигурените жители на Люксембург например, холандците или шведите. Не бих препоръчал обаче никому това упражнение: защо да си разваляме още повече настроението, щом видяхме вече „жалките“ британски пенсии?

„Френския път“ или друг подобен вече са избрали или предстои да изберат много от държавите в ЕС. Пенсионната реформа в Германия предвижда до 2029 г. необходимата възраст за всички да се вдигне от сегашните 65 на 67 години. В Испания, където през 2049 г. се очаква всеки трети да е над 65, пенсионната летва ще се вдигне от 65 на 67 години още през 2013 г. В Холандия ще направят същото, но постепенно, до 2025 г. В Гърция днешният пенсионен праг (65 г. за мъжете и 62 за жените) до 2013 г. ще се вдигне и ще стане общ за двете категории – 65 г.

Всичко това естествено е неизбежно и се върши по принуда. Все още малцина обаче се замислят върху това, че удължаването на „възрастта за работа“ с година-две, пет или повече автоматично ще създава още един проблем. Със също толкова години ще се отлага освобождаването на работни места за младежта. Съответно ще се изостря проблемът с младежката безработица, а това също е взривоопасно явление. Ей тата ще си куцукаме изглежда – от един проблем към друг.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.