Куба – плахи мечти за собствен бизнес

Франс прес

Просяк с „униформа“ на Че Гевара на площад в центъра на Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Макар да твърдят, че са обезкуражени от данъчния режим, при който налозите достигат понякога и 50% от приходите им, кубинците искат да опитат късмета си и да започнат малък бизнес, за да си бъдат сами господари.

Кубинци се редяха на опашка тази седмица пред бюрата по труда към общините, за да получат лиценз за „независими работници“, което е част от мащабна реформа на трудовия пазар, започната от комунистическото правителство на Раул Кастро.

„Правителството ни затяга колана чрез данъците, то не ни оставя почти никаква възможност за печалба“, оплаква се Хулия Перес, която голяма част от деня бе прекарала в сметки, заедно с мъжа си, на чистата печалба, която би имала, ако даде една стая под наем за чуждестранни туристи.

„Можем да вземем около 200 конвертируеми песос (CUC) или 200 щатски долара месечно. Изглежда много, но всъщност е малко, ако се имат предвид данъците“, допълва Хулия, която е инженерка и ще трябва да плаща месечен лиценз от 150 CUC, за да дава под наем една стая.

Бюрата по труда, започнаха от вторник да дават лицензи за 178 занаята (цветарство, зидарство, преподаване на музика …) след публикуването на текста на тази реформа в кубинския „Държавен вестник“ в страна, където средната месечна заплата е близо 20 долара.

Правителството иска да насърчи дребния бизнес, който се заражда от началото на 90-те години на миналия век, като алтернатива на мащабните съкращения на 500 000 позиции в държавната администрация до края на първото тримесечие на 2011 година, които ще засегнат 10% от трудоспособното население на страната, където живеят 11,2 милиона души.

Независимите работещи, които в края на 2009 година бяха 144 000, трябва да плащат данък от 25 до 50% от приходите им, налог от 10% върху продажбите и услугите, както и задължителна вноска от 25% за социално осигуряване.
„Тук съм, за да опитам късмета си и да продължа да работя легално, като взема лиценз“, обяснява Роберто Ернандес, който е на 33 години. Той иска да отвори кожарско ателие.

„Данъците са високи. В Куба никакъв бизнес не може да те направи богат, а само позволява да живееш съвсем малко над средното равнище“, допълва Ернандес.
Инженерът Леонел Карера, на 42 години, планира да отвори „малко заведение за бързо хранене“, но признава, че данъците в страната, която няма „фискална култура“, са твърде обезкуражаващи.

„Правителството би трябвало да започне с въвеждането на данък за облагане на доходите, който е по-нисък, за да стимулира частната инициатива“, допълва Карера, който се е дипломирал през 1991 година, „но никога не е работел за държавата заради изключително ниските заплати“.

Сега обаче той твърди, че иска да легализира бизнеса си, „за да заживея по-добре“ и да избегне тежките глоби, които могат да му наложат, ако продължи да се труди „на черно“. Повечето дейности в частния сектор, разрешени от държавата, която контролира над 90 % от кубинската икономика, вече са станали част от „черния пазар“.

За да попълни изпразнената хазната на държавата, подкопана от бюрокрацията в нея, корупцията и 48-те години американско икономическо ембарго, президентът Раул Кастро, брат и приемник на лидера Фидел, реши да ореже разходите, а в някои случаи и помощите, както и социалните обезщетения.

Става дума, според официалната терминология, за „актуализиране на социалистическия модел“ в Куба, чиято цел е да запази двете най-важни ценности на Революцията – безплатното здравеопазване и безплатното образование.

С новия закон шофьорът на такси Антонио Баро вече се вижда почти богат: „Първо ще отворя „паладар“ (малък ресторант), след това в къщи, където има пространство, ще отворя салон за красота и дори един фитнес салон“. „Така бих могъл да наема съкратени от държавата съграждани“, допълва този снажен мулат.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.