Уседналост, отседналост и справедливост
Принципът на отседналост, рече депутатът от ДПС Йордан Цонев пред една телевизия, ограничава гражданските права.Колко приляга този термин в устата на Цонев. Отседналост иде от отсядам (примерно в хотел). Уседнал иде от уседнал живот, още от древността – свързан с къща, имоти, земеделие. Нещо различно от номадството, което е било характерно за разни племена и групи, които не са усядали да живеят на едно място, а са минавали от тук-оттам, плячкосвали. Номадството е характерно и за днешната политика – временно отсядане от партия в партия, като случая с Данчо Цонев. Но терминът го сгреши не само той. Журналисти и депутати говореха седмици наред за принципа на отседналост, вместо уседналост. Въпросният принцип кой знае защо беше употребен в законите на България, за да ограничи правото за гласуване за европарламент върху хората, които живеят в Европа. Правото си прави шеги – използва стари термини. Каквото и да е, това засегна ДПС – на последните избори те получиха над 50 000 гласа от български преселници в Турция, хора с двойно гражданство. Това е равно на около 2 депутата, според начина за изчисляване на гласовете и общия брой на гласувалите. За европарламент същия брой хора ще е равно на половин депутат, според специалиста по изборни системи и многократен член на ЦИК проф. Михаил Константинов. Тоест – няма много да засегне ДПС. Но е болезнен въпрос. Разни политици заговориха, че се нарушава конституцията, като не се позволява на български граждани да гласуват. Фалшива тревога – конституцията засяга местните и парламентарните избори, а не тези за европарламента.Справедливо ли е, все пак? Ограничението засяга не само българските турци, които живеят в Турция. Засяга и българите в САЩ. Те са около 200 000. Може би е справедливо. Те също са български граждани, но много от тях са с американски паспорти или очакват такива в близко бъдеще. Защо те ще определят избора за европейски парламент? Те живеят там, плащат данъци там. Подобно на преселниците в Турция. Разликата е, че преселниците в Турция организирано гласуват на всички поредни избори, пътуват с автобуси и събират около 50 000 гласа. Докато българските преселници в САЩ (200 000), Испания (към 200 000), Гърция (над 200 000) и т. н. общо от цял свят не могат да съберат повече от 20 000 гласа на избори. Заслужава да се замисли човек.