Китай и морската пехота като символ на дружбата

РИА Новости

Китайски морски пехотинци заминават за учението „Синя атака 2010“. Снимка: официален сайт

Първият в историята десант на китайски морски пехотинци по тайландското крайбрежие изобщо нямаше да е събитие – ако не бяха промените в световната политика, предизвикали стоварването им край пристанище Сатахип.

Имам предвид промените, свързани с предстоящото посещение на руския президент Дмитрий Медведев тази седмица в споменатия регион. Не в самия Тайланд, а в съседен Виетнам – в Ханой, където след дълго прекъсване е насрочена среща на върха Русия-АСЕАН.

Тайланд също е член на АСЕАН наред с още девет държави от Югоизточна Азия (ЮИА). И сериите от срещи на високо равнище, организирани всяка година в една от местните столици, винаги стават повод за разсъждения коя от великите сили в момента има повече мощ и значение в тази част от света.

Част от света, която съвсем не е маловажна, при все че всяка от десетте държави в ЮИА е малка сама по себе си. Стига да споменем, че през Малакския проток минават близо 66 на сто от целия световен превоз на петрол – тоест 15 пъти повече, отколкото през Панамския, и тройно повече, отколкото през Суецкия канал. И то говорим само за петрола.

Изобщо тъкмо АСЕАН отдавна вече играе ролята на един вид фуния, епицентър на световната политика в нейния най-важен регион, Тихоокеанския, а впрочем и в съседна Южна Азия, включваща Индия.

И какво толкова представлява на този фон един батальон от китайската морска пехота? Нещо повече, ако научим, че морският десант не е осъществен точно на 26 октомври, че е бил отложен, това няма да изненада никого в Тайланд (днес Синхуа съобщи, че учението се открива официално в четвъртък – б. р.). Защото из страната са плъзнали тайфунни дъждове (макар и не в Сатахип) и столицата Банкок ще бъде наводнена всеки момент. Кой ще ти гледа има ли някъде морски пехотинци, освен ако почнат да спасяват хората от придошлите води.

Учението носи името „Синя атака 2010“ („Blue Strike 2010“ – б. р.) – общи маневри на въоръжени сили от Тайланд и Китай, които се очаква да траят до 14 ноември. Китайски аналитици с удоволствие припомнят, че редовните американско-тайландски маневри „Кобра голд“ навремето също бяха започнали от един батальон, обаче . . .

При всяко положение, „Кобра голд“ и другите американски акции в ЮИА през 70-те и следващите години бяха насочени срещу Виетнам, Китай и другия там комунизъм. Сега комунизмът е в миналото, а китайците и тайландците отработват взаимодействие – естествено, в борбата срещу тероризма. Покрай това разменят опит и „се учат един от друг“, та да се изправят съвместно срещу всякакви нови предизвикателства и заплахи.

Маневрите изглеждат интересно на фона на историята, развила се между Китай, САЩ и страните от АСЕАН в споменатия вече Ханой през юли, на асеанския форум по сигурността. Вече съм писал, че според американски източници държавният секретар Хилари Клинтън заявила в Ханой, че е необходимо да се държат отворени морските пътища в региона. Което хич не харесало на китайците – стигнало се дотам, че колегата на Клинтън Ян Цзечъ, разгневен, се втурнал вън от залата.

Запиташ ли участниците във форума, получаваш любопитни отговори: те не помнят да е имало скандал, никой не бил избухвал. Меко казано, става дума за информационно митотворчество. При все това обратът на американската политика в Азия – и в целия свят – започва тъкмо от тази точка. Поне така изглеждат нещата според аналитиците от САЩ.

Те заявяват, че след дълги колебания дипломацията на Обама се е отказала от опитите да формира „свят на две свръхсили“ – САЩ и Китай; че днес тя, напротив, „възпира“ Китай по всички фронтове. И особено в ЮИА, където Китай и множество други държави от региона кръстосват териториални заявки върху някои острови от Южнокитайско море.

Вашингтон ужким отправял сигнал към всички желаещи да го чуят, че ще ги подкрепи в противопоставянето с Китай, ако има такова. И припомнял, че плановете за укрепване на китайския флот били вече прекалено мащабни. Това не е дипломатическа позиция, това е вече друго равнище – обяснява се нейният смисъл. Сиреч, общо взето, пропаганда. Обработка на общественото мнение в страните от Азия.

После започнаха интересни събития – отново в Ханой. Там се срещнаха през октомври 18 тихоокеански лидери, за да обсъдят споменатите териториални конфликти в региона. Министрите на отбраната от САЩ и Китай се споразумяха да подновят военните си контакти. А всички заедно – АСЕАН плюс САЩ, Русия и другите тихоокеански държави, подписаха декларация за доверие и противопоставяне срещу новите заплахи. Маневрите в Тайланд са точно израз на това ново доверие.

Тези дни имаше и съобщения за различни форуми между Китай и южните му съседки. За среща в Наннин примерно, съпроводена с изложение, на което били подписани договори за 1,7 милиарда долара. И това не е най-големият панаир в търговията между САЩ и страните от региона.

Тук не е зле да припомним един дебел документ от над 300 страници – доклада „Американската роля в Азия. Азиатският и американският поглед“. Той бе подготвен през есента на 2008 г. от неправителствената Азиатска фондация в САЩ и съдържаше препоръки към бъдещия президент – Барак Обама. Препоръчано му бе да наблегне върху разпространението на американската „мека сила“, културата и образованието на САЩ в Азия. Изобщо да участва по-активно в живота на региона.

И както изтъкнаха настоятелно азиатските експерти, никога, ама никога да не се опитва да насъсква Китай и съседите му един срещу друг. Въпросните съседи не обичат такива работи, по-специално по търговско-икономически съображения.
И какво стана? Дипломацията на Обама изпълни почти всички препоръки от доклада. Освен тая последната, за насъскването.

Защо го правят? Само защото по тоя начин се държеше предишната администрация на демократите, тази на Бил Клинтън, а Обама е назначил пак същите хора? И какво толкова са постигнали навремето, през 90-те? Нима не са подготвени други разработки?

Ако си спомняте, тъкмо по времето на Клинтън – в началото на 90-те, в информационните пространства на Русия бе пратена точно толкова тъпа пропаганда за „китайския демографски натиск“ върху руски Сибир и Далечния изток, за китайските териториални претенции . . .

Претенциите всъщност бяха оттеглени още през 1989 г., а „демографският натиск“ си беше мит от самото начало. Това го знае всеки експерт по Китай; неинформираните умове обаче се хванаха. И какво следва – сега значи те повторно ще почнат да водят пропаганда у нас, както пропагандират вече в южните съседки на Китай?

Колкото до ханойските срещи на върха, включително форума Русия-АСЕАН, там играта всъщност ще е проста. То се знае, че държавите от ЮИА не желаят Китай да е всесилен в техния регион. Нито пък Америка. Затова ще положат усилия всички да са активни играчи там. САЩ, Австралия, Русия – по малко, но всички. И Дмитрий Медведев ще бъде посрещнат там с голяма радост.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.